Русия. Ден 4.

https://www.sports-tracker.com/workout/vesko_dechev/5cb5ba17d85e391a3c90b54b

До Кремъл за официален старт и от там към Електросталь.

Днес точно в 08:40 от търговски център Виктория в район Чертаново се постави истинското начало на дългото пътешествие.

Преминах за пореден път през една много хубава пекарна и взех две закуски и литър фанта за из път. Руснаците явно имат богат набор от тестени печива, които заради тяхната солидна плънка стават не просто за закуска, а за основни хранене.

За съжаление още в началото сцепих панталона между крачолите, счупи се държача на несесера за волана. Прибрах батерията в едната дисага и от там пуснах дългия кабел към камерата. С това ядовете не свършиха. По пътя целия ден проверявах дали камерата работи. При натискане на бутон екранът светва. Но образът днес трепереше. При прустигане се оказа, че има само около два часа запис, при това файлът е повреден и трябва да се възстанови на компютър.

Днес леко поибърках пътя за Кремъл, но в крайна сметка излязох на моста в най- югозападната кула. Направих ит моста малко снимки, но съобразих да не минавам по другия бряг плътно до стените на Кремъл, а да остана на по-далечния бряг, откъдето ще се открие от разстояние по-добра панорама. Придвижих се покрай рекара снимайки множество снимки и два видеоклипа и по следващия мост излязох в началото на Червения площад. По моста още имаше цветя, пазени от здрав мъж на лобното място на Борис Немцов. Днес релих да не минавам през Червения площад, тъй като в неделя вече минах от там. Минах покрай парка Зарядие. Този парк много го споменават, много хвалбествеби думи говорят за него, но за мен това не е никакъв парк още с неговите хилави едва забележими дръвчета.

На излизане от града имаше доста трафик, но не чак непреодолим. Трудност беше това, че карах по алеите и в един момент стигнах до един мост,а алеите не минаваха под него, нямаше и как да се пресече. Наложи се да се връщам и да мъкна колелото по един надлез. Нататък към покрайнините се появи гора първо от едната страна, а поске и от другата. Но трафикът не намаляваше. Стигнах до места с огромни задръстеания поради ремонти. В крайна сметка се изхитрих да карам по отбивките, които се спускат към околните населени места и след това леко да се изкачвам по следващата отбивка обратно към основния път.

В крайна сметка стигнах до Балашиха. Официално там свършва Москва. Последната от горните снимки е на симпатичен комплекс точно на границата на Москва и Балашиха.

Постепенно излязох от Балашиха и ореминах през 7-8 населени места. След всяко от тях трафикът лееко намаляваше. Накрая дори си позволих да спра за бърза закуска. Оказа се, че фантата е паднала. Спрях на крайпътна барака и купих нова, подкрепих се и придължих.

На входа на Електростсль се укрих в една канавка и си смених панталона с резервния. Оказа се, че хотелът е на същата права, няколко километра по-надолу. Пристигнах минути след 14:00 часа. Имах време за още поне 50, дори 70км, но нямах сили – много е изтощаващо за психиката да се кара в такъв жесток трафик по непознат маршрут и неорекъснато да съобразяваш няколко хода напред. Държа да подчертая, че през цялото време имаше нещо като аварийно платно с ширина между половин и една лента. Отделно на места имаше алеи и в никакъв случай не се е налагало да се бутам съвсем в автомобилите.

Обиколка из симпатичното градче

Електросталь е малко работническо градче, което може да се оприличи на Перник, но е съществено по-малко. На площ изглежда голямо заради фабриките и заводите. Тук се правели касетите с ядреното гориво за АЕЦите.

Из града пробвах да ползвам един от резервните телефони за да снимам timelapse клипове. Още не мога да уцеля точните настройки.

Навсякъде из Москва, а и тук забелязах множество будки за сладолед. Явно зимното време не ги притеснява хората да си хапват сладолед. Опитах Пломбир- прекрасен и голям. И само 40 рубли – под лев!

В края на обиколката открих прекрасно кафене. Прилича на виенски салон. Мбого уютно. И пускат музика от 80те на грамофон. Имат и голяма колекция от плочи. Уникално! Сервитьорките периодически сменят плочите! Страхотен дух има това заведение! Утре планирам рано рано след закуска да ходя пак там.

След кафето минах през един магазин наблизо и си взех пстладжан с домати и някаква странна бира. И добре съм направил, защото в хотела се оказа, че има само кафене, което предлага и сериозно ресторантско меню, но няма никаква бира и никактв алкохол въобще. Посъветваха ме да съм си купел от някой магазин. Поеъчах си някаква свинска манджа и си я взех за стаята – така ме посъветваха и аз се възползвах. Хотелът не е лош но във България не би струвал оовепе от 45 лева. А тук беше 2610 (1000 рубли са около 25 лева).

Заших панралона с два реда шев и съм готов за утре. Още не знам далие карам до Владимир или ще спя по пътя. Ще преценя утре след 3-4 часа каране като видя как се движа. Общо взето засега в Русия е равно и пътищата са хубави, без дупки, а асфалтът не е грапав. Ето това му е хубаво като си сам – решаваш всичко сам на момента! 🙂

Приличен хотел:

Written by maingagara

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *