Русия. Ден 23.

05 Май 2019

Ульяновск

https://www.sports-tracker.com/workout/vesko_dechev/5ccec0a48bfe5d62da1c820c

Днес ми се спеше до късно, но малко след осем се размърдах и се засилих на закуска. В интернет хората пишеха, че закуската е изключително разнообразна, но аз не съм съгласен с това. Хубава, но със скромен избор. На закуска се засякохме с 5-6 младежи със еднакви сини тениски и емблама с надпис „Ульяновск“. Явно от спортен клуб, възможно футболен.

Веднага след закуска попитах на рецепцията къдецмога дацразпечатам една страница. Понеже не беше на флашка ми дадоха емейл, на който да пратя файла. Даже не ми взеха пари. 😊 Ура! Ще ходя на театър!😀

Наточих се да ходя на кафе в скайбара, но се оказа, че бара работи не от 10:00, а от 14:00. Е, снимах от 22я етаж и се нагласих да излизам.

Поглед от 22я етаж:

По крайбрежна улица излязох на внушителен монумент. Встрани до него имаше още няколко с паметни стени, където бяха изписани имената на загинали в съвременните военни операции в Чечения, Афганистан и други места. На дълга площадка под паметника гимназисти провеждаха тренировка по маршировка. Инструкторът им явно е бил военен – личеше си по високия и категоричен тон, с който отдаваше командите. В строя имаше много момичета – даже 2/3 ако не и повече бяха момичета.

Наблизо имаше и малък, но много трогателен паметник, посветен на децата от Войната (Втората световна).

Разходка из града:

От монумента нагоре започваше широк булевард, между платната за двете му посоки имаше тесен парк с алея. Там на всеки около 50 метра имаше табло със снимки и кратка справка за съвременни герои от съвременните конликти. Иначе самата експозиция беше под нсдслова „30 години от извеждането на войските от Афганистан“. Имаше не само генерали и офицери, но и редници и сержанти.

Булевардът описваше дъга, която излизаше до хотела ми и зад ленинския мемориал. Малко преди него се отбих в търговски център, където внесох 2000 рубли по сметката на телефонния ми номер. Планът ми е такъв, че ми се таксуват 30 рубли на ден. В Нижни Новгород първонапалнияъ балснс се изчерпа и ттябваше да внеса през кеш терминал. Внесох 500 рубли, но ми се удържа такса и в крайна сметка получих 430-440 рубли. Над 10% комисион! Тук в офиса на мобилния оператор платих с карта и без каквито и да е такси. Така ще имам телефон и интернет до края на обиколката ми в Русия.😃

Пресякох крайбрежният булевард и поседнах на пейка в градина до къщата на Ленин, която вчера разгледах.

От тук слязох на 150-200 метра надолу към реката, където имаше доста добре изглеждащо заведение, но струва ми се без гледка към реката, а насред дървета. По-надолу имаше по-непретенциозно кафе с пейки и маси на открито и даже няколко беседки. Там пих кафе – пак 3 в 1. Нямаха еспресо…взех си и фанта и сладолед и поседях в една беседка с великолепен изглед.

Тук настоятелно ме поканиха да си поръчам свински шишчета, били много добри. Имаше и огромен избор на бири – и руски, но предимно чуждестранни. Нямах съмнение във вкуса на „шашлик“-а, но предпочетох да обядвам горе на панорамния бар на хотела.

Първо обаче минах през парка и поседях на една от малкото сенчести пейки. Днес бяха наизлезли много двойки, но и групи от по няколко момичета. Даже майки с една сюрия деца – пак момичета! Мъже имаше, но на велосипеди в група по двама.

Малко по-късно се изкачих по пряка пътека през поляната до площада. Имаше доста хора насядали по тревата на пикник.

На площада кипеше веселие, особено покрай пеещия фонтан. Там група от 10-15 деца се надпреварваха да протичват между водоскоците на фонтана, които пръскаха и спираха в непредсказуем момент, но синхронно с музиката. Докато се наканя да снимам видроклип обаче започна прочутия виенски валс на Дога, който навлезе в бурната си част и водоскоците пръснаха мощно, а децата се разбягаха. 😂😂Ще снимам друг път.

В хотела хвърлих бързо якето в стаята и се качих в бара. Докато си вземах ключа на рецепцията обаче дойде двойка момче и момиче и попитаха за дксй бара и наблюдателната площадка. Оказа се, че е безплатно само за клиенти на хотела, а всички останали залащат или трябва да направят консумация 200 рубли.

В момента слушам „Летела гагара“ и пия кафе със швепс! Животът е прекрасен!😄😄😄

Помолих едно момче да ме снима – то цяла фотосесия станало!😂 Разпитаха ме с дамата му надълго наширико откъде съм, накъде отивам. 😄

Малко преди 17 часа бях в театъра за постановката “ Метода на Гронхайм“. Две действия. Четирима кандидати за работа са поканени на интервю. Оказва се, че един от тях е от компанията, но не се знае кой. Постсвят им различни задачи. Ефиният има любовница и трябва да преценят дали да бъде уволнен. Друг се оказва, че е започнал хормонална терапуя за смяна на пола. Поставят им задачи. Например: в самолет са и имат само един парашут. Всеки трябва да убеди другите, че тойне достойният. 😄

Постановката беше с много съвремена техника – 4 екрана,на които се показваха различни сцени, а през повечето време показваха сцената от различни ъгли, създсвакки недвусмисленото послание, че интервюираните са непрекъснато наблюдавани. 😃

Театъра:

След театъра минах на един бърз пазар. Не ми се ядеше ресторантска храна. Исках нещо по-различно.

След бързо хапване и гореща вана се отправих нагоре към скай бара. В асансьора се срещнах с две момичета и едно момче, които ме разпитаха за бата, понеже има такса. И с тях завързахме разговор. 😁

Бърз пазар:

Коктейл на скайбара:

Мисля, че се влюбвам в Русия. Съдя по това, че има все повече места, на които бих искал да се върна. Особено малките градчета край Волга.

Written by maingagara

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *