Русия. Ден 25

07 Май 2019

Подвалье – Усолье

https://www.sports-tracker.com/workout/vesko_dechev/5cd29ff858e211bb025427af

Утро на брега на Волга:

Още откак опънах палатката около 20:30 часа птиците запяха. Чуваха се и много шумове откъм реката и гората. Явно птици и други животни. На 10 метра от мене имаше и дол, в който течеше поточе. Чуваше се и шума от преминаваш по реката кораб. На такова равно пространство вятърът носи звуците надалеч. Предвидливо бях прибрал храната при мен в палатката за да не идват животни. Хора така и не се появиха цяла нощ. Отбачало докато не беше съвсем тъмно бях отворил входа на палатката и подпрял се на едната дисага слушах мизика и наблюдавах красивата гледка. Имах и много храна и вода, но не бях гладен и пропуснах вечерята. По едно време заръмя, поспря, после пак заваля по-силно, но за кратко. В крайна сметка затворих палатката да не влиза вода вътре.

Цяла нощ спах на отрязъци. След полунощ стана доста хладно. Не чак студено, но не беше комфортно. Облечен с якето, шапка и ръкавици ми беше студено само на краката, които се опитах да завия със среден размер кърпа. Обувките бях събул а краката,поставих в найлонова торба и не ми беше особено студено. Явно ми трябва някакъв по-голям найлон, защото спален чувал не мога да нося три месеца. Земята иначе не беше студена. По цялата поляна имаше доста гъст слой налягала трева. Беше ми удибно – равно и може да се каже меко.през ноща няколко пъти сънувах как излизам от палатката. Сънувах и че минават някакви момчета. Въобще сънищата ми бяха свързани с палатката 😂

Още около 4 започна да става светло, а около 5 слънцето изгря и вътре стана топло. Малко след седем се събудих окончателно и излязох навън. Закусих, прочетох малко новини и започнах да сгъвам палатката. Отвън беше доста оросена и я оставих да я напече малко слънцето. На мен самия вече ми пареше чак под черното яке и тъмния панталон.

По някое време обърнах платнищата върху вече суха трева да изсъхнат и от другата страна. През това време се любувах на прекрасната гледка към реката и залива, както и към отсрешните хълмове с полята. Успях да събера всичко в оригиналния калъф, наредих багажа в дисагите и потеглих по коловозите в тревата.

През нивите:

Скоро стигнах до Т-образно разклонение. Единият път отуваше в посока селото, а другата към някаква горичка, но все пак в посока асфалтовия път. В далечината се виждаха дърветата край него. Към селото чак не ми се връщаше и хванах другото разклонение. Скоро пътя свърши на една полянка пред много дълбок дол. Наложи се да вървя по тревата покрай нивата с житни насаждения. Скоро пак стигнах до дол и се наложи да се заобикаля покрай нивата. Накрая подкарах директно през нивата – не беше рохка пръста и се вървеше бързо. Накрая излязох на асфалтовия път минути след 11 часа. Чувствах се обаче уморен като че съм качвал планина. По пътя минаваха начесто коли, но слава Богу, никой не спря да ми издърпа ушите защо газя пшеницата.😁

Забелязох и че отпред ми се е разлепила лявата обувка. В големия дъжд към Камское устье и Уляновск доста намокрих объеките, а в хотела в Уляновск ги суших върху стенна печка. И там забелязох, че тръгва да св разлепя отпред. Е, имам още два чифта в багажа, но сега нямаше как да ровя по багажите и се движих като изпаднал германец 😂

По пътя:

Днес цял ден се придвижвах много тежко. Терена беше много хълмист, на всеки 2-3 километра се налагаше да бутам по дълъг баир. Все едно карам из Разградско…

За капак излезе и силен страничен вятър отдясно. Преминах през няколко леко западнали села, налях вода от пожарен кран в село Маза. Нататък пътят се движеше успоредно на живописни хълмове, но скоро се изви право срещу вятъра и се заизкачвах по много дълъг баир. Завих през село Тайдаково и се спуанах за кратко надолу. От там – отново дълго изкачване към кръговото кръстовище за Волжский утес и Усолье. Проверих в интернет и се оказа, че има ферибот между Усолье и Толиати, който понякога се отбива в курорта Вожский утес. Изрично беше спомената обаче, че графикът не е акруален, тъй като това беше справочен сайт за град Толиати. Реших да погледна що за курорт е Волжский утес и да се върна в Усолье. След спускане в дълбок дол и поредното изкачване имсше дълго спускане покрай живописна местност с река. Даже се виждаха рибари. От там започвашецстеъмен баир до входа на комплекса, където имаше караулка и ограда, но нямаше никой и се влизаше съвсем свободно.

Волжский утес:

До входа на града имаше 2-3 стари, но много добре поддържани блока и се спуснах надолу покрай един суперматкет. Скоро стигнах нещо като крайбрежна обходна улица и завих надясно. Малкл след това попадбах на вход може би за санаториума, където имаше пазач и знаци забраняващи преминаването. Върнах се нагоре към града. Преминах край мслък магазин и няколко детски площадки с малка алея. Вляво от мен остана тунел от брези, където хора се разхождаха по алеята. Градът беше от около десетина блокчета на по 5-6 етажа, много поддържани, а един даже украсен с красива мозайка. В града се създаваше усещането по-скоро за затворен град в парк, отколкото за обичаен град. Общо видях два магазина и нито едно кафене или ресторант. Та на кой са му нужни кафенета и ресторанти в курортен град, нали?!

От там се придвижих обратно към Усолье и след поредните два баира се спуснах в селото. Никъде нямаше знаци за ферибот. Продължих покрай парка и красива църква до реката, но там нямаше нещо, което да прилича на кей. В Гугъл също не излизаше да има фериботен терминал. Забелязох обаче на картата син пунктир, указващ връзка по вода. Това беше място на около километър нагоре по брега на заливчето.

Малко преди това срещнах възрастен човек на велосипед, поздравих, спрях и го разпитах за ферибита. Той потвърди, че там е кея,но не збаеше дали днес ще има ферибот. Иначе вървяли. Посъветва ме да потърся сайта на речната компания. Намерих го и установих, че понеделник и вторник въобще няма ферибот. Човекът ми обясни, че има хотел във Волжский утес, който е в самия град, а не сабаториума и също така ме посъветва да питам в една голяма сграда в селото. Оказа се, че няма никакъв кей и въобще там няма никаква специална инфраструктура – дори будка за билети. Продавали се на ферибота. Нямаше дори една едничка табела!😐

Заибиколих по обратния път по асфалта , тъй като преките пътища към указаната сграда минаваха по неасфалтирани кални улици между къщите. Сградата се оказа средношколско общежитие. След кратко двоумене реших да попитам портиера – може би дават стаи за нощувки. В портиерната имаше две жени, които казаха, че нямало хотели в града. След като ме отрязаха взех колелото и понечих да тръгна да излизам от селото. Но докато се двоумях ме викна една от жените в портиерната. Обясни му, че наблизо живеела тьотя (леля) Соня, която понякога прибирала велосипедисти. Жената ми обясни коя къща и търпеливо изчака на ъгъла да се увери, че съм пред правилната.

Почуках. Скоро отвори възрастна жена, която потвърди, че е леля Соня, но остана изненадана от обясненията ми. След като няколко пъти обясних кой ме е пратил реших да ме доссждам, извиних се и понечих да си тръгна, но жената ме спря и ме покани да остана. Почти веднага пристигнаха две нейни приятелки -леля Надя и още една. Щяха да се събират на раздумка и хапване пийване тъй като било ден да се почитат починалите близки. Любезно ме попитаха дали съм гладен, при което аз обясних, че ще отида до магазина. Тъй като скоро затварял ми обясниха откъде да мина за да стигна по-бързо. Магазинът като всеки селски магазин имаше скромно разнообразие. Напазарувах набързо, като не забравих и шише квас. Досега никъде не бях забелязал да се продава, а тук имсше 5-6 вида. Взех домашен, който ми се стори най-хубав. Взех и голяма кола и тирбичка целувки да се черпим с госпожите 😁 Захапване взех пакет рибни филета и някакъв салам, както и малко хлебче. Зеленчуци почти нямаше – само краставици и съвсем дребни домати.

Прибрах св бързо по прекия път през двора. Жените енергично ме поканиха с тях на масата, където бяха наредили богата маса. Предложиха ми бира и след като една от дамите подкани домакинята да налее, тя обясни, че тука има мъж и той е хазяин (домакин). И съответно аз налях на дамите и на мен. Леля Надя отскочи до тях и донесе шишенце с вишновка! Уникално! Точно както аз я обичам – гъста, не много алкохолна и умерено сладка. Заразпитваха ме за пътешествията ми и за България, поговорихме и как те са идвали преди много години в нашата страна. Даже запяха и ми изпяха песента Альоша, който бил болгаро-советский солдат!😃

Written by maingagara

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *