Русия. Ден 32.

14 Май 2019

Самара

https://www.sports-tracker.com/workout/vesko_dechev/5cdaa95d8bfe5d64bea7042c

Днес се събудих още преди 8, нетърпеливо изчаках да мине поне 8:30 и се обадих в музея „Бункера на Сталин“ и се записах за групата в 10:00. Нетърпелив излязох с колелото из града по посока на историческия квартал, завъртях се по улица Ленинградска и площада на Революцията и около двайсетина минути преди 10 бях пред входа на бункера. Заключих колелото и седнах на пейка да чакам групата. Изрично ми казаха по телефона, че ще е 10:00 – 10:10, но вече и десет минаваше а още нямаше никой. Изведнъж от вътре изникна група от петнайсетина дами, явно влезли през административната сграда. Екскурзовода дойде бързо и ни проведе инструктаж и кратък разказ за обекта. Мен ме сложиха отговотер на следя да няма никой след мен, че да не загубим някоя дама😂

Спуснахме се през първото стълбище, където на всеки етаж имаше малко помещение посветено на различна тема – от граждснската защиъа, до Самара – запасна столица на Съветския съюз. Бункерът не бил предназначен за трайно обитание, а само за укритие от бомбардировки и е колкото 13 етажна сграда. Имало кислород за 5 дни.

Въпреки всичко няма данни някога Сталин да е бил там – той така и не се евакуира от Москва.

Слязохме в работния му кабинет – точно копие на кабинета му в Кремъл. В него кабинет имало 6 врати, но тук само 2 бяха работещи.

В заседателната зала имаше отделни места за стенографките, които стояли с гръб към участниците, за да не ги виждат. После в протокола висшестоящи нанасяли имената.

Бункерът се оказа по-мъничък отколкото предполагах, но кво му даваш 80 рубли, няма и два лева! 😂

От там пообиколих малко из града и се спуснах към брега, където беше речната гара и имаше втори плаж и крайбрежен парк. Там беше по-спокойно, без големи заведения в парка, но плажът ми се видя по-дълъг и по-широк. За съжаление двата парка нямаха връзка – стигаше се до манастира, където пивоварната фабрика прекъсваше връзката между двата плажа и прилижащите им паркове. Прехвърлих се в другия парк и през него покрай брега излязох в другия му край до паметника на княз Владимир. От там до аерокосмическия музей се оказа че е съвсем близко. Там заключих колелото на двора до ракетата и влязох вътре.

Взех си билет за втората експозиция и виртуалната реалност.

Изрично раьпитах моделът на ракета от какъв материал е – казаха ми, че метал. Обещаха да ми покажат даже колко е голяма опаковката. Но над 7000 рубли не ми се даваха.

Първо се качих горе, където ми дадоха очила за виртуална реалност. След като казах, че ми е първо посещение там ми пуснаха най-зрелищните прожекции. Първо излетях на ракета, а после излизах в открития космос. Всичко беше с 360 грасусов обзор и изключително качество на картината.

Отговорника за виртуалната реалност ми обясни, че имало още две възможни прожекции, всеки сет по 200 рубли.

После слязох в мазата да видя втората част на експозицията, която събота не беше открита за посещения. Там имаше интерактивна експозиция, където се прожектираха кадри от филми как в игралното кино са си представяли космоса още през двайсете години на 20ти век, та чак до края на 50те.

Имаше и експозиция как във филмите са си представяли скафандрите.

Върнах се на касата и си взех още два билета за виртуалната реалност – та къде другаде ще видя тези неща, кога ще дойда пак в Самара?!

Продължихме със около 30 снимки от космодрума Байконур, които са естествено с кръгов обзор. После около 35 снимки от Марс. Разделителната способност беше уникално висока!

Накрая продължихме с третата опция – интерактивно излизане в космоса около орбиталната станция. Можеше да се влиза и вътре но не разбрах как. Полетях около станцията, държах се за неини части, даже се опитахнда вляза в шлюза. Сесията беше 10 минути принципно. Отговорникът дойде и ме попита искам ли и вътре да разгледам. Разйодих се и там. Можеше да се вземат даже някои инструменти и да се включват презентации за различни модули – лаборатории от всякакъв вид. Оставиха ме доста над 10 минути, за което благодаря! Накрая ме поканиха да напиша нещо в книгата за гости. Написах на български.

След това с велосипеда се запътих към вчерашния ресторант, вързах колелото на стоянка встрани пред някакъв спортен магазин или нещо подобно и влязох да похапна. Никак не бях гладен, но исках да дегустирам.

Общо взето ми харесва южната кухня – грузинска, арменска, азербейджанска, узбекска. Това са общо взето кухни доста близко до ориенталската.

След ресторанта минах по вече познат маршрут през малко дълго паркче. Там видях поредната будка за лимонада и квас и реших да си взема чаша квас – 0,5 литра за 30 рубли. Беше приятно хладен и с много хубав леко остър вкус и характерен аромат.

Толкова се увлякох с велосипеда, че съм подминал и то с доста отбивката за хотела. Спуснах се пак по еднаьстръмна S-образна тясна уличка покрай манастира и по крайбрежния булевард се прибрах в хотела.

Взех хладна вана и побързах да изляза на плаж. Взех сока от нар, който вчера прехвърлих в голяма пластмасова бутилка и беше се изстудил прекрасно. Минах през магазина и взех малко грозде. Там обаче нямаше наров сок да запълня запасите за утре.

Слязох през парйа до реката. Но стълбите не водеха до плажа, а само до водата. Имаше около 10 метра по плитчина покрай подпорната стена, събух се, прецапах и преминах през половината плаж, чак до следващите стълби. Не мина много време и след около половин час в далечината започна да святка и гърми. Скоро запръска и при нас и населението в голямата си част се разбяга. Останаха само невъзмутими волейболисти.😂

Written by maingagara

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *