Русия. Ден 20.

2 Май 2019

Казан – Камское устье

https://www.sports-tracker.com/workout/vesko_dechev/5ccb219ee883bfb00591b71f

Днес беше страшен ден. Буквално.

След експедитивна закуска взех приготвения вчера багаж и тръгнах. На рецепцията бяха ме помолили да занеса последната бележка за регистрация в имиграционната служба, но самите те забравиха да ми дадат тяхната. След мое напомняне ми я дадоха.

Колелото, което бях оставил на велопаркинга на бизнес парка още си стоеше, даже и кабела за камерата. 😊

Излязох на близкия булевард и тръгнах само по него. Излязох точно покрай кремълските стени. Там установих, че съм забравил да пусна тракера си. Пуснах го, после завих и се качих на най-близкия мост. Тръгнах по крайбрежния път, на който скоро видях табели за Троицкия манастир. На влизане я града го бях видял отдалече и сега реших да се възползвам от случая и да го посетя.

Явно имаше камери,защото с пристигането ми от вътре енергично изскочи пазач, който ме инструктира къде да оставя колелото. Комплекът беше от няколко сгради и беше дивно красив! Направих една обиколка и влязох в една от църквите.

Троицки манастир:

Нататък минах по път покрай ЖП линията. Въпреки, че районът беше индустриален, пътя както винаги беше в отлично състояние. Чак пред едно училище видях за пръв път от много дни насам дупки по пътя – цели пет!😅

Стигайки почти до някаква ЖП гара установих, че леко съм се объркал и се върнах малко назад за да пресека жп линията.

Движейки се нататък, след около 2-3 километра попаднах на Вселенския храм или както го рекламираха за автобусните екскурзии – Храмът на всички религии. Зачудих се дали да вляза, но реших да не губя време. Какво ли можеше да се очаква от такава пародия?

Нататък преминах през за кратко през някакъв жилищен квартал и излязох на друг път, който също се заизвива по крайбрежието. Стигайки до моста над Волга се оказа,че няма детелина и пътят не се качва на моста. Имаше дълги, но и високи стълби. Подминах моста и от другата,страна излязох по черен път, който беше успореден на моста. Пътят се стелеше покрай някакви пясъци и папрати и също беше доста песъчлив. Карах така трудно изестно време, но след като видях на картата, че ми остават още 2,1 км се отказах, избутах колелото нагоре и го прехвърлих на асфалтовия път, където прекосих Волга. Гледката беше красива, но времето се разваляше и вече духаше сериозно. Надявах се нататък да има гори и това да неутрализира вятъра. Даваха в прогнозата да вали ит 10 до 18 часа. Сам по себе си дъждът не ме плашеше, но силният вятър много ме забавяле. За съжаление в Казан нямаше никакви места нито по хотелите нито даже в хостелите. След малко заръмя, а около час по-късно и заваля. Лошото е, че и темпетатурите рязко паднаха, и то драстично. Прехвърчаше не дъжд, а по-скоро ледени кристалчета. Скоро стигнах детелината, където пътят се разделяше за Уляновск и Чебоксари. Хванах отклонението за Уляновск. Малко по-нататък реших да се укрия в поредната автобусна спирка, но конструкцията й беше по-скоро декоративна и почти отвсякъде вееше и валеше. След кратък престой схванах, че тялото ми изстива и макар и мокър реших да продължа. Около 400 метра нататък се оказа, че има кафене и бензиностанция. Там имаше и табела, че следващият мотел е на 15км.

Зачудих се дали да продължа да карам по главния път до мотела или да отбия по второстепенния път покрай Волга, както планирах. В крайна сметка отбих, със съображенията, че там поне няма такъв трафик и ще е по-безопасно, а и 15 километра беше твърде много за да се надявам скоро да стигна.

Вече бях мокър до костите. Кожените ми ръкавици бяха целите пропити с вода, а какво беше това яке – не знам. Макар и тънко зимата много топли, но сега цялото беше във вода. Добре, че предвидливо си прибрах документите в торбички. Не се бях сетил единствено да си сложа плътните обувки, ацтея имаха някаква дупчесто-платняна конструкция и краката ми целите бяха във вода. Най-страшното от цялата комбинация беше ужасният студ. Мскар и уж 8 градуса ръцете ми бяха така замръзнали, както не се е случвало даже зимата! А и с тези прехвърчащи ледени кристалчета ме съмнява температурата наистина да е била 8 градуса. Скоро дъждът обърна на градушка, макар и ситна. По цялотл трасе до Камско устие така и не видях 65 км нито една бензиностанция или мотел! Често минавах отбивки към селца, разположени буквално до пътя, но бяха много малки и не исках да губя време. Скоро видях близо до пътя магазин и обмислях да вляза да се стопля. Обмислях и да опъвам палатка, но с тези премръзнали ръце едва ли щеше да е много лесно. А и външният купол на палатката е на около 15-20 сантиметра от земята и вятърът ще си вее свободно вътре. А и после как ще събирам багажа…

Скоро спря да вали и малко по-късно излязох в градче с 4-5 магазина и дори супермаркет! Малко по-нататък се виждаше надпис „кафе“ и се устремих към него. Изглеждаше подозрително тъмно и пусто и наистинсюа се оказа, че входът от другата страна на сградата беше заключен с метална врата! Та кой ходи по кафенета и то по майските празници, нали??😂

Преминах през градчето и продължих нататък. На няколко пъти в далрчината до Волга се виждаха куполи на храмове и населените места изглеждаха като градове, но бяха далеч и в ниското до реката. Скоро се стоплих достатъчно и частично изсъхнах. Скоро установих, че камерата не е включена. Външната батерия падна преди това и явно като я поставих обратно и включих в камерата нещо не се е получило. Включих я и продължих.

По пътя имаше доста преспи отстрани по горичките, а към Волга периодически се откриваше великолепна гледка. Скоро пристигнах в град Тенишево, малко симпатично градче с фабрика и гипсова мина. Там видях от пътя сграда със светеща украса. Усъмних се, че може да е хотел, но продължих към Камско устие. На заявката ми за онлайн регистрация вчера не получих никакъв отговор и сега се сетих да погледна в сайта на booking.com – там хотела го имаше на картата и даже беше обявил, че някои категории стаи са изчерпани. Ура! Значи все пак работи!

Влязох в града – още до пътя имаше бензиностанция, 4-5 етажна болница и до нея поликлиника. Нататък имаше работещо до 21 часа кафе, което всъщност бе ресторант,до него джамия, а на отсрещната страна на пътя – красива църква. Тук завих и се спуснах надолу към Волга до хотела. Преминах покрай езеро и неголямо училище и се озовах пред хотела.

Тук се оказа, че в хотелската част места няма, но има в хостела. Заключих колелото под една яхта и отидох бързо на вечеря. Предложиха ми пилешко с печени картофи, а по-късно ми донесоха и чай с две йексчета и три много вкусни шоколадови бонбона с пълнеж. 😀

Изкъпах се, изпрах набързо и айде в леглото. Тук интернета нянсше,а обхвата бежвъзможно най-трагичния. Оставих качването на видеото за по-нататък и си легнах.

Днес беше много страшен ден..

Written by maingagara

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *