Русия. Ден 14.

26 Април 2019

Чебоксары

https://www.sports-tracker.com/workout/vesko_dechev/5cc32befb99d96708b703b95

Днес се събудих рано рано – малко след 5 часа. Вън беше съвсем светло, но още не се чуваше движение. Интернетът в хотела е ужасен. Бях оставил телефона на пода до вратата вчера вечерта за да се качват три клипа през ноща. Погледнах ситуацията и заспах отново. След осем се разбудих окончателно. Матрака е много удобен – нито твърд нито много мек, завивките са доста обемист. Спах много добре. Изпълненнс нетърпение побързах да се приготвя за излизане по града. Чудех се с колело или без. Със мога да заснема обиколката, но пък в града се спира често по разни места. Бях видял на картата до залива три хотела и някакъв манастир. В крайна сметка заминах пеша. Обмислях само с яке или без. Но нямаше как да взема външба батерия и да натъпча пари и паспорт в джобовете на панталона. Навън днес се оказа по-прохладно, не беше за дълго вървене по риза.

Тръгнах по алея близо до хотела към центъра на града. Алеята имаше отделни пешеходна и велосипедна част. По-нататък минах покрай ледена пързалка. Не погледнах дали работи целогодишно. Имам само ден престой и нямаше как да ходя и на кънки. Надолу булеварда завива към залива, но на картата бях видял парк и реших да започна обиколката от него. Скоро видях улица, която водеше право в него, а в дъното й се виждаше монумент. Метри след отбивката влязох в един зеленчуков и в един хранителен магазин. Харесах сушени сливи, но имаше няколко човека и не ми се чакаше сега. От хранителния магазин взех за закуска торбичка прянники – нещо като курабийки с малко пълнеж от сладко, а отвън с едри люспи пудра захар. Позавъртях се из парка хапвайки в движение. Паркчето беше мъничко, на един хълм. От там се откриваше чудесна панорама към Волга. Навсякъде беше много чисто, а работници в долната част на парка облициваха нов мащабен паметник посветен на загиналите във бойни действия. Тръгнах напряко към залива по някаква изключително забутана уличка и скоро се озовах на речната гара на града. Не се виждаха много хора, а близкият павилион за джобове не беше отворил сезона още. По кея не беше разрешено да се върви – на табели пишеше,че във връзла със зимуването и ремонта на кораби достъпа се закрива. Посядаше ми се на пейка, но не виждах никъде сенчесто място, а слънцето вече напичаше. Наблизо видях шикозно заведение – „Лимонада“. Точно в единия край на пристана, до речната гара. Поколебах се дали да вляза, но ми се пиеше нормално кафе.

Вътре в предверието заведението имаше работеща гардеробна, а неписредствено до вратата в залата имаше конферансие. Попитаха ме дали ме чакат, но аз отговорих отрицателно. Може би трябва резервация? Избрах си място и седнах. Поръчах капучино. Оказа се че нямат нито фанта нито швепс. Препоръчаха ми лимонада, която правели там. Приех предлжението. За пръв път от доста време пих нирмално капучино. Сока беше доста сладък и не достатъчно студен. Бяха ми оставили 4-5 менюта. Харесах си някои от великденските предложения и поръчах салата, основно и тъмна бира. Салатите бяха много интересни всичките. Избрах с тиква. Дъното на чинията цялото послано с дребни късчета тиква, а отгоре върху тях останалата салата. Уникална! Леко сладка на вкус, но съвсем леко, с кедрови ядки. Класно!

С второто нямах попадение. Мислех, че е запечана гозба от домати и патладжан,а се оказа пълнен домат. Патладжсна вътре не го харесах – видя ми се много твърд, аз го харесвам разкашкан и с мазнина.

Бирата беше чудесна. Допих я и платих с карта, поставяйки бакшиш в брой. Сметката беше общо малко над 800 рубли – малко под 20 лева за всичко. Искаше ми се да снимам залата, но непрекъснато сновяха наоколо голям брой сервитьорки и салонния управител. Връщайки се от тоалета успях да направя великолепна панорамна снимка.

В ресторант Лимонада:

По крайбрежието достигнах до Свято-Троицкия манастир, срещу който имаше корабче-ресторант. Там вече се качих на крайбрежна алея и придължих по нея покрай Волга. От лявата ми страна остана парка,който е по билото на хълма. Алеята беше много добре направена, навсякъде със парапети като от ковано желязо, изящни стълбове с лампи,а самата скея с части за автомобили, пешеходци и велосипеди. Вървях около 2-3 километра, но алеята все продължаваше и продължаваш. Притесних се как ще се прибирам наоратно – на картата се виждаха още няколко километра път по крайбрежието. Интересно, че алеите имаха изрична маркировка за ролери и ски! Боже! Зимата си правят ски бягане по велоалеята!

Малко по-нататък видях колега велосипедист, който ловеше риба, а колелото беше закарал чак до водата спускайки го по наклонената бетонната стена. Въобще велосипедисти видях 15-20 като голяма част от колелетата бяга с широки гуми като за мотоциклет – явно велосипеди за пясък и сняг. Хората си карат и зимата! Няма да чакат пролетта я!

Тук видях и втората обществена чешма, при това с изворна вода.

По крайбрежната алея:

Тук получих и още един шокиращ съвет. Имах диалог с рускиня: и кво обикаляш Русия и се запознаваш с девочки? Викам: неее, как бе, аз дори нямам време от каране и обикаляне. Тя: Чувала съм, че чувашките момичета били доста разпуснати. Ей там има две момичета (позираха във всякакви пози и се снимаха, хванати са на едната снимка), отиваш, плясваш ги по дупетата и завързваш разговор! Ма, викам, ще ме арестува полицията за хулиганство! Тя: неее! 😂😂😂

Щеше ми се да се кача горе в парка, но никъде не се виждаха отбивки. Накрая стигнах до място където имаше по една стълба от двете страни на едно долче. Избрах по-далечната за да видя по-голяма част от парка. Горе преминах през гора, като по пътеката насреща се спуснаха 4-5 деца на по 10-12 години с велосипеди, завиха преди мен у слязоха в дола.

Горе пътеката излезе в покрайнините на нов парк, който ми се падаше вдясно, но мен ми се искаше да се прибирам обратно наляво. Оказа се, че това, което смятах за парк по протежение на хълма не е парк, а просто гора. Така се наложи да се промъквам сред жилищен квартал. Попаднах на една новострояща се сграда, доста стилно изглеждаща. Направи ми впечатление фабричното остъкляване на терасите – цялата фасада изхлеждаше вертикална стъклена стена, но зад нея се вижда терасите. Преминах и покрай сиви блокчета. Но къде ли няма такива? Нима в Бронкс е по-красиво?

Скоро излязох на парка. Това се оказа само една къса алея – Алеята на любовта. Поседнах за малко да почина на една пейка. Скоро край мен мина двойка, дамата средна на ръст със изящна кремава дантелена рокля и нещо като кецове в същия цвят. След малко момчето мина надолу, а 20-30 метра след нея бавно вървеше и дамата. Явно нещо се скараха. Брех, що за алея на любовта! После се събраха на една площадка по-надолу и заминаха заедно. А аз предложих в коментар по нета да правят сдобряващ секс! Но нак да им обясня на руски? 😂😂😂

Обратно в града

Спуснах се над манастира до залива. Той всъщност се оказа езеро, разделено на три части от два бента, по единия ит които е автомобилния оът,а по другия е пешеходна алея,цялата опасана в гирлянди. А пристанището вече е от другата страна на автомобилния път и там вече си е речно заливче.

Езерото е с обиколка около 4 километра, в едната му част пешеходната зона е пълна с хора. Наблизо има и огромен паметник – паметник на майката, която е разперила ръце като Исус Христос над Рио де Жанейро. Даже този паметник тука е по-голям. 😄

В другия край на езерото момче в лодка се опутваше да подаде въже от лодката към други момчета на моста, но нещо не им се получавале. Почувствал професионален зов тъкмо щях да се намеся и те успяха. 😂

Около езерото:

Народно творчество по колоните на пешеходния мост

В края на обиколката на езерото има виенско колело и аз реших да се възползвам – да разгледам града от високо, а и каква по-добра възможност да се направят хубави снимки. Купих билет – 250 рубли (5 лева). Накараха ме да си оставя торбичката с прянниките долу на входа и се качих. От горе се открива наистина чудеснен поглед към реката и езерото, както и близката част на града. Всяка гондола беше със климатик и звучеше музика. Впоследствие забелязах, че на всяка гондола пише различен стил музика. Моята беше Техно 😂😂

Към края на обиколката се зачудих дали билета е за една обиколка. Никой не ме подкани да слизам и започнах втора обиколка. Вече подготвен направих една серия селфита 😂

Две гондоли преди мене се беше качила една двойка заедно с мен. Наблюдавах кога ще слязат. А,в гондолата между нас се качи момче на втората ни обиколка. Сега се готвеше да слезе. Наоравижа му знак с два пръста -явно две обиколки се включват.

Поглед от виенското колело:

Слязох от виенското колело с 5% батерия. Не бях взел батерията да не ми тежи в джоба, но из гората си пусках музика и явно се е изтощила.

Със силно затъмнен екран направих последните снимки. Сертификат за най-благоустроен град. Но втора степен. Каквото и да значи това. За мен графът е хубав, типичен средностатистически град, но чак най-благоустроен…

Върнах се нагоре по булеварда, отбих се в зеленчуковия магазин, изчаках търпеливо в теснотията реда си и взех около 600 грама сини сливи. 😃 излязоха някъде около 210 рубли.

Обратно към хотела:

Дългоочаквана почивка:

В хотела се оказа, че няма ресторант. След като отпочинах малко отидох до близък супермарет и си взех репички и консерва, а за утре – бутилка пепси. Заьсъжаление нямах сол. Ах… репичките без сол не са същите…

Консервата се оказа,пълно разочарование. Съвсем мъничко късчета месо и 80% някакви желирани сланини. Щях да вземам вана и да си правя веперя на балкона, но нямах сили вече, а и започна финалът на Гласът на Русия – деца.

Оглеждам хотели за Йошкар-Ола. Има малко и не съвсем хотели като хотели. Ще оставя за утре. Обмислям даже да огледам на место и тогава да реша.

Лошото е, че изменяйки така,маршрута за Казан няма да мина през малкото градче Цивилск, където е започнала да пее Мая Егорова. Искаше ми се да видя в какво читалище им е студиото 🙄

Written by maingagara

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *