Русия. Ден 33.

15 Май 2019

Самара – Бузулук

https://www.sports-tracker.com/workout/vesko_dechev/5cdc61410f3e493e26f292ab

Сутринта тръпнещ от нетърпение досъбрах багажа. Специално извадих машинното масло и четка за зъби от тирбата с инструментите и ги сложих в раницата да са ми под ръка. Раницата се получи доста тежка. Литър сок от нар, две кенчета пепси, кен бира 0,5л, авокадо, майонеза и хлебче. Но най много място заемаше якето. Общо взето към 5кг, в плюс към 15те на дисагите. Не бях никак гладен, но се насилих да хапна последната бучка кашкавал с малко хляб за да не тръгвам съвсем на гладно.

Много ми хареса този хотел, с леко старинен привкус, спокоен и на чудесно място но… налага се да тръгна. Реших да снимам коридорите и фоайетата. Ето затова харесвам старите хотели – има голям простор, а този даже е с истински паркет. 🙂

Хотела отвътре:

Малко след тръгнах по крайбрежния булевард по посока на манастира и речната гара, подминах я и скоро завих наляво към вътрешността на града по късо стръмно баирче – това му е неудобството да караш покрай брега – обикновено идва момент, в който трябва да тръгнеш да се изкачваш. От там карах съвсем малко в жилищни райони и скоро излязох на шосе в нещо като индустриален район. През цялото време обаче имаше силен трафик, а пътя беше тесен. Въобще не е строен за изход от милионен град по главно направление като това за Оренбург. На едно място вече строяха ново шосе в покрайнините на града.

Преминах по мост с живописна гледка, но шосето беше много тясно, а аз карах по него, а не по пешеходната зона и въобще нямаше място да се спре за снимки. Затова като преминах по моста се прехвърлих на пешеходната зона и се върнах малко назад да снимам.

След кръгово движение хванах пътя за Оренбург. Пътят беше тесен, отстрани на ограничителните бели линии почти нямаше асфалт – около 10-15 см и се налагаше да карам съвсем по платното.движението беше доста силно. По едно време налетях на участък с дължина от няколкостотин метра, където в дясната част на платното имале метър широка полоса поспана с насмолени камъчета. Брех че като залепнаха по гумите! И не щат да падат сами! Не правеха особено съпротивление при движение, така че не се захванах да ги чистя. Скоро обаче на предната гума залепна и нещо като огромна дъвка и гумата започна да подакача. Нямаше как – спрях и изстъргах лепилото с един камък. 😂

В градския музей бях прочел, че горите в Самарска област заемат само около 15% от територията. И действително около мен се ширнаха едни огромни полета! Тук таме се виждаше някоя китка дървета. Беше почти равно, духсше свеж вятър странично-насрещен, слънцето грееше, но беше проветриво. Вятърът беше лек и не пречеше видимо на движението. По еднл време се обърнах назад където едва забележимо на хоризонта още се показваше Самара.

Някъде между 20я и 30я километър покрай пътя имаше огроооомен склад за нефт – огромни цистерни, с метални кулу край всяка. Имаха номерация и до пътя надхвърляше 40. Имаше отбивка след склада и после още един по-малък слкад. Такова огромно нещо никъде по света не бях виждал до сега!

Веднага след складовете трафикът рязко спада. Ура! Карам си вече доста по-спокойно, както аз обичам – все едно съм на провинциална разходка.

Нататък десетки километри нямаше никакви мотели или кафенета. Преминах покрай няколко бензиностанции, но те бяха в близост до Самара. Преминах и покрай няколко села. Гледах за пожарнк кранове, но не видях. В едното село реших да влизам, но така и не видях ясна отбивка. Имаше две, но водеха към райони със стопански сгради. За сметка на това ДПС дебнеше и тук, както и в цяла Русия. Това не е партията, а руския КАТ!😂. Те имат много подмолна тактика – работят с мобилни камери, които поставят на стативи покрай пътя, а автомобила с контрольорите е цивилен и стои на 150-200 метра встрани, обикновено в някоя горичка или където има сянка. Автомобилът не се вижда от платното, камерите са в цвят сив металик като мантинелите и ги виждаш в последните метри.

Честността изисква да си кажем и за руските пътища – някои отбивки за села са черен път. Асфалт няма. Но това са села от 5-6 къщи насред нивите. По принцип има асфалтов път до повечето села. А където пътят е транзитен – задължително. Тоест ако преминава през селото и води до друго населено място. Въобще в Русия всички пътища, които съответстват на нашите магистрални, първи, втори И трети клас шосета са без нито една дупка, отлично поддържани! Как го правят не знам. Друго, което може да се каже, е че в Русия почти няма естакади и детелини. Не строят даже отводнителни канали под шосетата и е честа гледка от едната страна на пътя да е блато. Самото шосе пък върви по насип около 2 метра висок над полето. Явно хората са приели политика на оптимизация на разходите. Докато ние само за детелината на Белокопитиво изхарчихме над 40 милиона лева!😮🤔

По пътя изпих сока от нар, отворих едното пепси, а скоро и другото. Подкрепих се с авокадото. Проблем видях с изхвърлянето на отпадъците, но скоро преминах покрай една бензиностанция, където преди нея имаше скромно но кокетно кафе. Там имаше и казан и изхвърлих първата кутийка. Кафето изглеждаше кокетно, но ме чакаше много път и не влязох.

Нататък почти до град Нефтогорск на една спирка имаше монтирани кошчета за боклук. Там изхвърлих и втората кутийка. Тук цял ден карам покрай спирки в един и същи стил – от дъгообразни елементи. Снимах едната. В дъното на хоризонта се виждаше огромна нефтена сонда.

Някъде между 90я и 100я кимометър беше отбивката за град Нефтегорск. По принцип имаше два варианта къде да нощувам – Нефтегорск или Бузулук. Днес се движех доста добре и се очертаваше в 16 часа да съм на Нефтегорск. Имаше още възможност за каране – не бях уморен никак, вятъра беше слаб, наклони съвсем леки, а беше светло докъм 21 часа. Реших да вляза в града да пия кафе и да продължа. Градът се оказа не на 2 километра от пътя, с каквото впепатление останах, а на 6-7. Все пак завъртях по кръговото и се насочих към градчето. Пътят 3-4 км беше целият в напречни пукнатини през няколко десетки сантиметра и усещането беше почти като каране по калдъръм. Скоро стигнах отбивка със монумент. Според Гугъл имаше три варианта да се иде до центъра. Карах по нещо като околовръстно, минах понрай няколко бензиностанции и индустриални обекти и завих по шосе към вътрешността ма града. Почти веднага пред мен изникна голям, доста добре изглеждащ хотел,а към пътя имаше огроомно светещо табло, на който вървеше надпис „Гостиница“(хотел). Имаше кафе и сауна. Но беше рано да спирам да нощувам. До Оренбурх общо са около 430км и ако спра днес след 100 ще ми трябват 4 дена докато стигна. Все пак реших да се завъртя из града и тогава да реша окончателно.

Бързо се спуснах до централния площад, където имаше Културен Дом общината, паметник на Ленин и търговски център. Никъде по улицата не видях пожарни кранове. Ръцете ми бяха изгорели от слънцето и леко ме наболяваха, а лицето ми беше цялото в сол. Завих наляво и се спуснах по нещо като паркче, тъй като видях красива църква в нея посока. Минах покрай красив монумент и го снимах. Църквата беше в долния край на паркчето. Завих покрай нея и се върнах по обратния път назад, където почти на входа на града имаше супермаркет. Преди него се завъртях между близките блокове, но и там нямаше пожарни кранове.

В магазина си взех вода и сладолет, а също и 4-5 ябълки и шише квас. В магазина въобще нямаше вода в хладилници, само някаква скъпа. Ако щеш, како Сийке! Затова взех шише студен квас.

Навън хапнах сладоледа и 1-2 ябълки и пийнах студен квас. Чак тогава се сетих, че трябва да смазвам веригата и я намазах, но беше много неудобно с целия този багаж по колелото.

Малко след 17 вече излизах от града. От кръговото по посока Оренбург бяха около 30-40км по-второстепен път, а главният обикаляше П-образно. Така че си карах съвсем спокойно и необезпокоявано, с много рядък трафик. Пътят беше чудесен, а извън бялата линия имаше поне 60-70 см асфалт (ако не и повече) и си карах по него. Веднага след Нефтегорск започнаха огромни пространства – от хоризонт до хоризонт само поле! По-голямата част се обработваха, но имаше и такива, които не се обрабитваха и бяха в треви. На една от отбивките край пътя видях автокран, и шофьорите му помпаха едната гума. Малко по-нататък докато бях спрял да пийна ме настигнаха бавно и спряха зад мен. Мъж с дръпнати очи и акцент ме попита за хотел наблизо. Обядних им, че трябва са се върнат в Нефтегорск на около 15км. На тях им трябвало гумаджиница, вулканизатор. Обясних му, че нататък хотели има чак в Бузулук на около 60км. Заразпитва ме за детайли, но се извиних, че минавам за първи път тук.

Нататък по шосето бяха все такива огромни пространства. Минах покрай красиво езеро. Излязох отново на главния път в село Старая Таволжанка Там имаше покрай пътя няколко заведения, но не спрях. Тук няколко камиона в насрещното ми свирнаха за поздрав, а скоро нашите хора с автокрана ме разминаха, от десния прозорец се показа мъж и ми махна! Явно са ремонтирали гумата. Въобше в Русия има много крайпътни заведения и до тях често – гумаджийници. Скоро се спуснах по дълъг лек баир, точно както харесвам. В другия му край естествено ме чакаше изкачване. Скоро се стъмни,така че взех раницата на гръб и пуснах задния стоп да мига. Извадих и кабела за телефона да го заредя, че бях останал на няколко прицента. По едно време тъкмо след изкачването се сетих, че кабела ги няма. Ай обратно надолу!😂. След 200-300 метра го намерих. Който гледа записите на тракера да не се чуди какви са тези тегели!😂

По пътя:

След 130я километър ме заболяха коленете, но не бях уморен иначе. След 160я километър обаче вече се и уморих леко и бутах по два съвсем леки баира. Скоро Гугъл ми предложи три маршрута до хотела. Избрах средния и най-прекия, уж. Карах няколко километра покрай гора от едната ми страна по много разбито шосе. Дупки нямаше, но цялото нс къси вълни. Влязох в индустриален район. Край нямаше тоз индустриален район! Зачудих се въобще има ли жилищна част този град?! Гугъл ми предложи в пешеходен вариант на маршрута да отбия по друг път, но отбивката беше тъмна и съвсем криминална – може би парк? Накрая излязох на мост, на който трябваше да се кача и влязох вече в нормален район. Абе хора! Сложете една табела: индустриална зона насам, център натам! Загубена работа…

В хотела пристигнах минути около полунощ. Предложиха ми стая на 1 и 5 етаж избрах на 5ти, уж за да има гледка. То хубаво, но няма асансьор! 😂

Хвърлих багажа и излязох отново – бях видял наблизо денонощна дюнерджойница. Поръчах си двоен дюнер. За разлика България, никой не ме попита „Със всичко ли“. Просто ми връчиха един добре затворен дюнер. Тук явно ги правят така -затворени, тръбовидни.

Хапнах набързо, а на обратния път пих две чаши газирана вода от автомат.😀

Тук са час напред от Самара. Трябва да спя бързо, че утре закуската е 7 до 10 часа. Бърза баня и айде в леглото!

Днес рекорден ден! 188,96км! Жив съм! Можеш и още, но ме заболяха колената.😀

Преди града имаше леко спускане

Written by maingagara

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *