Русия. Ден 21.

03 Май 2019

Камское устье – Ульяновск

https://www.sports-tracker.com/workout/vesko_dechev/5ccc9bf5e883bfb005a8b3fd

Разходка покрай брега на Волга и близките улици:

Сутринта се събудих малко след 5 часа. Навън беше съвсем светло. Поспах още малко и след 6 се събъдих окончателно и полежах разцъквайки в нета. Връзката беше трагична…

Малко след 7 се облякох и излязох покрай брега. Слязох чак до Волга. Тук има някакви зачатъци на плаж, но ивицата не е много широка и е предимно от камъчета. Ако това беше у нас вече щеше да е отдавна застроено с поне няколко хотела и един куп ресторанти по крайбрежната алея. Постиях малко край водата, измих си тържествено ръцете и се заизкачвах нагоре. В началото на улицата някой си беше отворил широко вратите на гаража и звучеше силна музика. Стори ми се позната. Пробвах два пъти с Shazam, но не стана. На третия опит се получи:

Седя си аз пред гаража с телефона и ровя музика! Добре, че човека беше мръднал нанякъде! 😂

Прибрах се в хотела и пих едно кафе навън на беседката. За съжаление нямаха еспресо…Но пък се почерпих и сладолед „Пломбир“ 😄

На заминаване:

На заминаване, точно като окачвах нещата по колелото излезе администраторката и ме помоли да се снимаме. Разпита ме подробно, откъде съм, откъде идвам и накъде отивам. Колкото повече навлизам в Русия, толкова повече хората остават е потрес, хаха!😂

Малко след 11 часа след кратко преминаване по улиците на града излязох от него и се запътих към Тетюши – следващият град по трасето, на около 45 километра. Почти веднага след изхода се откри прекрасна гледка към Волга, където имаше и рибарско пристанище с доста големички кораби, както и към близките хълмове и брезовата гора.

Нататък преминах през село, където видях първата за сега разрушена църква.

До Тетюши теренът се оказа доста силно пресечен – да кажем като западна Добруджа или Шуменско. Това заедно с лекия вятър доста ме забави. Въобще с тези дисаги е доста трудно дори при слаб вятър. Това го забелязах още първите километри край Варна, когато правех проби.

Преминах през няколко стъпаловидни изкачвания, които бе бяха чак толкова тежки, че да бутам, но не и толкова леки, че да карам много километри така. Трафик почти нямаше. Грубо, по една кола в минута средно. Малко преди Тетюши даже се наложи около 2 километра да карам по изключително лош участък – буквално кръпка до кръпка.

По пътя за Тетюши:

Така към около 16 часа пристигнах в Тетюши. По принцип ми се сядаше на кафе, но времето много наоредваше и още преди да вляза в града бях решил само да напазарувам в някой супермаркет и да ям набързо по пътя. Но наближавайки града пред мен се откри гледка към великолепна църква и реших да я погледна. Освен това, видях на картата наблюдателна кула, няколко паметника и дори пристанище.

Заинтригуван, напазарувах набързо в един супермаркет и потърсих място, където да похапна. Навлязох повече в града и минах покрай едно оградено паркче с пейки, но в центъра му имаше параклис, а вътре в парка имаше някакви паметници и ми заприлича на гробище. 😄

До това паркче имаше езеро с пейки около него. Харесах си едно място до него и си спретнах импровизиран обяд. Ех, пак нямах сол! Взех си пакет зелении и торбичка с репички. От столовата в Казан бях прибрал няколко пакетчета сол, но май ги изхвърлих след вчерашния дъжд за да не се окажа освен мокър и осолен.😄

В Тетюши:

След бързия обяд тръгнах надолу към брега. В църквата явно течеше служба защото забиха камбани, но не просто биеха безразборно, а съставяха съвсем целенасочена мелодия. Това вече наблюдавах поне за втори път в руска църква. Доколкото знам те даже имат състезания на църковните звънари. Въобще на биенето на камбаните се гледа много сериозно. Не както у нас във Варна, където биенето се пуска от високоговорители в камбанарията, а куполите на храма са боядисани с жалък жълт бронз.

Стотина метра по-надолу имаше наблюдателна кула, но нямаше стълба за наблюдателната площадка. До нея имаше табела с кратки бележки за историята на града и стълб с пътепоказатели за посоките и разстоянията до различни големи градове. Общо взето градът е на няколко века.

От там се придвижих отново до центъра и преминавайки през чудесния и парк се насочих към изхода на града.

Часът вече беше превалил 17, а имах около 91-92 километра до хотела. За щастие тук вече пътят беше почти равен, широк, а вятърът беше стихнал. Кола се мяркаше един път на пет минути. Някои участъци ми заприличаха като да са около Добрич.

Бях напазарувал сериозно и обмислях да остана на палатка, но само край реката. За съжаление пътят се отдалечи от реката и вървеше далеч от нея.

Минах през няколко села, включително с интересното име „Пролей Каша“ 😂

Забелязах, че няма ни църква ни джамия, но има памвтник и то за падналите в гражданската война 1918. Иначе беше западнало и си помислих, че щото не уважават Бога. 😁

По-нстатък спрях за малко да изям остаъъка от репичките и да изпия едно кенче Пепси. Това кенче го носих няколко киломвтра, но щом не стигнах до село с контейнери го прибрах в торбата и го изхвърлих чак в хотела.

Почти веднага след Тетюши започна да ръми и спря чак малко преди Уляновск. Но за разлика от вчера беше топло и усещаането под дъжда не беше неприятно, а по-скоро за лек дискомфорт. От време на време избърсвах с пръсти обектива на камерата, въпреки че по-силен дъжд а нея не й пречи, защото явно водата мокри равномерно по обектива и не разкривява образа. Проблем е само когато отделни капки попаднат върху него, защото кривят образа.

Скоро напуснах пределите на Татарстан и влязох в Уляновска област. Километър – два нататък вече телефона ми автоматично се настрои с един час напред. Като правех резервацията писах час на пристигане 21, но въобще не съобразих, че има часова разлика. Веднага след като елязох в Уляновска област пътят стана много лош, буквално кръпка до кеъпка и макар да бе надолнище трябваше да се придвижвам бавно. След 3-4 километра пътят отново стана идеален и продължих по-бързо. Скоро пуснах и фара – първо на минимум само да ме виждат насрещно идващите,а после съвсем на максимум – 1100 лумена. Автомобилния фар е около 800.😂

Към Уляновск:

Бях решил да осветявам на максимум за да записвам на камерата. Да, но на този режим фара издъежа час и двадесет минути. Смятах до тогава да стигна входните артерии на града, където без съмнение има улично осветление. С този фар се виждаха насреща ми знаци на над километър! Лошото е че някак си все не виждах добре пътя на повече от десет метра напред. Отстрани тревата на бснквта се виждаше на 50, аки не и 100 метра. Пробвах да развъртя фара настрани и по вертикала, но без ефект. Но то какво да се вижда, като асфалтът е черен и както беше и мокър – още повече тъмнееше.

Скоро преминах по околовръстния път на малко градче и излязох на по-оживен път. От там вече започваше непрекъснато осветление до града.

Придвижих се бързо и точно на входа един насрещно идваш идиот със бясна скорост мина през някаква локва и така ме окъпа целия, че все едно хвърлиха леген вода срещу мен, без преувеличение. За цяла вечер се бях намокрил едва едва, но тогава…

Влязох в спящия град и скоро се озовах в района на хотела, където чичко Гугъл няколко пъти фрапаантно сменя маршрута, но аз безцеремонно подкарах по избраното трасе!😄

Малко преди хотела релих да заредя дебитната си карта. Три пъти пробвам да вляза в банковото ориложение и все грешни данни! Леле! Дали заради мокрия екран или аз нещо бях забравил, но след 5 минути пробвах и успях! Имах в мен кеш да платя за целия престой, но ме хвана шубето.

В хотела се оказа дежурен администратор около 23-25 годишен, но много развъртян. Ведбага нареди да се отвори гардеробната и прибрах колелото. Обясни ми за интернета, за ключовете, закуската и потеглих на 9я етаж. Даже отказа да предплатя, тъй като можело да си променя плановете.

Беше около пет минути преди полунощ! 😂

Среднощно пристигане:

Имам великомепна панорама!

Ядох, къпах се и прах до след 1:00. Дано съседите не ме набият сутринта, че чешмата много шумеше!

Written by maingagara

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *