Русия. Ден 31.

13 Май 2019

Самара

https://www.sports-tracker.com/workout/vesko_dechev/5cd96f650f3e49d18cef81f3

Въобще нищо не успях да свърша днес. Понеделник е почивен ден за повечето музеи. Даваха, че ще работи Бункера на Сталин.

По кеъстовищата в историческия център имаше доста табели с указания за посоките към разни музеи. Искаше ми се да посетя музея на банковото дело, но го нямаше в Гугъл на картата. По табелите трябваше да е наблизо, но нищо подобно не се забелязваше. Тръгнах към художествения музей. Видях красива старинна сграда на която на фронтона пишеше, че е някаква банка. Чак от трети опит открих табелка на една от входните врати, че е художествения музей. Нататък по улиците също имаше доста музеи, но по сградите нямаше въобще никакви указания. Даже в trip advisor даваха адрес за контакти на банковия музей на почти два километра, а на туристическите карти беше нс съвсем друго място. Ама то било адрес за контакти! Боже мой, кой турист го интересува пощенския адрес на музея! Кажете къде се намира. Тъп сайт. За пръв и последен път го ползвам.

Нататък имаше доста музеи, но никой не ми се видя особено привлекателен. Имаше музей на известен съветски артист, както и музей на някой си А. Толстой. Не, не писателят. Някакъв граф, комунистически деец.😁

Домът музей на Фрунзе беше наблизо. Завих по Ленинградска и влязох в търговския център, където ходихме с Евгени, но беше късно и тъкмо затваряха. Там имаше голям магазин за електроника. Купих си SD карта 128гб, Самсунг, за малко над 1700 рубли (около 45 лева). Евтиния. И то високоскоростна карта! В България в Технимаркет над 50 лева беше 64. А имаше и 256гб, но беше към 200 лева. После зле били руснаците. Да бе да, вЕрвай!

Направих още една обиколка на зиг заг из центъра, но така и не успях да открия интересуващите ме музеи. Чак на втората обиколка открих и къде е бункера на Сталин – в задния двор на някаква административна сграда. Добре, че мястото беше точно обозначено в Гугъл. Иначе никога нямаше да се сетя. Откъм улицата ни табела ни нищо…

Оказа се, че там може да влизат само организирани групи и трябва да се запиша по телефона. Дадоха ми номера и още щом излязох звъннах, но можеше чак за утре.

Сядаше ми се на кафе, но нямаше време. Имах уговорка с Лиза, приятелка на Евгени да се срещнем след 3 да си взема от нея фара. Тя даде някакъв адрес на около 4-5 км от мене. Така че тръгнах да се прибрам. Минах по няксква уличка и излязох горе на монумента на Славата и катедралата Свети Георги. Долу на площада деца тичаха между фонтаните. Починах малко в хотела и в 3 излязох с колелото. Тя беле писала, че до 3 учи. Дали в университет или училище не разбрах.

Когато пристигнах при нея се оказа, че сградата е общежитие до някакъв университет. Отстрани имаше студентски клуб за печат или нещо подобно. В една от стаите на втория етаж се виждаше легло на два етажа. При всяко положение обаче сградата изглеждаше по-добре от нашите изпаднали общежития, неремонтирани от 40 години. Лиза излезе, даде ми фенерчето, изгледа ме любопитно, благидарих и и я покоаних да я черпя ма кафе, но тя любезно отказа.

Върнах се в парка до хотела и реших да заснема видеоклип из парка. Речено-сторено. Но за огромно мое съжсление се оказа, че почти няма хора по алеите. Дали защото беше работен ден, но нвмсше и следа от тълпите събота и неделя. Обиколих всички алеи. Ех колко е лесно и бързо с колело, особено без багаж!

По време на обиколките харесах едно малко кафенце. Реших да пия там кафе, са сляза на плажа и после на вечеря. След като обиколих алеите заключих колелото до кафето право на алеята, защото нямсше ни велостойки ни стълб наблизо. Взех си кафе и кола. Убийствена комбинация, но фанта нямаше. Тук беше първото ми ксфе, което може да се каже, че беше добро. Все още не знам как да си поръчам дълго кафе. В разговорниците пишат всякакви други ненужни глупости, но не и реално необходимите неща. Гугъл пък с изкуствения си „интелект“ превежда откровени глупости и най-много да си изпросите боя някъде.

Внезапно заръмя и аз побързах да се прибера в хотела, тъй като освен че щеше да навали велосипеда, кафето беше с две площадки – едната с 3, а другата с 4-5 маси. Общо взето нямаше къде да се скрия от дъжда.

Разходка из парка,:

В хотела не ми се стоеше, и въпреки че не бях гладен, към 21 часа излязох на едно от близките заведения да хапна. То беше нещо подобно на огромна шатра на два етажа. На първия етаж бяха заети само 4-5 маси, но аз предпочетох да се кача на втория, направен като тераса. От там се виждаше сцена на подиум разположена на височина между двата етажа.

Горе имаше само една компания от 16 дами на различни възрасти, явно събрали се на банкет. Сервитьорите едва смогнаха и когато вече щях да си тръгвам ми донесоха меню. Избрах си риба у дегустационен сет от живо пиво.

Дали защото в малките чашки бирата се стопля бързо, но на мен не ми хареса особено нито една от тях.

Взех решение утре да остана още за ден за да видя бункера на Сталин и да посетя пак останалите експозиции в музея „Самара Космическа“. Гладувах – всички са съгласни. Демокрация!✌

На вечеря по крайбрежната алея:

Из града

Written by maingagara

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *