Русия. Ден 11.

23 Април 2019

Нижни Новгород

https://www.sports-tracker.com/workout/vesko_dechev/5cbf0ead8bfe5d039fb0c1f7

Днес мислех, че няма да е кой знае колко динамичен ден, след като съв видял основното. Днес излязох с колелото, защото планирам да се разходя до стадиона, сградата на пазара и до музея на ГАЗ. Реших първо да е поразходя по крайбрежнара алея за да видя от къде тръгва лифта над Волга. Лифта естествено тръгваше от височините на хълмовете, а мен не само не ми се изкачеаше, но и се зачудих дали мога да оставя колелото за докато се возя.

В крайна сметка реших да ходя където ще ходя, да оставя колелото в хотела и да изляза до лифта, а също и на кафето в музея. Близо до края на алеята имаше малко паркче с множество танкове и даже самолети. Влязох да пообиколя и да поснимам. Интересно как руските деца си играят с такива истински играчки, хаха! Даже и момичетата съвсем безцеремонно се катерят по танковете и оръдия! Хах!

В Парка на Победата:

Из парка на Победата

Малко по-нататък бях видял друг парк, с оръжия, но ме домързя да ходя до там. Впоследствие се оказа, че е военно поделение с паркирани танкови и притивовъздушнини установки. Добре, че не влетях там да снимам, хаха! 😂😂 Имаше да се обяснявам в участка после! 😅😂

Обърнах обратно и тръгнах покрай речната гара към Канавинский мост. Оказа се, че нещо съм разбутал настройките на камерата, когато снимах едно денонощие изгрев и залез от стаята, а после не съм върнал старите настройки. Поправих грешйата, но записа, който направих, ще изглежда по-забързан.

Минах отново край събора Александър Невски. Направи ми впвчатление как работник мие стената на катедралата. Вътре не влязох отново, но се заслушах в гласа на свещеника, който се чуваше по уредба покрай стените на храма. Поседях малко да послушам напевния му глас и продължих с обход на стадиона. Отблизо не изглежда така изящен, защото е целият в метални греди, но отдалеч особено вечер изглежда монументален. Около стсдиона имаше поне 6-7 пеопусквателни пункта с по двайсетина входа. Звучеше някаква музика от стадиона,явно течеше състезание или тренировка, но така и не можах да видя някакво обявление или график. От там се насочих към Спаския събор. По пътя минах през някаквъв квартален парк и съвсем ненадейно налетях на група мажоретки с барабанчета, които тренираха. Въобще не успях да реагирам първоначално, но отдалече направих няколко снимки.

От там се спуснах към монументалната сграда на Нижегородская ярмарка. Заобиколих я от едната страна. Имаше рабела, че входът е само платен или с пропуск. Не ми стана ясно дали това важи само за коли или и за хора. Видях две жени да излузат покрай бариерата и се шмугнах понрай тях. Пред сградата огромната площадка беше почти празна и това засили съмненията ми. Направих няколко бързи снимки, но не исках да изляза през същия вход – току виж ме причакали хаха!😂

Придвижих се кум другия край на сградата, където площада пред сградата се сливаше с някакво пазарче през което транзитно минаваха хора от квартала към булеварда. Там видях група деца 12-13 годишни, в унифирми наподобяващи военни. Там видях най-милата гледка до сега! Момче и момиче с униформи се държаха за ръце. Момичето беше с плитки и изящни панделки. Държаха се за еъце така, сякаш са гаджета от много време. Успях да снимам, макар и без хубав прицел.

По пътя преминах през увеселителен парк. Не видях забранителни знаци за велосипедисти, но все пак побързах да изляза. На другия изход имаше деска жп гара и локомотив. Не знам дали самл името е такова или там децата наистина карат влакове.😁 След видяното до тук как деца играят с танкове, камиони, оръдия и самолети – не бих се учудил да карат и влакове! 😂😂 Боже!

По крайбрежната алея, по моста, катедралата, стадиона и пазара.

Между впрочем – продавам бронетранспортьор:

По пътя за музея движих по познатия ми вече маршрур, но някъде припуснах отбивка и влетях в индустриална зона. Направих няколко неуспешни опита за ляв завой и след километър се оказаа, чеулицата е задънена с автобусно депо. Върнах се. По обратния път видях пешеходен подлез,през който минаваха доста хора, но нямаше никакви табели къде води и реших да не си правя експерименти. Излязах на естакадата на главния път и продължих към музея. Всъщност до музея се намира до корпоративния университет на автозаводите ГАЗ, а самият музей е в една сграда с обучителния център на компанията. Вътре във фоайето на първия етаж даже нямаше никакви табели накъде е музеят. Служител на маса във фоайето ме упъти към втория етаж. Там първо се влиза в етажа, където са изложени документи, снимки, модели и дори части от авиобомби. По едно време се притесних, че не виждам никакви автомобили и даже погледнах в Гугъл снимки от музея за да се уверя, че има изложена автомобили там. После се усъмних, че това са снимки на умалени модели. Съмненията ми се разсеяха внезапно, когато служителка ме привика, погледна ми билета и ми каза, че нежсъм бил долу- слизаше се по еднл вътрешно стълбище. Там бяха изложени в голям дълъг гараж множество автомобили. Вътре екип с камера на подвижен стативснимаше нещо бавно и съсредоточено. Явно правех някакъв филм.

Музея на автозавода ГАЗ:

По обратния път реших да се придвижвам по другия бряг и да ида до лифта. Непосредствено преди Мызинский мост попаднах на великолепен манастир – Спаско-преожраженска църква, според картата. Но мен комплекса ми се струва манастирски

По моста правеха някакви ремонти, трасето беше стеснено и колите в две редици трудно се прудвижваха покрай мене, което изнерви някои шофьори, особено на ксмиони. Но пък имаше ясни табели, че движението на товарни автомобили по моста е забранено. След моста пак имаше баир, коитл в трафика качих не многи лесно. Явно съм пропуснал да се кача на следващата естакада и напраавих едно кръгче през индустриална зона. Излязох на булеварда успореден на реката. Но имаше доста трафик и със завоите не беше лесно цели ден. Даже един път се наложи да направя десен завой, тъй като се движа най-вдясно, а това е лента за десен завой. И тъй като имаше пътна полиция на едно кръстовище не посмях да рискивам пред тях. 😄

Малко по-нататък влязох в Централния парк. Той е дълъг и тесен, по билото на хълмовете. От там се виждаже, че и долу покрай реката има асфалтов път, но прилучащ на черен и явно ползващ се само за разходка. Парка не беше дълъг, но се придвижвах трудно, тъй като асфалтът навсякъде беше много грапав – все едно стадо копитни със слонове и хипопорами са преминали по асфалта, когато е бил още съвсем мек и горещ. 😂

По обратния път през манастира, моста и Централния парк:

След парка се оказах сравнително близо до станцията на въжената линия и скоро, преминавайки покрай поредната изящна църва пристигнах на станцията. Там съмненията ми се разсеяха окончателно. Около станцията имаше ограден двор, а до касите даже имаше стоянка за велосипеди. Заключих велосипеда и купих билет за лифта – 100рубли за посока, но за всяка посока св купува от съответната начална стснция. Една жена от вчерашната екскурзия каза, че минаването в посока е 25 минути. По мое наблюдение беше не повече от 6-8 минути. Ето защо не трябва да се вярва на ЕЖК („една жена каза“) ! 😂

От другата страна на въжената линия е град Бор. Явно лифта се ползва не само за развлечение. Нагоре по течението има мост през Волга, но въжената линия излиза пракрически в историческия център на Нижни Новгород.

На лифта:

С кабинков лифт над Волга до съседното градче

Наобратно реших да мина улицс Минина, за която вчера ни обясниха, че е една от двете исторически улици в града с много исторически сгради. Излязах на кремъл, където реших да снимам един видеоклип по алеите около стените,а от там се придвижих по вече добре познатия маршрут къ хотела.

По обратния път край кремъл до хотела:

Велоразходка покрай стените на кремъл

Днес общо съм изминал над 50км с велосипеда. На два пъти обаче забравях тракера на пауза и се сещах след километър може би. Така, че истинската дистанция е 2-3-4 км повече.

В хотела пристигнах навреме за следобедния чай, който се сервира във фоайето ит 16 до 17 часа. Откак съм пристигнал в града непрекъснато съм в движение и реших да удължа престоя си с един ден през който да не хидя много, а да почина. Най-много да разгледам манастира край хотела и да ида на кафе в музея.

Когато обаче плашах на рецепцията ми се отпечата, че операцията не е одобрена. От друга страна в мобилното приложение на банката ми бяха таксувани парите. Отказах се да правя повторен опит за да не стане така да ме таксуват пак. Писах на банката, те звъняли, но как да им вдигна при 3,5-6 лева на минута роуминг? Писах им отново, ще видим резултата…

Written by maingagara

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *