Русия. Ден 13.

25 Април 2019

Лысково – Чебоксары

https://www.sports-tracker.com/workout/vesko_dechev/5cc1f80ab99d963c34465ea6

Тъй като сутринта нямах включена в цената закуска си изпих добре охладеното вече прясно мляко събрах багажа и заминах. Администраторката беше оставила бележка, че е слязла до кафето. Така че оставих ключа и заминах. Оказа се впоследствие, че е трябвало да взема регистрационната бланка за имиграционната служба.

Реших да не излизам обратно на главния път, а да мина по северна дъга покрай Волга. Завъртях набързо през центъра за да се заснеме от камерата и продължих към реката. Пътя преминаваше през няколко села. Реката не се виждаше от там. Но то и при нас на 100 метра от Дунава не се вижда реката, защото край нея обикновено е равно. Тук обаче метнах баирите още в самото начало. За целия ден се наложи да бутам по 4-5 хълма най-малко. В България рядко има знак указващ големината на наклона, но тук имаше и така установих, че 6% ми е твърде много, поне с две пълни дисаги. Днес имаше и вятър, за,щастие попътен,но за малко след влизането минв Чувашия и насрещен.

Днес се наложи да измина рекордните 157,66км. По пътя се подкрепих само с едно авокадо и малко безалкохолно. Днес вече взех и пълна бутилка вода, тъй като времето става многл топло, а в Русия няма чешми НИКЪДЕ – ни по градинки и паркове, ни по площади, ни по пътищата.

За съжаление днес пътят беше двулентов. Трафика сякаш беше по-малко, но на двулентов път беше много натоварено. Тук в Русия междуградския трафик е 85-90% от камиони и то тирове, а останалото е леки коли. Автобуси не се мяркат, освен в населените места и край тях. Така и не видях автобус на далечни разстояния, нещо да кажем Москва – Нижни Новгород или Москва – Казан. Явно хората си пътуват с влакове, които са много развити и много конфортни. Въобще Русия е на светлинни години пред нас във влаковия транспорт.

До сега по градове и села мога да кажа, че Русия е доста по-благустроена от България. Вярно, че се движа по главен път, но и то главната част от населението живее тук. Прави впепатлвние, че дори и най-старата и изоставена къща има богата декорация. Къде в нас го има това? Дори има цели райони в България, къде хората не си измазват къщите. Тук хората даже гаражите си декорират – обърнах специслно внимание на един със декорация от разноцветни тухлу, офирмящи декоративни фигурки.

Въобще това, което ни разправят оо телевизора за Русия няма нищо общо с реалността.

През селата край Лисково:

По пътя

Днес следобяд за първи път влязох в автономна република – Чувашия. Край пътя имаше голям паметник с надпис на руски и чувашки език.

Веднага обаче си пролича, че се влиза в някаква различна територия, защото пътя от двулентов стана с параметри на магистрала – по две ленти и резервно платно в посока. Няколко километра по-нататък имаше крайпътно заведение с голям паркинг пълен с камиони. Явно готвят добре! Беше ми време вече за почивка, така че отбих и влязох вътре. Днес за оеъв път си взех от соковете, които предлагат. И о, чудо! – това всъщност е компот, а не фалшива химия, като у нас! И предните дни бях забелязал, че продават сок от компот така че с удоволствие се възползвах днес. Единственият минус бе, че не е студен.

След като хапнах обилно минах през бара и взех кафе и минерална вода. Изпих ги навън на свеж въздух. Там видя и първата улична чешма е Русия за близо две седмици пътуване – кранче с къс маркуч, където щофьорите си пълнеха туби и шишета. Водата в Чувашия между впрочем е с много добри вкусови качества. От Москва до Нижни водата беше с дъх на белинс, а брат ми и съквартиранта му в Москва я прекарват през кана-филтър за да я пият.

За съжаление радостта ми от широкия път се оказа преждевременна – след няколко километра платната в двете посоки се разделиха и пътят стана по-тесен. Платната в моята посока се нсочиха към един стар железен мост, а в обеатната посока преминаваха наблизо по скоро построен железобетонен мост, доста по-висок и дълъг. Първоначално се зачудих дали това е река Волга, но съобразих, че е доста по на север. Скоро видях и табела – река Сура. Беле доста широка – може би около половината на Дунав!

Чувашия много ми прилича на България и по-точно на западна Добруджа – обширни равнинни полета, умерени хълмове, редки китки дървета.

Веднага след реката метнах поредният жесток баир, където платната за двете посоки пак се събираха. Тук имаше страхотно задръстване. Малко по-нататък видях лекотоварен йамуон, който там на место беше си снел цялата задна ос, барабар с колелетата. Карданния вал разкачен се беше провесил на асфакта. Зад камиона инаше полицейски автомобил, който видимо надзираваше ремонта.

Нататък преминах през няколко живописно хълма със съответните баири. Направи ми впечатление, че тук всички наименования са нянакви „касы“ – Москакасы, Калайкасы, Кадикасы и разни други.

Днес се случи и първата лека авария – излезе веригата от задния венец. Като помислих причината се оказа, че докато натискам лостчето за смяна на скоростите, държейки телефона в ръка съм притиснал с него и другото лостче.

Приближавайки към Чебоксари трябваше да реша откъде да вляза в града. Имаше поне три варианта. С радост предпочетох да тръгна по по-крайбрежния път, тъй като главният път преминаваше в обходен околовръстен път, където оставаха камионите, а по крайбрежния имаше само рехаво движение на леки коли.

Неоосредствено преди разклона имаше голяма указателна табела с множество знаци за различните размери, разстояния и нативарвания, позволени по едно от шосетата нататък. Дали има контрол? Познайте! Както може да се види на снимката, на разклона имаше метална плоча върху асфалта, явно кантар. Камионите преминаваха едва едва. Служители не се забелязваха, но метри по-напред имаше поставена камера, а стотина метра по-нататък от другата страна на пътя имаше бетонна барака тип „караулка“. Къде се прави това у нас? А ние ги смятаме руснаците за изостанали!

Веднага след разклона покрай пътя до гората забелязах фарове на велосипвдисъи, които преминаха с голяма скорост. Явно имаше асфалтова или бетонна алея от другата страна на пътя. Малко по-нататък я видях, но не се прехвърлих на нея, защото трябваше да,прека и да премина през зелената полоса, а и не знаех до къде стига тази алея. Оказа се, че алеята стига чак до града, над десет километра! А по цялото протежение на пътя имаше гъсто разположени стълбове с лампи. За десетина километра забелязах само една, която не светеше. А как е у нас?

Вляво и вдясно край пътя беше гора, от време на време се мяркаха табели за почивно-възстановителни комплекси. Вляво по едно време се появи вход към такъв комплекс, с огромнс широко отворена врата. Явно всеки желаещ може да влезе да се поразходи в гората им.

Влизайки в града се придвижих по някакъв пръстен, концентричен с околовръстното шосе. Преминах стремително през поне два моста, може би дори три. От единия снимах нощнуя изглед към част от града.

Приключенията не свършиха до тук. Торбите с храната и напитките окончателно се прокъсаха и на няколко пъти изпопадаха неща. Загубих две авокадота и кока колата. На едно кръгово изпадна буркана с шпротите. Наложи се да спра и да отстраня счупения буркан от платното. Нямах резервни торби, така че пред хотела каквото можах сложих в дисагите. Остана само пластмасова кутия с риба, която нямаше как да прибера, тъй като беше оклепана с размазало се авокадо.

Така с две дисаги и сельодка се наложи да се придвижа до рецепцията, а после и до стаята.

Хотела беше много добър – голям, просторен. В стаите с хладилник, клинатик и вана. Цена 3000 рубли (75лева) за два дена, без закуска! Ето това вече е нирмална цена. Обмислям да остана още два дена, но ще реша след като се разходя и видя дали си заслужава. Рецепционистката ме заразпитва къде съм бил до сега и имам ли документи от предните места, тъй като имиграционните власти искали тази информация. Сутринта на заминаване не си взех бланката, а хотела нямаше посочено име в интернет. За щастие бях взел договора за настаняване с квитанциите 😂

Охранителят беше много симпатичен здрав чичко с мутренски излед, леко прост но страшно любезен излезе още навън пред входа и ми помагаше с вратите да вкарам колелото и багажа. Заразпитва ме на трудно разбираем руски отде съм, къде пътъвам. Пита ме имам ли жена. Викам – нямам. И той – ми да ти намерим?!😂

Голям образ!

Written by maingagara

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *