Русия. Ден 35.

17 Май 2019

Новосергиевка – Оренбург

https://www.sports-tracker.com/workout/vesko_dechev/5cdeec7bd85e39dfe2744824

Сутринта се събудих рано-рано след седем, но поспах до осем и нещо. Боже колко е хубаво като нямаш закуска и можеш да се наспиш! Видеоклиповете, които бях пуснал за качване се бяха качили, но интернетът беше блокирал и не помогна дори неколкократното рестартиране на рутера в коридора. От време на време имаше връзка за по минута две и край…Мобилната мрежа също беше много слаба. Успях да кача само няколко снимки и се отказах.

Дрехите се бяха изсушили напълно, даже и обувките. И не бяха се нацепили! 😂 Във фризера бутилката вода беше се замразила на буца лед. Камерата не успях да подкарам. Ще купувам нова от Оренбург. Надявам се като по-близо до Китай да е по-евтино, подобно на SD картата ми. На заминаване собственикът или администратора си облече якето и излезе да ме изпрати попита ме за маршрута и дали имам канал в Youtube.

Изпращат ме:

Реших да ползвам главния си телефон за камера. Свиваше ми се сърцето цял ден да не падне от стойката тъй като батерията редовно пада по 2-3 пъти на ден. А с калъфче не можеше хем да се захване хем да не пречи на камерата да снима. Оказа се и много трудна задача да се намери добро приложение за timelaps видео. Представяте ли си – седя там насред някаква улица и ровя да в нета да търся програма…една ми казва, че нямало място на картата, а аз,имсм над 50гб свободно място, друга е за снимки, трета е само за кратки клипчета, четвърта и пета са само за преработка на видео в тсйлапс…пълен цирк. Накрая пуснах една и тръгнах. То хубаво, ама картата не може да се ползва. Минимизираш ли – записът спира. Така е и с вградената програна за видео и снимки. Даже ако снимам и в този момент ми пише някой и излезе балонче – notification – записът спира. Пълем цирк! Направих резервация за хотел в Оренбург и въобще изключих мобилните данни. Даже пуснах на самолетен режим. То много хубаво, но излизането от града се оказа много трудна задача – забих се по някаква улица, която внезапно премина в чакълен път. Да, широк, равен, утъпкан, но… един път ако бях излязал на главния път карта реално не ми трябвале, но…

Спрях и проверих – пътят излиза извън града и се движи паралелно на главния път, но връзка не се виждаше…върнах се, излязох на главния път и пуснах пак камерата. Отброяваше времето на клипа – колко минути и секунди запис се е натрупал, показваше картина. Все хорошо.

Пътят днес беше по-изразено хълмист – все едно в западна Добруджа. Не ми се наложи да бутам никъде, но просто не беше равно. Днес имаше и по-силен, постоянно духащ вятър – странично попътен. Вятърът беше умерен по сила и почти страничен и затова не бих казал, че помагаше много, но поне не пречеше. Скоро видях затрогващ знак – само 20 км до следващи бензиностанция и заведения за хранене! Само! 😂

На път:

За съжаление днес видях и тежка катастрофа. В насрещното платно беше излетял лек автомобил и седеше в канавката доста омачкан. На мястото бяха се събрали полиция и няколко коли, явно свидетели или близки. В Русия пътищата са много опасни – пътя върви по насип висок 2,50-3 метра, а понякога и повече. Насипът е с много стръмни страни и ако автомобил излети, особено със скорост, все едно се разбива в пропаст. Да, около асфалтовите платна има от двете страни банкет от пръст и чакъл, добре заравнен и утъпкан, широк колкото нормално платно. Там тир спокойно може да отбие. Но ако някой не успее да спре в рамките на банкета…Инапе навсякъде край пътя има полоса от дървета, но тя е на 50-60, дори 100 метра от платното. За разлика от България, където няма насип и излиташ в нивата, но на 2 метра от пътя има гъсто посадени дървета, така че ако пропуснеш едно, да се забиеш в другото. Всеки луд с номера си…

Пристигнах на мястото на заведенията. Те се оказаха повече от едно – 2-3 бензиностанции и 5-6 малки заведения вляво в дървени къщички, а вдясно малко преди тях имаше солиден хотел, където на електронно табло вървяха обявления, че се предлага билярд, сауна, душ и други.

Отбих вляво, потърсих въздух на една бензиностанция, но в Русия много малко имат такъв. Спрях на дървените къщички, тъй като ми се стори, че там има повече клиенти. Навън поне две заведения имаха изнесени навеси със скари на дървени въглища. Избрах по-близкото и влязох. Реших да опитам най-накрая солянка и свински шашлык (шиш).

Обяд:

Солянката се оказа не по вкуса ми – с кълцан салам и общо взето смес от всичко. Не е за мен. В Русия е много популярна обаче. Свинското беше сочно и майсторски опечено.

Най-голям шок в мен предизвика обаче липсата на видеозапис от близо трите часа до тук! 😬 Първо помислих, че не мога да намеря папката, където е записът. Оказа се обаче, че програмата крашва. Някой път оставя запис, някой път – не. Бесен съм! И за тези програми искат пари! Наглост! Не че съм плащал, но за про опциите искат.

Излязох отново на пътя и свалях пробвах трих отново и отново, докато намерих една. Пуснах на запис. Наложи се да правя снимки с другия телефон тип Нокия с фенерче. Можеше да извадя и стария айфон, той прави прекрасни снимки, но няма памет и не мога да сложа карта памет… пробвах поне да правя снимки в няколко размера. По-долу се вижда резултатът.

За съжаление в цялата суматоха съм пропуснал да пусна тракера. Останал е на пауза чак до входа на Оренбург.😐

От тук нататък теренът рязко се промени. Стана значително по-хълмисто, но най-видимата промяна беше цветът на почвите – керемидено червен. На мен вече ми „намирисваше“ на степ и пустиня.

Вятърът се засили до ураган, при това страничен и на моменти трудно се удържах на платното. Преминаващите камиони прекъсваха и променяха въздушния поток и положението стана много трудно. Даже по-лошото беше, че беше на пориви вятъра – внезапно засилваше и се укротяваше.

За сметка на това обаче се откриваха величествени гледки много надалеч!

Такава красота, такъв простор!

Скоро пътя зави по на юг и вятърът започна да ми е попътен. На около 25-30 км от Оренбург пътят преминсваше покрай огромен газопреработващ завод. Над 6-7 комина горяха пламъци. Вятърът намаля, но около десет километра от пътя бяха в ремонт и горния (износващ) слой асфалт беше изстърган. Движех се доста трудно като по ситен калдъръм. Подминах и хелиев завод. Няколко километра нататък имаше още един голям завод с горящи комини. Градът все още не се виждаше, но се виждаха безкрайни хълмове с ливади. Голяма красота и някъв дух на свобода и простор! Пътят се изкачи по още един полегат хълм и покрай няколко крайпътни заведения се насочи през дълъг правв тунел от много големи, високи дървета към града. Пътят беше много широк, монументално чувство. На входа на Оренбург спрях до река, смених СИМ картите, така че да имам интернет на втория телефон и направих красиви снимки около реката и на залеза. После пуснах пак на видеозапис телефона.

Влизайки в града постепенно мръкваше. Преминавах по много широк булевард със скромен трафик. Покрай пътя имаше стари сгради, видимо на 80-100 години, дълги, но на 2-3 етажа. Съдейки по монумента на входа на града, той е на около 270 години. Градът изглеждаше стар, но не чак старинен, по-обикновен, работнически град, нещо като голям Перник. Тук всички автобуси и тролеи бяха много много стари, даже антични, на по минимум 50 години. Имаше обаче някаква свобода и широта във атмосферата, някакво провинциално спокойствие. Преминах покрай паркче, в дъното на която имаше красиво осветена сграда, но май май с третия телефон не стават хубави снимки, особено пък нощем. Доколкото виждам на екрана на главния ми телефон – timelapse видеото не се получава добре – бавно фокусира в нощен режим и успява да даде фокус при бавно движение само.

Завих по картата през няколко улици и скоро излязох до хотела – близо до центъра, но в тиха отбивка на второстепенна улица. Съвсвм наблизо имаше огромна радиокула, осветена много красиво! Неибичайното бяха няколкото хоризонтални греди, да ги наречем, много красиво!

Към Оренбург:

Хотелът беше наистина като имение (усадьба), бутиков, изпипан и с не много стаи. Беше много тихо и спокойно.

Първата ми работа беше…да седна да пиша писмо. До театър Щелкунчик. Да кажат може ли скоро да се види тяхно представление и особено Милена Щукина. Искам снимка и автограф с нея! 😃

Опасавям се, обаче, че събота и неделя няма да има кой да прочете мейла ми и ще го видят чак понеделник, когато вече съм на път за Уфа.

В хотела:

Бележка: нямам време да се занимавам с коментарите тук, не знам и точно как се управляват. Който реши – да пише на viber или whatsup. 😁

Увеличаващата се група руски приятели може да пише на руския ми номер :

+7 9653795680

Written by maingagara

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *