Русия. Ден 15.

27 Април 2019

Чебоксары – Йошкар Ола

https://www.sports-tracker.com/workout/vesko_dechev/5cc46ec8d85e390b589e4435

Днес закусих природосъобразно и здравословно – малко репички и един прянник, тъй като нямах включена закуска в хотела. Долу на рецепцията беше моят общителен приятел, който отново много любезно ми помигна да изнеса багажа и да накача всичко по велосипеда. Поговорихме си за Русия и България. Каза, че много хора искали да ходят лятото на плаж в България. Поканих го да ни посетят, а той не пропусна да ме оферира да ми намери чувашко момиче 🙂

Спуснах се по вчерашния маршрут към речната гара и от там покрай манастира по крайречната алея. Обмислях да отида до края й, но след като покарах малко по-нататък, а напред се виждаше още и още реших да не губя време и обърнах обратно. По пътя се разминах със семейство велосипедисти. Те също бяха със дисаги, но малки и само предни. Докато бях спрял обратно до манастира и се чудех накъде точно да тръгна те ме настигнаха и се запознахме. От Казан, пътуват с колелета, но не на такива големи разстояния. Уговорихме се да пием кафе и да покараме в Казан след няколко дни.

След срещата ни забравих да пусна тракера от пауза и обиколката около езерото не се записа.

Излязох от града. Имаше доста трафик, но още щом отбих на детелината към моста и трафика драстично спадна. На самия мост имаше ясни табели, че фотозаснемането е забранено и обекта се охранява. Встрани по краищата на моста имаше високи мрежести ограждения, извити навътре. Явно за да не се катерят хората и да не скачат по Волга. Още по моста видях побе 3ма велосипедисти, от които мъж с около десет годишно момче, и двамата на велосипеди, но по пешеходната зона.

От другата страна на моста преминах табелата за влизане в република Марий Ел. От там започна широк път, с малко трафик, предимно коли. Целият оът от там чак до Йошкар Ола беше много жиеописен! Почти изцял пътя по цялата му дължина беше ограден от смесени борово-брезови гори! Изключителна красота!

Нататък спрях да снимам гледка над река Большая Кикшага. Но скоро се чу силен предупредителен звук – в краищата на моста имаше камери с високоговорители. Не исках да рискувам неприятности с полицията и изчезнах максимално бързо. Между впрочем кой мост у нас се наблюдава и пази така? А това си бвше малко незначително 150 метрово мостче!

Нататък преминах покрай импровизиран пазар на риба,но само се завъртях и отминах. Предните дни преди Чебоксари покрай пътя продаваха домашни колбаси, включително от козе месо, но тук нямаше нищо друго освен риба и чай/кафе.

Нататък направих пауза за бърза закуска с останалите репички и продължих. В града на заминаване така и не видях някаква пекарна, откъдето да си взема нещо за хапване.

Нататък стигнах огромно кръгово с може би 300 метра диаметър, цялото обаче залесено с гъста гора,а през средата му имаше бвнзиностанция. Какво интересно и живописно място за бензиностанция. Обмискях да спра някъде за кафе и хапване, но в крайна сметка отнинах. На това кръгово пътя се разделя – за Йошкар Ола и Казан. По този участък ме изпревариха моите нови приятели с велосипеди отзад на колата и ми помахаха! Явно от тук минават леките коли за Казан, а по южния бряг на Волга – товарните автомобили. Има някакво негласно разделение.

Оттам по пътя за Йошкар Ола имаше рехав трафик като по провинциален първокласен път у нас. Излезе силен страничен вятър, който в гората не се усещаше много, но последните 30 км преди града е предимно поле и там се чувстваше доста силно. На картата се виждаха през петнайсетина километра две населени места. Оказа се обаче, че те не са на пътя, а на километри встрани. Имаше табели и за 6-7 селав близост на по 1-2 километра, но пътя за тях минаваше през гората и те не се виждаха. Въобще чувството е много странно за мен, тъй като при нас има много гори, но в планините, а тук карам през гъста гора, но в равнина.

През цялата около 50 километра отсечка нямаше нито една бензиностанция, кафене или каквото и да е заведение. Имаше само „окуражителен“ знак – следваща бензиностанция на 15км. Ако щеш как’ Сийке! 😅

По пътя:

Непосредствено преди града имаше крайпътно заведение,а по-нататък и бензиностанция, на която спрях. Нещо не им работеха манометрите за въздуха и не успях да проверя гумите. Принципно ги държа на максимума за този модел (Schwalbe Marathon) – 5 бара. Налягането е важно да е високо за да прави гумата по-малко съпротивление по асфалта.

Влизайки в града останах с впечатлението, че влизам в нещо средно между Нови Пазар, Карлово и Пазарджик. Градът в никакъв случай не изглежда с над 200 000 население. На входа на града имаше три огромни комплекса – леден комплекс за спортове на лед и два за водни спортове. Покрай езерото нямаше офирмени кой знае какви алеи. Районът изглеждаше не особено облагороден.

В града спрях на будка за сладоледи. За съжаление нямаха Пломбир тип брикета (250 грама), но взех друг. Преминах през една живописна улица, а по нататък и покрай входа на парка. Какво има в парка ли? Танкове, разбира се! Мчи какво друго! Вие съмнявали ли сте се?! Имам чувството, че ако в Русия изкарат танковете от парковете ще се образува една многихилядна танкова армия. Дали това не е секретен военновременен резерв?🤔😀

Бърз поглед из града:

В хотела бях малко разочарован. Въобще в града няма нито един истински хотел като хотел – с голямо хубаво лоби, бар, ресторант и нормални стаи. Тук има три хотела, на които много трудно е да намериш снимка как изглеждат отвън. Практиката ми сочи, че такива места обикновено са в някакви запуснати сгради или се помещават в част от друга сграда, която не е строена въобще за хотел. И тук отново индтинкта не ме подведе. Хотелът уж е бутиков, но няма нищо бутиково. Не е лош но сградата е невзрачна, с микроскопична рецепция и изглед към съседна бизнес сграда. Иначе се рекламира като намиращ се в парка.😐

Кафето е добро. То функционира като ресторант и има доста добро меню на почти прилични цени. Прави впечатление, че тук в Русия ястия от телешко и свинско вървят на практически същите цени. Това, което тормози е миниатюрния размер на салатите – 170-200-220 грама. Което си е дистойно само за гарнитура, но не и за салата.

В хотела и кафето:

Written by maingagara

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *