Русия. Ден 29.

11 Май 2019

Тольятти – Самара

https://www.sports-tracker.com/workout/vesko_dechev/5cd6d4e08bfe5dc391c457dc

https://www.sports-tracker.com/workout/vesko_dechev/5cd715bcb99d96527ac1925c

С Евгени станахме към 8:30 и закусихме бързо. Аз още вечерта бях събрал багажа, така че малко след 9 потеглих към Самара. Реших доколкото е възможно да не карам по главните пътища и още на излизане от селото минах по пряк път до града, вместо по обходния. В Толиати известно време се движих по широкия околовръстен булевард и локалното платно край парка. Спуснах се точно по обратния път по шириката алея, а после надолу към пионерския лагер. Достигаки първите къщи изтървах да се кача на дългата велоалея през големия парк към Толиати. Така неусетно продължих по крайбрежното шосе и излязох директно в Комсомолски район. Спуснах се по широк булевард точно на централната Речна гара. От там завой наляво и тръгнах покрай реката. Скоро минах жп прелез и излязох на голяма детелина, откъдето трябваше да завия наляво. Трафикът беше много жесток и имаше стеснение заради строеж на естакада. Така се наложи да тръгна покрай пътя до място, където строежът свършваше и пътя ставаше с магистрални габарити. Там успях да пресека – никъде до него място нямаше светофар или пешеходна пътека, въпреки че наблизо имаше разни индустриални обекти.

Нататък карах по главния път. Времето беше горещо, но проветриво, а теренът беше на дълги, но не дълбоки вълни. Покрай града имаше доста мотели, кафета и бензиностанции, но скоро след това почти никакви. Минах покрай голям супермаркет, но той беше в дълбочина, а не до пътя и докато се чудя отминах. Така и не купих вода за из път. Нататък въобще нямаше нищо край пътя. Хапнах два банана и едно авокадо и с това разквасих устата си. След около 30 километра отбих по стария крайбрежен път. Там в един магазин крак пътя с последните си дребни си взех кутийка пепси, но бях толкова прежаднял, че все едно нищо не пих. От магазина нататък пътя се изкачваше по хълмче и въобще нататък пътя си беше доста хълмист. Скоро след това се спуснах в град Волжский. Имах доста време, така че исках да пия кафе някъде. Но пътят излизаше на заплетена детелина, откъдето въобще не ставаше ясно как се влиза в града и възможно ли е това или е трябвало да отбия преди това преминавайки покрай предходните къщи. Продължих все пак по посока на Самара. Скоро след това пътят премина през накакво крайно кварталче, където досами пътя се иьвисявсше красива църква, а предполагам и манастир към нея. От другата страна на пътя имаше множество магазинчета и заведения. Малко преди църквата имаше от добре известните пожарни кранове. За малко даже да го пропусна, но видях хора, които пълнеха вода. Около крана бяха направили красив навес от ковано желязо.

Към Самара:

Продължих нататък, но съвсем скоро пак прежаднях. За моя изненада скоро попаднах на табела и монумент, обявяващи начало на град Самара. Всъщност градът е на цели 20 километра по-нататък. Тук преминах по мост и съвсем покрай реката се придвижих към район Красная Глинка. Покрай пътя до реката имаше доста гори, а досами пътя имаше и няколко ресторанта. Влизайки в квартала видях много красива църква, макар вляво горе по хълма. Отбих във вътрешността на квартала. От едната страна на църквата имаще паркинг на фабрика и беше оградено. Пътя преминаваше доста близо до църквата и не можеше да се направи добра обзорна снимка. От третата страна имаше автогара. Направих трудно няколко снимки, защото слънцето се падаше в такава посока, че светеше срещу обектива.

От там имах желание да изляза,на главния път, но се оказа че няма връзка с него и се наложи да се върна на крайбрежния път. Там пътят започна да се изкачва доста стръмно, завивайки по-навътре в брега. Наложи се няколко километра да бутам по пътя. Въобще в горещо време нямам никакъв тонус – чувствам се като дроб. Затова предпочитам температури около 5-10 градуса, слънчево без вятър.

Скоро преминах две кръстовища и през някакво предградие и още един дълъг баир навлязох в самия град.

И тук няма мира от баирите;

Още в началото се озовах до величествения събор на св св Методий и Кирил. На 9ти Май като идвахме с Евгени го забелязох, но нямаше как да спираме нито на отиване, бързайки за парада, нито на връщане, когато бяхме съвсем окъснели. Интересно, че именувайки събора са поставили на първо място Методий. Чел съм теории, че всъщност тойне свършил по-голямата част от работата, а не брат му Кирил. Съборът беше в голяма оградена градина, но това не беше храм в градски парк, а по-скоро просто църковен двор, но много голям. В Русия църкви и манастири много и това би бил поредният, ако не беше друга огромна сграда зад катедралата – оказа се духовно-просветителски център, но много голям, на няколко етажа. Какво по-подходящо име за храма и комплекса от двамата братя, нали?

От едната страна на катедралата имаше даже малка детска площадка, а от другата й страна имаше изградени тоалетни. Тук успях да се умия и да заредя със студена вода и продължих нататък из града.

Съборът на св св Методий и Кирил:

Малко по-нататък стигнах до Загородный парк. Реших да направя една бърза обиколка да го заснема на камерата. Близо до входа духов оркестър от 6-7 старци свиреше. Общо взето това бяха първите и поскедните старци, които съм виждал в руски парк. По алеите имаше страшно много народ и трябваше да се провирам бавно и много внимателно, тъй като алеите бяха доста тесни. Спусках се все по-надолу към реката с надеждата дс изляза на крайбрежната алея. Явно обаче такава връзка няма или е по плажа. Към него водеха множество стъпала и аз с колело и тежък багаж реших да не си правя експерименти в жегата. Освен това, на 9ти май видях, че след края на крайбрежната алея, нататък в посока парка има див пръстен плаж, доста тесен при това. Там под дърветата се бяха събрали групи хора седнали на пикник, които свирека и пееха.

Върнах се на главния булевард. Там отново видях кран за вода в една беседка. Наложи се даже малко да се връщам, но се умих и пийнах ледена вода. Въобще по тези кранове водата е много ледена, страхотна! Има ги по малките улички, по-рядко по главните.

Спуснах се покрай нещо ксто красива църква – всъщност паметник на княз Владимир и излязох на крайбрежната алея. Хотелът ми се оказа не там където предполагах, а в другия край на парка. По алеите много народ, но имаше специлни трасета за велосипедисти и ролери, а и тук алеите бяха няколко и доста широки.

Нататък из града:

Качих се в стаята на третия етаж, но се оказа, че тя е с две легла, а не е едно и видимо не е от класа, който бях заявил. Слязох обратно на рецепция и ми я смениха. Даже докато взема багажа администраторката ме чакаше на другия етаж да ми покаже две стаи. Новата беше по-хубава, макар и не с изглед към реката. Но от терасите на етажните фоайета се виждаше парка и дърветата и почти нищо от реката, така че не беше голяма загуба! 😌

Хотелът се оказа на първа линия , по протяжение на крайбрежния булевард и парка. Огромен и същевременно старинен. На рецепцията обслужваха някаква жена и чух нещо че нямало наличие. Питаха ме и аз ли съм с резервация. Направо ми призля… оказа се, че хотелът е почти празен, а става дума, че се приемат плащания само в налични (кеш), а не с карта. Беше ми останала само една банкнота от 5000 рубли и се разбрахме да доплатя е 700 после. Дадоха ми стая с изглед към Волга.😁

От едно от фоайетата на етажа:

Смятах да отскоча до магазин да напазарувам плодове и зеленчуци, че много ми се бяха прияли. Замислих се като ме видят с торбите, а уж нямам кеш…всъщност в магазините рядко някой плаща кеш. Не исках от други банкомати да тегля, защото таксите са големи и реших да търся банкомат на ОТП Груп. Най-близкият на около 4,7 км! Реших да се разходя пеша. Огромна грешка!

Тръгнах нагоре в града по булевард, който скоро премина в по-голяма улица, закрувиличих през жилищни квартали и даже покрай гробище и пристигнах край един бизнесцентър. По нищо не личеше да има банков офис или банкомат. Охраната троснато ми отвърна, че банка няма, със сигурност!

Вече спокоен тръгнах да се прибирам – има няма само 5-6 километра! Преминах през няколко булеварда, квартални улички и даже през подлез на метрото покрай едно голямо кръгово. По едно време минах през квартални улички за да разгледам един огромен блок. Няколко пъти му броих етажите – 25!😂 Беше и доста широк. Там живее един малък град!

Влязох в сайта на банката и да, там имаше само два офиса, плюс един спомагателен. Отделни банкомати нямаше изобразени. Айде бързо към най-близкия клон, че 8 вечерта беше минало и времето напредваше. След малко над 3 километра попаднах на търговски център, където за моя радост се кипреше огромно светещо лого на банката. Влязох в предверието. Имаше цели два банкомата!😂 Тук обаче максимумът за едни теглене беше 40 000, а в Москва 20 000. Там уикенда даже не можах да изтегля наведнъж повече от 6000. Изрично ми се указа, че бакоматът в момента има банкноти от 1000 рубли максимум. И така скоро се сдобих с цял наръч банкноти от по 1000 и още 20 по 100😂

Трябваше да наоазарувам, но не ми се искаше да нося тежката торба надалеч. Тъй като обичайно супермаркетите затварят около 22 часа реших накрая в един! Входа вече беше заключен, макар и поне 15-20 минути преди 22. Беше отворен изхода, но реших да не се правя на интересен.

Нататък, след около 200-300 метра, друг магазин от веригата работеше до 22:30. Нахлух и напазарувах. 😂

Нататък по трасето друг пък работеше до 23:00. Явно колкото повече се доближава плажа, толкова по до късно работяът супермаркетите. 😂 Ми така де, да си вземеш нещо за из парка!

Досами хотела също има супермаркет, нл тъй като не бях сигурен до кога работи реших да не разчитам на него. По мойта логика трябва да е денонощен. 😂 Принципно можеше да вляза в интернет, но вече батерията на телефона ми беше на последни издихания. Скоро телефона ми се изключи (с това и тракера), но аз се спуснах по посока на реката и скоро бях на крайбрежния булевард. Там не ми беше въобще познато и не знаех накъде да тръгна – в едната посока или обратната. Тъй като по моя преценка не бях се движил достатъчно по посока на хотела, а по-скоро в перпендикулярно направление, то реших да продължа в едната посока. Там излязох на цирковатс площадка, а близо до нея от другата страна на булеварда беше катедралата на св Георги Победонисец, която е точно над хотела. Така стигнсх вече наистина до крайбрежния булевард (досега оказа се съм вървял по паралелен булевард) и се прибрах в хотела. Напълних ваната с ледена вода и си накиснах краката.

Пеша из града:

Направих си бърза вечеря. Най ми хареса сока от нар – леден и леко кисел! Ммм! 😍

Бърз пазар:

Бележка: нямам време да се занимавам с коментарите тук, не знам и точно как се управляват. Който реши – да пише на viber или whatsup.

Увеличаващата се група руски приятели може да пише на руския ми номер 😀:

+7 9653795680

Written by maingagara

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *