Русия. Ден 9.

21 Април 2019

Нижни Новгород

Закуска в хотела:

Днес денят започва добре. Разбудих се малко след 5, включих телефона да се дозареди и заспах отново. Минути след осем се разбудих. Стаята беше озарена приятно от изгрялото слънце. Тук закуската била чак до 11,а в почивни дни и до 12 часа. Или наобратно. Но вече не ми се спеше, чудех се откъде да захващам и затова станах и слязах на закуска. Долу имаше доста богато разнообразие на шведска маса.

На рецепцията се уговорих да сменя стаята вечерта с такава, с изглед към реката. Оставих картата и излязох.

Пешеходна разходка до и в Нижнегородския кремъл:

Реших в крайна сметка днес да прекарам в района на хотела, а следващите дни да ида до музея на автомобилнуя завод, стадиона и евентуално на разходка с лодка.

Започнах да вървя по алеите на хълма, където е хотела. Тук в Нижни има огромни хълмове, много стръмни. От алеите се виждаха стените на кремъл, но не ставаше ясно може ли да се излезд директно там. Скоро стана ясно, че не може. Имаше алея, която се спускаше до брега на реката, но настоях първо да обиколя кремъл. Навлязох навътре в града и завих в пресечка къ кремъл. За съжаление тя излизале на булевард без пешеходна зона. От кръстовището се вудя обаче, пе в кремъл се влиза по пелеходно мостче от хълма на който съм. Започнах изкачване по една пътека нагоре, но пътеката минаваше твърде близо до ограда, а хълма беше много висок и стръмен и не поех риска. Заобиколих наобратно двора на сградата и излязох на моста. През една кула влязох вътре.

Оказа се, че за разлика от московския кремъл тук се влиза съвсем свободно, без заплащане на вход или каквито и да е проверки. Даже се оказа, че се движат вътре и автомобили.

Непосредствено до входа има изложени танкове, самолети, бронирани автомобили и дори част от подводница!

Огромна сюрия от деца се катереше кий откъде може и се опутваше са движи и върти всичко, което може. Дори момиченцата!

До касата кремълския музей има туристическа агенция. Там беше закачена табличка, какво може да се посети като музеи днес в града.

Все пак реших да не започвам с обиколка по стените и двете изложби, а първо да обиколя пеша из целуя кремъл. Той се оказа много голям. Тук напимер е градската администрация както и филхармонията, а също представителство на президента на Русия.

Докато си правях селфи едно детенце помисли, че го снимам и аз го поканих да се снимаме заедно. 😄

По-нататък на момориален комплекс група деца в униформи и военни шапки провеждаха някакво тържество, навярно във връзка с наближаващия 9ти май. Учителка декламираше патриотичен текст, а децата повтаряха изречение по изречение. Напомни ми за врвмената, когато ни посвещаваха чавдарчета във военноморския музей във Варна.

Нататък минах покрай филхармонията. Интересно, че се строеше някаква сграда, но в същия стил. Беше почти пусто. Някаква млада двойка се целуваха най-безсрамно на едната алея, но явно забелязаха, че правя снимки и се скриха между дебелите колони на сградата.😂

После обиколих един по един всички магазини за сувенири. В най-отдалечения, освен че беше най-евтино имаше и най-хубавите сувенири. Замислих се как ще ги пращам до брат ми в Москва. А и докато ги пратя трябва да ги мъкна с мен… в крайна сметка се отказах, засега.

Купих от касата така наречения единен билет – за разходка по стената и посещения на изложби в две от кулите. Жената на касата каза, че напреде ме чакали и аз изтървах първата изложба. Напред току що беше влязла група от 7-8 деца и още толкова родители с екскурзовод. Не ми стана ясно дали трябва да се движим с екскурзоводката само или може и сама, а тъй като групата беше препречила пътя реших да не упорствам. Скоро ни настигна и друго момиче, което също остана с групата. Екскурзоводката разказваше ба достъпен за децата език и ги водеше да отгатнат коя кула как се казва и защо, задаваше разнк исторически въпроси. Който отговори имаше честта да залепи стикер с кулара на табло с изожражвние на стената, което децата носеха. Известно време се движех с тях, но тъй като доста се проточваше тяхната разходка, а и скоро други туристи ни разминаха, разбутаха групата и продължиха сами. Аз се възползвах от случая и продължих също.

Вътре в кремъл:

Изложба на оръжия в Дмитриевската кула:

В края на маршрута по стената (около 900 метра), близо 50 % от общата дължина на мой поглед, реших да снимам клипче на връщане по стената. Включително поглед вляво и вдясно през бойниците към града и вътрешността на кремъл.

Запитах в туристическото бюро за екскурзиите из града

Така стана ясно, че се провеждат обиколки на града 45 минути в кремъл и 2 часа с автобус. Тура започвал 13:00 и имах време до тогава, но не ми се щеше да обикалям пак цялото това нещо. Отидох към близкия музей, където разгледах експозицията, пих кафе и фанта и качих видеото и снимките. Там интернета се оказа много хубав, а аз си отдъхнах малко в тихото кафе. Интересно, че кафето се сервира с вода.

В музея:

По стената на кремъл в Нижни Новгород

След това се насочих към художествения музей. Имаше 7-8 вида билети и малко трудно се разбеахме на касата. Накрая ми показаха, че трябва да купя билет за 250 рубли и това щеце достатъчно за цялия музей. Когато дадож 2 бснкноти по 200 рубли се оказа, че не могат да ми върнат и ме помомиха да платя с карта. Получих наръч от три билета, оставих якето на гардероб и влязох на първия етаж. Жената, която проверяваше билетите като ги видя и изпадна във възторг: „Първо тук, после се качвате на втория, после и на третия етаж!“ 😄😅

Всичко беше много красиво, снимах тайно само няколко експоната, тъй като не бях сигурен дали е разрешено да се снима. В предходния музей беше.

Отделих внимание на всеки един експонат персонално и вече леко изтощен се придвижих пак до туристическото бюро за да видя какво друго може да се посети. Там в таблицата бяха дадени и адресите, но от това не ми ставаше никак ясно колко са близо или далече спрямо мен в момента.

Излязох през вход в една от кулите, минах през подлез и от другата страна се оказа дълга пешеходна зона, пълна с мравуняк от хора. Тръгнах по нея, обмисляйки да пия някъде кафе и да напазарувам. Скоро открих такъв. Първо смятах да си купя 2-3 неща, но се изкуших от цените на деликатесите, които ори нас в България струват значително по-скъпо. Харесах и авокадо и взех 5-6 парчета за около 1,5 лева всяко. При нас дори авокадото е доста по-скъпо, особено за този доста голям размер. Избрах си и грузинско, полусладко вино. Какво ще рече полускадко… надявам се като вермут, но не чак толкова много.

Прибрах се в хотела. Администраторката беле същата и направо ме попута дали съм готов да се местя. Издаде ми новата карта, аз запитах колко ще струва и даже бях извадил картата да доплатя. Бях приятно изненадан, когато ми казс, че за мен ще е безплатно. Качих се, преместих се максимално бързо и слязох долу не само да върна картата на старата стая, но и защото от 16 до 17 часа хотелът предоставя на лоби бара чай със сладки. Възползвах се, а впоследствие излязох и на въздух на алеята пред хотела.

Новата стая с изглед към реката:

Днес реших да пробвам що е то хачапури по азербейджански:

Written by maingagara

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *