Русия. Ден 18.

30 Април 2019

Казан

След бърза закуска в хотела се изстрелях към Кремъл по пешеходната улица Петербургская.

Обмислях да разгледам Кремъл и веднага след това да се включа в някоя от автобусните екскурзии.

По пътя преминах покрай доста интересни места, но навсякъде отваряха след 10:00. Кулата на Богоявленския събор беше изключителнс забележителност, с наблюдателна площадка, а по-нататък и музей на самогона. Имаше и доста магазинини за сувенири.

По улиците на Казан:

Пристигнах пред кремъл. Там до Спаската кула имаше паметник, до който вече се събираше група хора, имаше ооставен микрофон, звучеше музика, а празнично украсен бронеранспортьор беше в готовност. Имаше и табели с имена на училища. Явно тренировка за 9ти или може би ви май.

На двете каси се оказа, че не мога да закупя билет за желаните от мен автобусни екскурзии, тъй като всъщност фирмите – организатори са няколко, а в кремъл се продаваха билети само на една от тях. Освен това стартовата точка на екскурзиите беше съвсем различна и доста далече – до Кремъл и съответно на площад Тукая. Реших да взема единен билет за всички музеи и след като разгледам да видя колко време ще му остане.

Казанският кремъл:

Реших да започна от близката изложбена палата. Обиколих сградата, видях 4 входа, но никъде нямаше табели. Влязох в последната и се оказах в сградата на администрацията, където любезно ми обясниха, че изложбената палата е съседната сграда. За лош късмет там висеше надпис, че експозицията се сменя.

Насочих се към джамията кул Шариф. Зад красивите дърворезбовани врати служителки раздаваха кърпи за косите на жените, но хората не се събуваха. Влизаше се в огромно фоайе, където заграден зад стъклени паравани мъж пееше по високоговорител откъси от Корана. От там по стълби слязох в подземието, където се състоеше изложба на ислямското изкуство – различни строфи от Корана нарисъвани жувиписно с различни техники, екземпляри на корана и документи по приемането на исляма в Татарстан. Имаше и мултимедиен киоск с копия на петнайсетина издания на Корана.

В центъра на залата дама оровеждаше майсторски клас по вързване на забрадки пред петнайсетина жени и демонстрираше върху една ит тях. Получаваше се доста стегнато по главата и много красиво. Имаше и един мъж, на когото започнаха да показват мъжко връзване,предполагам както арабите или кюрдите правят.

От там по стълбище подминавайки етажа на фоайето се изкачих до единият от двата балкона специално за туристи.

Джамията Кул Шариф:

След джамията посетих музея по естествена история. Там имаше доста интерактивни експонати – можеше да се видят и планети през телескоп, както и на специален киоск да се привери колко тежи човек на различни планети и звезди даже.

Имаше зали с минерал, както и експозиция, посветена на нефта и рудодобива. По-нататък имаше доста зали с вкаменелости и скелети и навсякъде изключително много интерактивни устройства, демонстриращи например промяната през времето в движението на континентите, флората и фауната и други.

Из кремълските музеи -Музей по естествена история

Храня мамут:

Храмя мамути

Из кремълските музеи – Център „Ермитаж – Казан“:

Прехвърлих се в музея Ермитаж, където имаше даже експозиция „До киното“ – различни апарати и приспособления имитиащи кино или предлагащи стерео гледка и много други устройства.

Из кремълските музеи – Художествената галерия:

От там излязох и отидохбв малката Оръжейна палата.

Отново из Кремъл:

Оръжейната палата:

Приключвайки там, се насочих към красивия Благовещенски събор. След като излязох се засуетих малко къде да придължа. Слязохбв криптата, където е музея на храма.

Около Благовещенския събор, в него и музеят му:

След като разгледах криптата потърсих мъзея на държавността на Татарстан. Красивата сграда до храма се оказа всъщност президентския дворец на президента на Татарстан. Снимах отдалече, тъй като беше оградено и явно не със свободен достъп.

Около Музея на Държавността на Татарстан:

Музеят на държавността:

Музеят на държавността предлагагаше повече интерактивни експонати – орожектираха се карти, а на определени места имаше слушалки. Имаше и няколко киоска. В центъра на музея имаше зала с около 30 креска, всяко оборудвани със соствени високоговорители вляво и вдясно на главата. Там бяха излижени и експонати от съветската история на Татарстан, включително копия на конституции от различни исторически периоди.

В последната зала бяха снимки от последните години

Служителките бяха много любезни и обясняваха даже доста настойчиво на какво да се обърне внимание, особено като разбраха, че съм от България.

Накрая ме накараха да напиша нещо в електроння книга за гости. Аз написах на български. Помолиха ме да преведа.😄

Разходих се малко до северния край на хълма, където имаше чудесен обзор.

Поглед на север от кремълските стени:

От там излязох от кремъл и се насочих към близкия Казано-Богородицки манастир, където се съхранява прочутата чудотворна иконна на Казанската Света Богородица.

По пътя на към манастира.

Казанско – Богородицки мъжки манастир:

В залата на манастира, където бе изложена иконата имаше няколко пейки, където човек може да поседи ако иска. В широкото предверие имаше голяма лавка за сувенири с всякакви копия на иконата. За съжаление не харесах истински никоя. Освен това не бях наясно дали е осветена и как да се освети.

Направи ми впечатление че залата с иконата изглеждаше като църква, но всъщност манастирската църква беше в отделна сграда в центъра на комплекса. Двете зали се намираха на втория етаж на манастира, а на първия имаше магазин за мснастирски хлебни изделия.

По брега на Волга:

Друго на което обърнах внимание – във всички църкви в Русуя, в коити влизах имаше малки листчета, където човек срещу съвсем скромна такса може да запише името си или на свои близки. Тук обаче имаш на поне две места изключително сгрога инструкция, че сгрешени или нехристиянски имена не се четат! Бяха дадени и около 20 примера. Например не може „Катя“, а трябва Екатерина. Освен това тук, за разлика от други църкви, можеше срещу 5000 рубли име да се запише да се упоменава за вечни времена.

По-нататък тръгнах към крайбрежния парк. Там се намира пищната съвременна сграда – Дом на земеделеца. До нея са построени съвременни жилищни сграду, които обаче се вписват много добре стилово в средата.

През града към хотела:

Дългоочакваната почивка:

Но не за дълго: внезапна покана за гости у Станислав и Вика:

Със Станислав и Вика се запознахме в Чебоксары. Те двамата са също големи пътешественици – имат 3 велосипеда, джип, с който превозват колелетата, сериозна палатка и дори дрон. Те обаче не карат извън града, а се придвижват предимно с автомобил и нощуват на палатка сред природата.

Станислав вари собствено уиски, което с удоволствие дегустирахме! 😁 Естествено го прави от зърно и зрее в бъчвички на балкона. Вкуса и аромата са уникални! Настоящето уиски бе отлежало три години!

Поговорихме за пътешествията ни, за Русия и България, нагостиха ме богато с всякакви домашни вкусотии, пихме чай. След това тримата се придвижихме пеша покрай езерото Нижни Кабан до хотел Татарстан, където започваше нощната автобусна екскурзия.

Нощен Казан:

В хотела побързах да закупя билет за утрешната целодневна екскурзия до град Болгар. Пих чай, хапнах едно триъгълно тестено изделие с пълнеж, доядох си тортата. Трябва да спя бързо – 7:00 си настроих телефона да ме буди.

Written by maingagara

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *