Русия. Ден 34.

16 Май 2019

Бузулук – Новосергиевка

https://www.sports-tracker.com/workout/vesko_dechev/5cdd4dc4d85e399bb2dea560

https://www.sports-tracker.com/workout/vesko_dechev/5cddaa440f3e49b1c0452d3e

Сутринта се събуждах на няколко пъти. Боже, какво е хубаво да погледнеш часовника и да видиш, че имаш да спиш още няколко часа. Слънцето изгрява преди 5, а става светло много преди това. Слязох долу на закука. Кафето е тясна стая с високи прозорци като слад. Много красиво направено, но стаята е като за ведомствена лавка в някое учреждение. Закуската е мизерна. За 300 рубли (7-8 лева!): две пържени яйца, наденичка, лъжица зелева салата и нескафе с мини кексче. Като резервирах се двоумях дали да е със закуска. Убедиха ме мнения във booking.com, че закуската е много хубава. Боже мой! Да наречеш това хубава закуска трябва или да не си стъпвал досега на хотел или да го правиш злоумишлено! Повече никакви закуски в малки привинциални хотели.

Сутринта в хотела:

На излизане от града минах покрай поредният парк на Победата, с поредният паркинг за танкове.😁 Нататък се придвижих по сравнително широко прашно околовръстно шосе. Наложи се да чакам влак на един прелез. Нататък по разбит път през краен квартал излязох на главния път. На един разклон преди това се разминах с издокарана дама, чакаща на автостоп. Нищо чудно, в малкия град сигурно транспорта е толкова на рядко, че не си струва да чакаш.

Към Тоцкое:

По пътя:

Днес бях с риза с дълъг ръкава. Не рискувах да изгоря още, че ръцете вече ме боляха. Времето обаче беше облачно и приятно прохладно – нито студено, нито топло. Подухваше лек вятър, който не влияеше на движението. Скоро подминах обикновено селце, но с прекрасна църквичка. По пътя се замислих – къде ли се е приземил Гагарин? Оказа се в Саратовска област, доста далеч от тук. Просто бях притеснен да не подмина някое интересно място. Скоро наближих Тоцкое. Светна ми, че може да е същото, където е Тоцкия полигон. Там са изпитвали ядрени оръжия. Същото е! Реших да влизам. Дано не е още радиоактивно!😂

Полигонът е на север от градчето и е над 400 квадратни километра. Това е грубо 20 на 20 километра. Виждаха се хълмовете северно от града. Какво ли е било като е гърмяла атомната бомба??

От моста на входа се виждаше съвсем обикновени къщи. Гугъл показаваше, че имало останки от крепост и реших да навляза. Минах покрай начално училище, където децата облечени официално влизаха под строй. Направи ми впечатление големият брой велосипеди пред входа. Детски велосипеди. По-нататък преминах покрай гимназия, където офицално облечени ученици тренираха по двойки танц в двора. Може би се готвят за бала? Централата улица беше прашна с никакви особени сгради – няколко полубараки полукъщички с магазини. Преминах край малко паркче и още по-малко площадче, където през фонтаните тичаха деца. В дъното на улицата беше кметството и скромна черква. Отедната сттана на улицата беше малко паркче на Победата, а от другата страна малка алея с табла на славата. Върнах се наобратно. Срещнах група ученички. Направи ми впечатление колко спретнати и стилни са. Завъртях през градския парк в търсене на останките от крепостта. Отне ми известни усилия. Накрая намерих дватухлени зида по 2 метра дължина и под метър високи насред утъпкан изкоп. Спокойно можеше да мине за отдавна съборила се сграда.

На връщане реших да заснема по подробно танците в училището. Бяха много красиви! Приготвих камерата и преминавайки нащраках два откоса😂

Там обаче забелязаха, някой викна „снимат ни“ и се надигна глъчка. 😂 Побързах да изчезна.😂 Аз като човек дългогодишен танцьор смятам, че танците по дефиниция са пред публика и упражненията пред публика са част от тренировъчния процес.

Отбих се на супермаркет, който забелязах в една от страничните улички и напазарувах. Реших да ям някъде извън града. Само сладоледа замина моментално.😁

Тук нещо обърках и на тръгване вместо да освободя паузата на тракера нстиснах „край“. Затова са два трака за деня. За който се чуди.

Тръгнах пак към разклона. Малкл преди него встрани имаше големи хангари. По главния път вече видях и двойна ограда – явно не за да пази селските крави!😂 От пътя се виждаше даже нещо като летище, въобще това беше много голям обект. В Гугъл на картара се вижда нататък и друг град Тоцкое Второе и още Городок номер 2. Е това последното няма начин да не е секретно градче в полигона. Дали живеят там хора? Учени може би? Наблюдават ефектите върху приридата? Навсякъде около Тоцкое си имаше ниви с посеви. Или радиационното замърсяване е отмито или – карай да върви, народът ще рупа радиоактивен зеленчук.

Тоцкое:

По пътя:

След няколко километра харесах място за пикник. Покрай блатото не беше подходящо, щото сигурно е кал и ще ме изядат комарите. Въпреки, че видят там един пастир. Нататък трудно избрах мястото, защото в района принципно няма гори, а и покрай пътяе трудно да се отбиеш, защото пътят върви по 2,50-3 метра насип със стръмни склонове и трудно можеш да слезеш с колело и багаж на крайпътната поляна. Накрая видях отбивка за черен път и тръгнах по нея. Явно не бях първият, защото през метър имаше много пластмасови шишета търкалящи се видимо отдавна. Прекосих една малка нива и се установих на чиста поляна. Не губих много време, защото преминаваше 5 следобяд. Салатата от морски водорасли не ми хареса и я изсипах. Бях взел и нещо шпиковано с много счукан чер пипер. Не беше лошо, но аз мислех че е месо, а то се оказа някаква желирана смес от сланина месо и кожа. Изхвърлих го. Подкрепих се със студен квас – много е освежаващ с неговия леко кисел вкус.

Скоро влязох в Оренбургска област. На няколко пъти прекапа дъжд за по няколко секунди. Чудех се съвсем сериозно за място, където да опъвам палатката. Реших все пак да мина през Новосергиевка, да напазарувам и огледам обстановката и тогава да решавам. По пътя срещнах няколко мотелчета, но беше твърде рано за нощуване – не исках да оставям за утре твърде голямо разстояние.

Скоро на 3-4 км пред мен засвяткаха светкавици, видя се и вдясно в далчината как пада дъжда от облаците. Гугъл този път изненадващо показа няколко хотела в Новосергиевка и аз побързах да направя онлайн резервация на сайта на най-добре изглеждащия – официално къща за гости, но с много стаи.

Скоро се смрачи и взех раницата на гръб, пуснах задния стоп, а фара все още на минимум. Скоро започна да вали. Не беше силно, а и времето беше топло. Реших да не обличам яке, защото не е за дъжд и само ще ми мокри отгоре ми. По риза ще изсъхна и бързо.

Няколко пъти спира почва дъжда. Оставаха ми 30 км. Пътят не беше нещо с наклон, вятър кой знае какъв, но километрите се нижеха бавно. По едно време съвсем мръкна. И като се почнаха едни мълнии на 3-5км вляво и вдясно пред мене! Лелее! Страх! Не е шега! Като шурна и един дъжд! Къде да се криеш? Палатка да отварям – абсурд, ще се нашълни с вода докато я опъна. И така като заваля – 25 км си валя. 4-5 пъти засилваше много – порой не като душ, ами и повече! Автомобили и камиони забавяха край мене да не ме изпръскат – въобще много по-колегиални са шофьорите в Русия. Няколко пъти подминавах спирки, но какво да чакам? Аз вече съм мокър, а то може да си вали цяла нощ! Освен това не е ясно до кога ще ме чакат в хотела. Притесних се и за документите. Псспорта бях сложил в запечатваща се торбичка, но нещо едва ли се затваряше херметично.

След като шурна още няколко пъти въобще нямаше смисъл да се пазя да не минавам през локви и да карам по-бавно, че да не хвърчи вода по мене. Бях съвсем мокър, даже обувките ми джвакаха.😂 Ефинствено обаче ме оритесняваше да не падне гръм и да не намокря телефона или паспорта. Телефона уж водоустойчив, но все пак не е потопяем!😂

На входа на града ми трябваше вече карта. Едва отключвах телефона с мокър екран и пръсти, правейки завет от дъжда. За капск и батерията ми беше около минимума, а да зареждам в тези условия…

Проблемът беше, че в града се влиза със сложен зигзаг – главният път извива надясно под плавнаьдъга, а вляво косо се включва под близо 180 градуса отбивката за града. Минава се по мост и се завива надолу почти пак на 180 градуса. След няколкостотин метра ляв завой и си в града.

В хотела пристигнах сравнително лесно и бързо. В последните пресечки реших да се щракна, но влязох в по-тъмен участък, а селфи камерата не е със светкавица и не се получи. После пък забравих😂

На площадката пред входа мъж над средна възраст невъзмутимо метеше водата от плищадката,но все пак скрит под стряхата. Оказа се администратора. Вика: вие ли резервирахте? Да, отговорих. Ами да ама нямам места, стаята, която сте резервирали е заета. Трябваше да се обадите по телефона.😮

А аз съм си оставил и емейл и телефон при резервирането. Скрих се под стряхата, докато се чудех какво да,правя. Оказа се, че имал стая, но не същата, която съм резервирал. Даде ми я за 2000 рубли, не много по-скъпо от тази, която резервурах за 1800. Хотелът се водеше къща за гости, но имаше много стаи. Аз бях в 14та. Вътре всичко беше много изпипано и лъснато. На входа в антрето всички се събуват. Човека ми даде чисто нови чехли като във всички хотели. Показа ми и столовата, където всеки може да се храни с каквото си носи. Имаше големи фризер и хладилник. Поканиха ме да пия чай – имаше гореща вода и три големи кутии чай

Качих се горе, съблякох се, измих се и слязох за чай. Човекът беше прибрал обувките ми в специално сушилно помещение и ме подкани да сложа там и дрехите. Като се качих пак горе ги изпрах набързо с последния прах, който носех в малка бутилка, и ги прострях в сушилнята. Пуснах да се качват няколко видеоклипа и се приготвих да лягам. Оказа се, че камерата е блокирала нещо. Докато махах и слагах батерията за да се рестартира са се счупили пиновете от платката. И сега без камера…

Лягам утре ще мисля по въпроса.

В хотела:

Written by maingagara

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *