Русия. Ден 12.

24 Април 2019

Нижни Новгород – Лысково

https://www.sports-tracker.com/workout/vesko_dechev/5cc076abd85e39189f1e06ed

Започваме деня с традиционната закуска – напоследък почти отказвам месото. Не че съм на диета, просто не ми се яде. Натрупах една купчина зеленчуци със сиренце и кашкавал, а после си сипах и някакво леко сладко от сини сливи.

Тръгнах по традиционния вече маршрут по близките два пешеходни виадукта и излязох в края на централната пешеходна улица. Не видях забранителни знаци и нахлух по посока кремъл. Сега чак забелязах красивата сграда на аладемическия драматичен театър и продължих към Дмитриевската кула на кремъл.

Там ме очакваше изненада – площадът беше затворен и се провеждаше тренировка за парада, отново. Този път, съоръжен със спортната камера на велосипеда, заех удобна позиция и реших да изчакам пеенето на химна. Забелязах, че днес има повече блокове участници, включително и цял блок с дами в сини униформи, навярно курсантки във морското училище.

След като премина блока на дамите продължих по живописна улица, по ръба на хълма, със страхотен изглед надолу по склона и към Волга. Имаше и доста исторически сгради. Там беше и прочутото имение на Рукавишников, което търсех да посетя, но останах с впечатление, че е в друга посока.

Пет дена и още толкова много остана да се посети и разгледа!

Имението на Рукавишников:

По най крайбрежния от всички булеварди горе по билото скоро излязох от града. През целия ден имаше много трафик, цели колони от по трийсетина автомобила и основно тирове. Явно икономиката върви добре. По целият път до Лисково продължи тенденцията от Нижни Новгород терена да е хълмист. По целия път беше много хълмисто, даже 4-5 пъти се наложи да бутам по банкета. Днес времето беше горещо за първи път. Започнах да обмислям къде ще го слагам следващите дни, когато стане още по-горещо. В дисагите няма никакво място.

По пътя спрях само на една бензиностанция за бутилка фанта и продължих нататък. Обядвах едно авокадо. Имам още 4.

Направи юи впечатление, че вчера цената в booking.com беше сякаш по-ниска. Обмислях ако по-късно се появи по-ниска цена да отменя старата резвевация и да направя нова. Оказа се, че цената през сайта е 2200 рубли, а на место – 1800. Но в сайта на хотела е посочено за резервации booking.com.

От жегата и баирите нямам нккакъв тонус. Трябват ми няколко дни нищо дя не правя 😁

Картата малко ме подведе и тръгнах да обхождам Кстово, но стигнах до едно кръгово, от където влязох в града. Пак през баири. В града видях за пеъв път покрит аква парк. По-нататък видях интересна табела-Безвидное. Интересно как са,поатроили хотел че и басейн щом е безводно? Или е безводно, защото точат водата да пълнят басейна?😄

По-нататък минах покрай отбивка за военен полигон. На отбивката бяха поставили на постаменти две верижни машини. Въобще навдякъде в Русия се срещат танкове, танкове и пак танкове. Интересно дали са в работно състояние?😃 В Донбас май ги сваляха от постаментите и си работеха 😂

Лисково се оказа малко симатично градче, минах покрай един веломагазин, супермаркет и дори кино. А хотелът в до споетен комплекс със стадион и закрита лекоатлетическа зала, а струва ми се и ледена пързалка.

Вратата на хотела беше заключена, и имаше бележка да се звъни на телефонен номер на администратора. Изрично беше написано да се звъни на домофона, но по всички въороси за хотела да св звъни на тадминистратора. Звъннах, казах че съм пред хотела, но няма никой. Отговориха ми, че са там, да идвам А сяга де! Завъртях се около сградата. Имаше още един вход но не беше ясно дали е за хотела. Няколко жени седяха на стъпалата. Скед кратък разговор едната скочи на крака и ме заведе до входа, звънна на домофона и тържествено обяви: „При нас е гражданин от България“. Стаята е в хубаво състияние, но има само два високи призорци, малко като в тъмница 😁

След бързо изкъпване излязох на разходка из града. За съжаление не видях нито едно кафе. До киното имаше барака със сушени плодове, ядки и сокове на много добри цени. Взех си едно руло пестил от бировинки. Беше покрит с найлонче и така навит. Така пропадна намерението ми да си ги ям по пътя. Но нали съм находчив – развих го в движение, свалих найлона и пак го навих. В супермаркета отидох за безалкохолни, плодове и зеленчуци, но не харесах нищо. Въобще тук в Русия полоцението със зелвнчука е много тежко. По заведенията салатите са малкки 150-175-200 грама и много скъпи.

Докато се чудя мина 19:00 и всички магазини хлопнаха бързо кепенците, включително този за велосипеди.

На връщане подминах хотела и продължих нататък, където на картата имаше кафене. На место обаче ми се видя твърде лъскаво и по-скоро ресторант и се отказах да пия кафе, а и нямах сили вече. Поседях малко в градината до хотела и се прибрах.

Стаята – килия:

На връщане в хотела администраторката межпосрещна с 4-5 листа, квитанция и касов бон. Накара ме да се подпиша на 4-5 места. Договор за престой в хотела! Боже!😂

За съжаление няма въобще налично wifi в стаята, така че ще качвам записите от спортната камера утре.

Written by maingagara

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *