Русия. Ден 17.

29 Април 2019

Йошкар Ола – Казан

https://www.sports-tracker.com/workout/vesko_dechev/5cc71c6dd85e3963d97c2e0a

Денят започна с изненадваща закуска. Вчера си бях харесал в менюто за закуска “ сарделки“. Мислех, че е рибки, а то било наденички 😀

От града излязох лесно и доста бтрзо. Гугъл се опита да ме подведе да поема по пътя, по който дойдох от Чебоксары. Разликата е 4-5 км, но по принцип гледам да карам по нови матшрути. Като цяло по целия път през деня имаше леко едва доловимо надолнище, но теренът беше по-скоро „трионообразен“, със съвсем леки изкачвания по 1-2 километра и отново спускания. Днес по целия ден по маршрута имаше доста населени места. Особено интересно ми се видя градче от около десетина блокчета в близост до завод за силикатен кирпич. След това пътят от магистрален стана двулентов. Целият ден се движех пак сред гори – въобще през деня се нагледах на красоти!

Около километър 61 попаднах на село, в което за първи път видях обработваема земя. Там беше совхоз. В Русия има два вида кооперативи – совхози и колкози. Разликата е в собствеността на земята. При совхоза земята е държавна, а при колкоза – на кооператорите.В селото, близо до пътя видях и първите лозунги прославящи труда, СССР, комунистическата партия и поздравяващи жените с 8ми март. Мило.

Скоро след това се оказах на височинка, от която се откриваше гледка на може би 20-30 километра. Навсякъде гора!

Няколко пъти се канех да спирам на кафе, подминах даже няколко симпатични, но докато се наканя – отминах. По пътя отново видях да продават домашни храни. Решил съм да си взема сладко от боровинки. 😊

Накрая спрях да обядвам на крайпътна столова. Тя беше разположена на огрооомна асфалтирана площадка, може би 300 на 300 метра, заедно с голяма бензиностанция. В столовата едва се оправих, защото ястията нямаха до тях наименования, а аз на руски не ги знам. Например панирани пилешки гърди имаше поне 3 вида.😅😂

Най-накрая обяд:

По време на обяда си направих резервация – само за три нощувки. Всичко в заето от 2ри вечерта до 4ти. Дори хостелите! От хотела ми звъннаха и ме попитаха кога пристигам. Казах 19-20 часа, но от там решиха, че 19. По-късно се сетих, че в Казан може да са един час напред пред Москва. Но проверих и се оказа, че са в същата часова зона.

Скоро пътят изви почти на 90 градуса и тръгна право на изток. Точно където е завоя беше и отклонението за град Волжск. Искаше ми се да се отбия за кафе, но трябваше да държа график, защото за резервацията не платих онлайн. Не ми се искаше да си давам данните на картата на всеки все пак.

Нататък по пътя:

Тук природата ставаше леко по-различна. Усещаше се лека промяна в климата.

На около 20-25 км от центъра на градазапочна широк път, с осветителни стълбове. Скоро от двете ми страни не много далеч се появиха квартали. Влязох в града през някаъв сравнително вехт район. Въобще града много ми напомня на Пловдив – смес от различни исторически епохи, стилове, етноси и религии, всичко с усещане за старинност и леко тясно, не както се строят съвременните широки булеварди. Преминах през мост, от който се откриваше чудесна гледка към казанския кремъл, но беше твърде далече за хубава снимка. Тук малко обърках пресечките и стигнах чак до ЖП гарата, където с известни трудности пресякох и излязох на съседния булевард.

Вече в Казан:

До хотела стигнах бързо, но сградата беше голям бизнеспарк и така и не ставаше ясно къде точно е хотела и как се влиза в него. Направих една обиколка около сградата и влязох през единствения вход. Вътре рецепцията беше ясно видима и се насочих натам. Рецепционистките бяха искрено потресени, че се движа с велосипед. Казаха, че са идвали мотористи, но велосипедисти…😂

Целият хотел е като крепост или военно-научна лаборатория. На всеки 20 метра трябваше да отварям врата с картата си. Даже на влизане пуснаха багажа ми на рентген!😂 от рецепцията се качваш на втория етаж, влизаш във второ фоайе, минаваш през топла връзка и си в хотела. 😅

Хотела и бърза вечеря:

Стаята ми е хангар! С огромно легло, диван, даже микровълнова фурна. И хладилника е доста широк. Само няма вана.

Нямах сили да ходя на ресторант, затова излязох набързо да напазарувам в някой близък магазин.

Written by maingagara

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *