Русия. Ден 24.

06 Май 2019

Ульяновск – Подвалье

https://www.sports-tracker.com/workout/vesko_dechev/5cd05e578bfe5d62da39f271

За днес съм решил да нощувам на палатка. Не че много желая точно в началото на май, но по този маршрут няма къде да се нощува. Има няколко възможни маршрута. Единият е да пресека по някой от мостовете до другия бряг на Волга и да продължа към Толиати. Директно или през Димитровград. По този маршрут има места, където да се спи. А Димитровград бил кръстен така на Георги Димитров, които е бил ръководител на Коминтерна и особено е станал известен след Лайпцигския процес.

Все пак ми се искаше да продължа по десния (западния) бряг. Имаше хотел чак на повече от 150км надолу по реката в курорта Волжский утес, но той е санаториум, а там цените предполагат семейно посещение и то за поне седмица. При цени над 5000 рубли (125 лева) за вечер категорично отхвърлих тази възможност. Имаше, разбира се, и съвсем тривиашната възможност да се движа по главния пър, където със сигурност има мотели начесто. Аз обаче в лрайна сметка избрах красотата на реката и тръгнах по крайбрежния път по западния бряг в посока Волжский утес. Първа съществена точка по трасето се падаше град Сенгилей.

От Уляновск излязох доста лесно. Тръгнах от хотела по вчерашния маршрут до паметника и от там по прав и дълъг булевард стигнах до края на града. Известно време карах по главния път, след което отбих по страничния път. На един ЖП прелез се наложи да изчакам и ми направи впечатление, че имат не само бариери, но и метални плоскости, които се надигат от пътя и фактически го препречват, правейки невъзможно преминаването. От там се движех изключително през живописни гори, които вече бяха се разлистили. Красота! За разлика от главния път тук беше доста хълмисто и няколки пъти се наложи да бутам по баири. Покрай село Тушна пък имаше интересни хълмове, коити изглеждаха като огромни дюни. Имаше даже табели, че районът е резерват. Специално погледнах – беше забранено заставането на палатка… Въобще на всеки 2-3 километра днес, а и предните дни, имаше табели забраняващи паленето на огън и призоваващи с различни лозунги за защита на горите. Даже няколки пъти попадах на табели „временно“ забраняващи влизането в гората, заради пожарна опасност. Но табелите хич не ми изглеждаха временни.

Днес минах покрай един миниатюрен циментов завод, а преди Сенгилей имаше табели за още един. Цял ден пътя беше все рака хубав, с изключение на няколко къси участъци с множество кръпки.

По пътя за Сенгилей:

Сенгилей:

На входа на града ме посрещна монумент със сърп и чук, обявяващ основаването на града за 1666г. Малко по-нататък имаше постамент Сенгилей- столица на блините (мекиците). В началото на града имаше поне два супермаркета, но реших на излизане да напазарувам. Грешка. Защото можеш да похапна в крайбрежния парк. Градът като цяло беше сиво градче, но се прсвеха видими опити да се разкраси. На централната входна улица хората бяха направили малка красива алея между платната на двете посоки. В центъра имаше културен дом, вече празнично украсен. И неизменният паменик. На Ленин, естествено. Спуснах се още по-надолу към реката. Подминах няколко магазина и кафе където можех да похапна. Продължих покрай красиви къщи и излязох в единия край на красивата крайбрежна алея. Там след църквата и красив църковен паметник в другия край на алеята имаше паметник посветен на Победата, където вече се сглобяваше сцената за предстоящия празник. Тръгнах обратно нагоре. Забвлязах на картата надпис „гостиница“ (хотел) и се замислих дали да не остана. При многократните ми вчерашни тъесения не беше излязло нито в Гугъл нито в Яндекс. Повъртях се доста докато накрая открих – стоманена врата отстрани на магазин. Имаше залепен и телефон за връзка. Не изгарях от желание да сс разправям по телефона на руски нито да отсядам в хотел тип частна квартира и продължих по централната улица до супермаркета, където напазарувах. Платих с карта. Напоследък плащам в хотели и магазини с карта, а напоследък доста често и в ресторантите. От Москва насам не съм теглил пари от банкомат.

Излязох от града, завих покрай бензиносъанцията, която още се дострояваше и започнах да гледам за място за бърз пикник. Трябваше да е наблизо, тъй като нацтръгване от супермаркета не бях пуснал камерата за да не запише ненужно кратък клип. От друга страна държах да имам запис на маршрута. Харесах района край едни дървета, но там се оказа, че е път за сметище и отминах. По-нататък отбих по черен път, който водеше до близка къща и обядвах на полянката. Бях си купил и латвийска бира. Много хубава! Не знам само велосипедистите имат ли право да карат пили? В България не. 😂

След като хапнах тръгнах нататък по пътя. Буквално след стотина метра подмибах табела “ Сенгилей“. За миг помислих, че нещо съм се объркал😁 Това просто беше някакъв отделен квартал. Отбих се за малко в една уличка да изхвърля отпадъците от пикника. Там харесах многи една къща и не, не я купух! – снимах я. 😁

Нататък теренът си беше все така хълмист, но много красиво. Автомобил минаваше един път на десет минути. На около 6-7 километра от Подвалье обаче – изненада! Пътят ставаше макадамов. А чичко Гугъл ни лук ял ни лук мирисал го даде пътя за пелеходци само. А нищо такова нямаше когато планирах маршрура от Уляновск. Гугъл ми даваше този участък като един от двата възможни маршрута с автомобил. На Гугъл съм им сърбал попарите, затова никога доверие. Затова и не ползвам навигация.

Пътят явно е строен отдавна. Отстрани хората даже си направили успоредно черен път, че даже и двулентов! 😂

Лошото е, че в един момент пътя се раздели на няколко черни пътища. Хванах един и след около 3 километеа излязох на много хубав междуселски път. А това, което на картаъа ми изгкеждаше планина се оказаха редица от високи, стръмни хълмове чак до реката. Въобще дотук поволожието много ми харесва – уникална комбинация от голяма река, понякога дори не се вижда отсрешния бряг, гори, полета и хълмове, които на фона на равнината изглеждат предпланини. Още по-хубаво е, че хълмовете са и досами реката, а също така по тях има редки китки дървета. В повечето случаи – ливади, точно както аз харесвам, да има обзор погледа.

Селото се оказа доста зспуснсто. Имале доста хора, включително млади, но само една от входните улици бе асфалтирана. Налях си вода от чешма, от тоя тип с лостове и продължих. Слязох до реката пред къщите. Имаше много хора, беше абсурд да се опъне палатка незабелязано… Тогава тръгнах през селото на юг и скоро излязох на макадамов път,който се спусна на плажа. Нямаше жива дула, но имаше много следи. Явно хора често се разхождат тук. Плажа беше от кал и камъни, а над плажа имаше скат от вертикална пръст. Явно обаче работеше свлачище. И никъде нямаше дървета. Продължих да бутам по плаца натстък, където на картата се виждаха дървета и заливче. Долу в тази кал и под свлачище не ми се идкаше да опъвам палатка. Още повече, че ако реката се вдигне 10-20 сантиметра и щеше да залее плажа. Не ми се рискуваше посреднощно наводнение, така че продължих. До заливчето действително имаше няколко малки горички, а между тях и плажа – поляни. Оставаше да се ксча горе. Свлачищният район свърши, започнаха тревисти хълмове. Дали имаше път нататък, който да се ксчва горе – не знам, а и не смеех да приверявам -защото от другата страна на заливчето се вижсаха 2-3 бараки. Не исках да рискувам непруятности. Затова при първа възможност се заизкачвах косо по хълма.

Горе имаше великолепна полянка. Не ми се искаше да влизам в гората чак, но през полянката се вижаха утъпкани коловози от автомобили. Все пак рискувах и опънах на полянката. Заключих за всеки случай колелото и вкарах багажа вътре. Извадих втория фенер, които с 2 батерии АА може да свети над 12 часа и го сложих в джобчето над входа. Отвън палатката как грееше! 😃

Прехвърлух си песните от единия телефон на другуя, който ползвам за мъзика и има мощна батерия, но в крайна сметка си пуснах радио. Имаше над 10 радиостанции, които се хващаха чудесно. Даже интернета беше 4G!

От около 20:30 до малко след полунощ въобще не ми беле студено. Даже бях по риза. Дали защото бях загрял вътешно от карането, дали защото беше топло. За всеки случай облякох якето, сложих шапката и ръкавиците. Обувките събух за да ми отпочинат стъпалата, но ги обвих с голяма пластмасова торбичка.

Откъм барските нямаше светлина или каквито и да е признаци на живот. Силно се надявам да не ми тръснат някоя глоба!😂

Към Подвалье:

По плажа до мястото за лагеруване:

Written by maingagara

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *