Русия. Ден 5.

https://www.sports-tracker.com/workout/vesko_dechev/5cb76964b99d96799125c6bd

Денят започва добре!

Хората ме питат какво искам за закуска, предлагат разни неща, но аз като не съм ги чувал никога?! А и никой не ти казва кое се включва в цената.

Хапнах и се изстрелях към първото място в Русия, в което се влюбих – кафене Уси.

След кафето се върнах бързо в хотела. Ах колко е лесно да се придвижваш бързо, когато си с колело! Докато дозаредя и събера багажа мина 11 часа. Докато чакам последните проценти да се заредят си направих чай в каната в стаята, но не го доизпих,а побързах да тръгна.

Оказа се, че камерата е наред, а зарядният кабел е нещо повреден. Когато включа нещо дава индикация, че евйлючен кабел и уж започва зарядка. Светна ми, когато зареждах фенера на колелото. След 2-3 часа още не беше зареден, въпреки че не е ползван почти. Смвних кабела с друг резервен и всички беше окей – заредих всичко: фенер и камера. Ще купя скоро нов. Тръгнах. Камерата снима.

По пътя първите 20-30 км нямаше м ого трафик, но впоследствие се увеличиха камионите много. Карам максимално вдясно, отвъд бялата линия на дясното платно. Понякога то е засипано с пясък, прах и камъчета и не е възможно да се кара. Всеки десети камион минава на 50 см от мен. Явни нямат никакъв опит с велосипедисти. Ако следващите дни е така ще търся обходни маршрути…

Общо за целия ден имаше поне 4 участъка с интензивни ремонти и поради това стеснени. Километрични колони от автомобили и камиони. Прехвърчам отдясно по банкета.

На обяд видях заведение, което се рекламираше, че предлага пълно обедно меню за 200 рубли. Естествено не ми се вярваше, но все някъде трябваше да се обядва, а вън на паркинга беше пълно с автомобили – явно заведението е популяено. Свалих батерията и камерата и заключих колелото и дисагите. Вътре имаше две неголеми зали с по десетина маси всяка. Табло с картинки и имена на манджите. Добре, че са го направили така, че иначе не бих се оправил. Поръчах салата, основно ястие в нещо като гювече, голяма питка и фанта 1,25 литра. Поръчва се на касата, но никой не ти казва къде да си вземеш поръчката. Оказа се, че сервитьор обикаля и трябва да су познаеш поръчката и да покажеш касовата бележка с поръчката. Сервитьорът отказа сам да си взема таблата и ме последва до моята маса. Странни порядки. Всичко беше над 200 рубли, но въпреки това изключително евтино. Естествено салатата и гювеченцето бяха наполовина на размера, показан на снимките.

По пътя към Владимир:

Обяд на очевидно популярно заведение:

След стотина километра беше ред за почивка на бензиностанция. Харесах една до брезова горичка и отбих. По шосето има бензиностанции и кафенета, които функционират и като мотели, на всеки 2 километра, а често дири и по-начесто. Затова не беше изненада, че нямаше никакви други клиенти. Оказа се, че еспресо машината им не работи.. избрах шоколад и фанта и седнах отстрани на сградата на пейка. Мъжът от персонала дойде да ме разпита откъде съм, накъде движа. Това беше първият ми „разпит“ 😂

Не ме питаха дали съм женен. Явно беше очевидно, че такъв лудне може да е. Та коя жена ще пусне мъжа си три месеца да кара сам, с колело по Русия!

В крайна сметка човекът дойде и каза, че са загряли кана с вода и ми предлагат нес кафе. Възползвах се,въпреки чене го харесвам. Човекът идва обшо 4-5 пъти да си говорим. Много любезен и той и жената на касата.

Направих резервация за хотел. Никак не ми беше приятно, че трябваше да въведа данните си от банковата ми карта като гаранция. Надявам се да няма злоупитреба. Хотелът е доста скъп – 6400 рубли за две нощувки. Излиза по около 80 лева на вечер…ужасно!

Почивка на крайпътна бензиносранция:

Въпреки, че оставаше относително малко разстояние не можах да го взема толкова бтрзо, колкото ми се искаше. Пак имаше участък в ремонт. Този път беше толкова стеснено, че нямаше как да карам отстрани с автомобилите. Наложи се да вървя по насипания с пясък участък в ремонт. След него успях да пресека от другата страна на пътя и да карам по банкета.

Далеч преди Владимир минах разклон, където се разделят обходния път и пътя, влизащ в града. Камионите драстично намаляха, останаха предимно леки коли и то не толкова много. Интересно, че минах табела с надпис „Владимир“ след 1-2 километра, а по карта имах още 13-14 километра до хотела. Навлязох в нещо като индустриална зона, а след това и жилищна. Изведнъж обаче се появи знак за край на населено място и започнаха отново гори. Явно беше някакъв квартал, отделен от основната част на града.

По-нататък срещнах знак – 15% наклон!Имаше наченки на паника, хаха! Но опитното ми око прецени, че баира е не повече от 7-8%. Помислих, че след него може би има стръмно спускане. На бензиностанцията мъжът ми беле споменал за Владимир, че имало някакъв лифт (а следователно и височини). Въобще за днескашния ден попаднах на първите хълмисти изкачвания – 5-6 на брой, по около 300 метра всеки и не много стръмни, но все пак не беше равно. Остсналият участък беше толкова равен, че почти не усетих 135те километра! В България за същата дистанция по надолнище от Търговище към Варна се умирявам несравнимо повече. Но там все пак има и участъци с нагорнища, особено край Девня,а днес нямаше почти. Какъв кеф! Караш си, свиркаш си – това е то живот! Хаха!

Вечер във Владимир:

На входа на града видях голяма сграда като хипермаркет, на която пишеше, че е леден комплекс. Обмислям да ходя да карам кънки утре. 🙂

Преминах през центъеа на града – много красиво, с прекрасно декоративно осветление. Настаних се в хотела, изкъпах се много набързо и излязох на разходка. Отидох до един търговси център да нсоазарувам, тъй като нямах сили за ресторанти и барове. Общо взето доста ниски цени, особено сравнено с Москва. Видях и щанд с кабели и други джаджи за телефони.

Хотела:

Бързи покупки:

В крайна сметка реших утре да ходя ма кънки, а ако може и на театър. Обмислям часовете само, хаха! Краката ме болят, но ще издържа едно пързаляне. В сайта им пише, че една сесия е час и струва 150 рубли (3 лева) ако ползваш технк кънки! То без пари бе! Обмислям и да ходя утре на караоке наблизо. Но нямам планове да пея! Хаха!

Written by maingagara

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *