Русия. Ден 7.

19 Април 2019

Владимир – Гороховец

https://www.sports-tracker.com/workout/vesko_dechev/5cba01bae883bf7ac72b316f

Днес бях заявил за закуска запеканка. Ето резултата. Не е лошо, но е малко странно – с яйце и сирене, но сладко.

Закусвам и тръгвам. Планирам бърза обиколка около манастира и катедралата и да снимам видеоклип на района, защото на влизане в града беле вече тъмно и на камерата едва ли се вижда кой знае какво, а си струва.

Днес още първите километри след Владимир попаднах на огромен манастирски комплекс (поредния!). Беше монументална гледка от пътя на влизане в село Боголюбово. Какво и е само,а? 😃

Днес още като тръгвах нямах тонус. Бях дълбоко в себе си уморен. Не само физически, но и всякак. Появиха се вече повече баири и не можеше да се препуска така както край Москва. За деня имаше 7-8 баира, не много стръмни и за щастие около 200-300 меъра дълги, но 3-4 от тях се наложи да изкачвам на втора скорост, а един – дори на първа. За разлика от Румъния тук въобще няма вятър. Около шосето има дълбок пояс от дървета, които явно спират всякактв вятър. Дърветата са много красиви – често изцяло брезови горички. Интересно, че брезите растат тънки и високи като боровете, но са дори по-тънки от боровете. Голяма красота! Иначе няма дървета като у нас по пътищата – рядка редица на два метра от шосето. Тук дърветата са на десетина и повече метра навътре, но въпреки това е опасно ако автомобил излезе от пътя, тъй като досами пътя често има много дълбоки и стръмни канавки. Пътят е все едно върху насип. Интересно, че пътищата са супер, без никакви дупки. За цял ден видях две. Кръпки също се забелязват относително рядко. Планирах да карам около 4 часа и 20 минути и да спра за кафе на бензиностанция. Точно такова време избрах за да не се накъсват записите на камерата на твърде малки файлове. Иначе трябва да я оставям да работи, но ако правя почивка около час какво да снима на едно и също място?

За съжаление така както имаше бензиностанции на всеки 2-3 километра, мотели и кафенета, когато наближи време за почивка попаднах на район от около 10-15км без никакви заведения и тотално разбих плановете. Впоследствие видях, че вместо да спра записа близо до обичания максималнен размер на втория файл съм захапал даже час от третия.

Обяд в крайпътно заведение. Имаше специална част от сградата с бани и дори сауна. Естествено платени, както и тоалетната.

В ресторанта си избрах салата и гъбена супа. Уникална гъбена супа! Сложили бяха и картофи. У нас в гъбената не съм забелязал да слагат. Взех си и телешки кебап. Младото момиче на щанда се разсмя, защото половин час не можем да се разберем – трябвало да си избера с каква гарнитура да е. Избрах с пюре.

Друга лелка настойчиво ми предложи някакви понички и след като отказах ме попита с трагичен глас „но защооо“

Взех си една, беше прекрасна. Реших да пия кафе – от машина на самообслужване. Плащаш на касата, вземаш чаша от поставените на масата и натискаш съответния бутон. Натиснах „еспресо“, но получих нес кафе. Не ми върви с кафетата. Докато хапвах пробвах да кача два кратки клипа от обиколката в центъра на Владимир, но връзката беше бавна.

Навън край кафето, а и въобще целия ден все повече започвам да будя любопитство на минувачитв с велосипеда и дисагите. Много се набивам на очи с тези дисаги.

На околовръстното на едно градче се изпреварвахме с един местен велосипедист, но той явно си беше от еди квартал до друг, въпреки големия багаж в 2-3 торби.

От няколко дена обмислям, но днес реших да снимам къщи. Много са красиви и изящни. Дори стари и запустяли, но са с пищна украса. В музея във Владимир ми обясниха, че типичната къща е с богата украса, тъй като това било свързано с вярата в доброто и че носи късмет на стопанина.

Друго което още от Москва ми прави впечатление е, че навсякъде се мете и мие с машини. Вчера дори видях да мият шумоизолиращите плоскости край шосето. За съжаление не можах да снимам машините в действие. В Москва даже видях машини по пешеходни алеи. А ние се имаме за голямата работа и броим руснаците за изостанали. Алоо, нещата не са като преди 30 години, добре дошли в реалността през 2019та!

Пристигнах в хотела. Четири звезди? Уау! Разположен е е Гороховец. В сайта пишеше, че е част от съседния ски курорт. Боже мой! Та то има един хълм наблизо и вече ски курорт! Хаха!

Иначе в градчето имаше табели, че е на 850 години и има 3 действащи манастира и 11 или 12 църкви! Русия – страна на манастирите!

В хотела стана изненадващ фал. При резервацията вчера в автоматичния мейл, който получих пишеше, че ми е резереирана стандартна ефинична стая и администратор ще се свърже възможно най-скоро с мен. Никой не се свърза с мен до пристигането ми. На рецепцията момчето беше изненадано. Явно не бяха наясно, че резеевации могат да се правят през техния сайт!

Нямсше единични стаи и ми преьложиха двойна, естествено доста по-скъпо. След като изяеих желсние да си тръгна рецепциониста се обади на управителката, обясни че имам резервация и ми дадоха стая на цената на единична. Хотелът е наистина хубав и си струва парите 1800 рубли. И има вана. Ресторанта не работеше и се наложи да отскоча до близкия магазин, където си взех деликатеси, които у нас струват доста скъпо, а тук малко над два лева бройката. Обмислях вечеря във ваната, но тъй като сокът не беше изстуден първо взех вана, а после вечерях

За утре имам около 70 км. Това е достаръчно за да пристигна в ранния следобяд. Точно както обичам! Да имам време да се окъпя, изпера и отпочина, след което да изляза на разходка и кафе. Обмислям утре да направя кратък пикник в гора край пътя. Има много живописни места. Също така ми се иска да се отбия в някое село или градче покрай пътя, зсщото сега движа само по главния път и никъде не се отбивам. Хубаво би било да се разгледа и встрани. Утре преди Нижни Новгород има доста голямо градче Джезджинск. Ще видя как ще го включа в програмата.

Written by maingagara

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *