Русия. Ден 26.

08 Май 2019

Усолье – Тольятти

С корабче по Волга:

https://www.sports-tracker.com/workout/vesko_dechev/5cd2a018a6957be032a22f1c

Из града:

https://www.sports-tracker.com/workout/vesko_dechev/5cd2b3aa124992bd1bde658b

https://www.sports-tracker.com/workout/vesko_dechev/5cd2d6691249927f750ddf12

Когато около 8 се събудих и станах, леля Соня вече беше не само станала, но и приготвила закуска, приготвила чай и наредила масата за пищно угощение! Въобще не бях гладен рано сутринта, но седнах да уважа домакинята и да поговорим прощално.

Разбира се оставих на леля Соня скромна сума за нощувката. Простихме се много емоциондлно. Леля Соня чак плака.

Закуска в тьотя Соня:

Поех към парка да го разгледам.прекосих го в едната и в другата посока, но реших да не ходя покрай реката нататък в селото, а се придвижих към мястото, където трябваше да пристигне ферибота. Там нямаше обизначено място къде точно спира корабчето. Нямаше дори табела. Оставих колелото полегнало настрани на плажа, а аз поседях малко на пясъка и пийнах студен квас 😁

После реших да ида до водата да си измия обувките от не съвсем добре почистената кал от лагеруването още. Да обаче покрай реката не беше пясък, а фина рохкава тиня и камъчета. След няколко опита накрая испях да затъна в калта и да оцапам даже панталона. Наложи се да събуя обувките и чорапите и да ги измия. После отидох до колелото и се суших около половин час. 😁 Започнаха да идват хора, но малко по-нататък към входа на залива. Изкачих се отново на асфалтовата площадка, където свършваше пътя. От там слязох по пясъка до мясъо къде се трупаха все повече и повече хора. Събрахме се около двайсетина души, глссещи се да пътуваме и още 4-5 коли с десетина -петнайсет изпращачи и посррщачи. Скоро корабчето се зададе в далечината. Оказа се, че е пътническо корабче като за разходки, а не ферибот. На градския сайт даже бяха обявени цени за превоз на автомобили, но в сайта на речния превозвач нищо подобно не се указваше. Хората коментираха, че в миналото ферибота бил държавен, собственост на Автоваз, но в последствие приватизиран. Линиите били орязани, а даже си взели и кея. Имало някакъв понтон доколкото разбрах.

Корабчето се насочи към нас и застана с нос към брега. От първи опит не се получи добре, защото долния край на трапа(стълбат) не стигаше до брега. След бърза корекция спуснаха стълбата. Тя беше толкова стръмна, че направо ми призля…От корабчето слязохо около 25-30 човека, между които и 4-5 велосипедиста! 😀

Разкачих дисагите, платих билет и качих велосипеда, а после се върнах за дисагите. Преместих колелото в предния салон, тъй като не знаех на следващата спирка колко хора се качват и дали няма да им пречи на палубата. Имаше и заден салон, всеки за,около 50-60 седящи места. Нямаше обаче кафене или бар. Екипажа беше от един младеж на около двадесет години и дама на около 30-35.😁

В очакване на ферибота:

Пътешествието си беше доста солидно. Около час до Автозаводски район на Толияти и още час до централната речна гара в район Комсомолски. Около 12:20 след деучасово пътуване пристигнахме на речната гара. През целия път се опитвах да кача един файл от спортната камера за да освободя място в картата – два дена не бях качвал нищо и беше се почти препълнила.

Пътешествие с ферибота по Волга:

На речната гара скоростта на нета хвръкна и за около 20 минути на една пейка свърших с качването, монтирах всичко на велосипеда, влязох в интернет, избрах хотел и резервирах. После поех към централния район на града. Всъщност Толиати е от три съвсем отделни райони, които са почти изолирани един от друг. Скоро пристигнах пред хотела. Той беше на много хубаво място – в единия край на голям площад, вдругия край беше булеварда, а от едната страна имаше голяма градина, даже парк. От срещуположната му страна имаше културен дом, но не видях да има представление днес или следващите дни. От другата страна на булеварда пък беше централният градски парк.

Хотелът беше доста спокоен, все пак това е рабитнически град. Стаята беше мъничка, но много кокетна и уютна. Изкъпах се бързо, преоблякох се и потеглих максимална възможна скорост към музея на Автоваз. Той се оказа на около 14-15 км от мен, но работеше до 17:00 и смятах, че ще имам поне час и половина да разгледам. Много късно се усетих, но корабчето имаше спирка и в автозаводския район на града и можеше да сляза там, при което щях да разгледам още преди обяд и да не си губя целия следобяд , карайки при това в трафика.

В хотела:

По пътя малко обърках пресечките, но в крайна сметка излязох на главния път, който ми трябваше. Булевардите, по които се движех бяха много широки, но и трафикът беше ужасно много. Скоро завих наляво по друг булевард и там малко в по-спокойна обстановка преминах през 3-4 кръгови движения и се озовах до музея. Пресякох без проблеми от другата страна на булреварда. Имаше надпис „Музей“, но сградата беше огрооомна! Заобиколих я и по закона на Мърфи чак от последната й страна намерих входа. Всъщност голяма част от комплекса е заводски колеж и корпоративен учебен център.

Още докато се готвех да заключа колелото излезе една госпожа и ме информира, че днес е предпразничен ден и затварят час по-рано, т.е. остават малко над 20 минути. Това, разбира се, беше обявено на табела на вратата.

Прибрах се с по-нормално темпо и вече в централния район реших да мина по малко по-различен маршрут. Спрях набързо на една будка за закуски, взех си калцоне и фанта, че вече съвсем бях прегладнял. Забелязах, че кенчето беше като в Япония и Корея – 250 милилитра 🙄

Около 200 метра нататък излязох на входа на централния парк. Не особено голям, но добре направен и с доста хора по пейките и алеите. Пресякох парка по около 200-300 метра алея, пресякох и булеварда и се озовах на площада пред хотела. Встрани зад хотела имсше супермаркет. Влязох, напазарувах една торба предимно плодове и зеленчуци, една бира от оная литовската и 4 кенчета пепси да имам за два дни напред. После се върнах в хотела, прибрах велосипеда в антрето между двете врати на входа, заключих го и се оттеглих на блажен отдих. Но не би!😂

До музея и назад:

Запасяване:

Брат ми беше живял няколко месеца в Толиати и реших да го питам къде си струва да се отиде в града. Той предложи да ме свърже със свой много добър приятел там. Така се запознаме с Евгени (Женя). Писахме си с него. Той беше много въодушевен и веднага ме покани у тях, но вече бях платил хотела, а и не исках да го безпокоя. Бях останал съвсем без сили от бързане и предложих да се разходим утре или днес да пием кафе или вечеряме в хотела. Женя се метна на колата си и скоро беше пред хотела. Пообиколихме пеша близкия парк и се разбрахме утре рано рано, не по-късно от 7:40 да ходим с колата му в Самара. Градът там е по-голям, около 1,2 милиона горе-долу колкото София, а Толиати около 600 хиляди. Той очакваше в Самара много по-пищен парад, а също искаше да покара ролери по крайбрежната. Ето така, въпреки че неочаквано закъснях от графика и не можах да достигна Самара за 9ти май, в крайна сметка желанието ми се изпълни и щях да съм там за празника!Ура!😂

Връщайки се в хотела видях, че колелото ми го няма! Предположих, че са го преместили, но все пак сърцето ми подскочи и с бързи крачки се устремих към рецепцията. 😂 Там ме успокоиха и ми посочиха къде са го постсвили. Ух!…😂

Реших да сляза в ресторанта да хапна това-онова, не че бях гладен. Там компания от 6 двойки младежи на дълга маса провеждаше банкет, предполагам по повод предстоящия празник. Не съвсем скоро се появи сервитьор, без меню. Оказа се, че може да поръча само пилешко с картофи, сслата с грах и за пиене – компот. Хапнах криво ляво и се оттеглих най-накрая в заслужен отдих. 😅

И включване от Женя: Как се свалят руски момичета, видео:

Written by maingagara

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *