Русия. Ден 38.

20 Май 2019

Оренбург – Кумертау

https://www.sports-tracker.com/workout/vesko_dechev/5ce26524e883bf0521

https://www.sports-tracker.com/workout/vesko_dechev/5ce2e8bb0f3e49e0a6f1254a

Днес тръгнах около 10:25, но се бавих доста из Оренбург. Реших да заснема видео из центъра и из града. Тръгнах към Драматичния театър, от там към наблюдателната площадка на моста Евразия и по целия център. След това по пътя по който дойдох в града. Там обаче се оказа сложно включването в булевардите водещи към североизточния изход от града. Накрая излязох на околовръстното. След още няколко километра стигнах до триъгълба детелина, където чичко Гугъл ми предложи да направя няколко километра обиколка за да мога просто да завия. Такава странна детвлина за пръв път виждам! През целия град трафикът беше ужасен. По околовръстното беше малко по-добре. Когато тръгнах по шосето за Уфа беле малко по-добре. От хотела тръгнах по риза, но времето беше доста хладно и ветровито и на изхода на града спрях за бърза закуска и си облякох якето. Духаше силен странично-насрещен вятър, който се запази през целия ден.

Тук трафикът беше по-слаб, но шосето беше тясно. Теренът си беше леко хълмист и така си остана цял. Стигнах така до село Татарская Каргала на брега на рекичка. Там си купих от крайпътна будка две закуски, но не бяха пресни. Пих и една фанта. Селото не беше никак малко. Имаше и горд памвтник указващ датата на основаването му. Наблизо имаше и голямс сграда с двор, в който беше поставен самолет. Явно всяко село е оборудванонс танкове, а някои и със самолети. Интересно дали още работят?

Нататък се движих сред обширни поля. Огромен простор! Усещането е някакво такова странно за известна безпомощност, защото на 2-3 000 километра радиус е все Русия или Казахстан. Общо взето ако някой иска да отиде в чужбина трябва доста да попътува. Какво ли е да живееш тук? Няма и къде да ходиш, защото до Самара е все същото – хълмове, поля, тук-там някоя китка дървета. Тези пък, които живеят по на север – гори гори и пак гори. Въобше кскъв би бил смисълът да пътуват като няма да видят нищо различно в хиляди километри радиус?

Обмислях да отскоча до Казахстан, визата ми за Русия е двукратна, но нямам време.

Преминавайки разклона за Казан и Уфа, трафикът спадна сериозно и почти не се мяркаше автомобил. Ето това търся! Провинция, природа и никакъв трафик!

Преминах скоро в република Башкирия, чиято столица е Уфа. Имаше изобразени карти, от които се виждаше, че се простира на още толкова над Уфа. А до там имаше около 300км! Горе долу колкото България, че може и по-голя а да е! Преминах покрай няколко села, но не се отбих. В град Октвбърский омбислях да вляза, но ми се стори, че няма кой знае какво да видя в него. Имаше интересен розов монумент на входа.

Днес попаднах и на крайпътен комплекс, където имаше едва ли не всичко включително и автомивка. Въобще в Русия има много крайпътни заведения, сервизи, гумаджийници. В Европа тепърва се тюхкат как щели да уредят стоянки за тираджиите с места за къпане и спане. Ми вижте в Русия бе, не е нужно да откривате топлата вода отново!

В Башкирия изглежда малко по-уредено. Видях интересно училище в едно село. А в същото село имаше и доста крайпътни сергии за мед и медовина. Даже няколко сергии бяха пригодени и за зимна търговия със остъклени бараки.

По пътя имаше също и доста спирки, с тоалетни и осветление със слънчеви панели. Край пътя в едно от селата беше монтирана шумоизолираща ограда.

На около 30км от град Кумертау се видяха първитв хълмове. Нещо като хълмовете северно от линията Шумен – Нови пазар. Не много големи, но съществени и изглеждащи внушително на фона на равнината. Пътят се движеше покрай дълъг хълм.

От другата страна на пътя цял ден вървеше жп линия. На няколко пъти минаваха товарни влакове с над 40 вагона.

Днес за малко да загубя раницата. При едно от спиранията привечер след бтрзо похапване бях вече готов да потеглям, когато хвърлих поглед назад и установих, че презрамките на раницата не са прехвърлени около седалката, а са свободни. Раницата си лежеше между дисагите. При някое по-силно разтърсванв, например слизане от бордюр, можеше да остана без нея. Аз принципно имам навика да проверявам периодично дисагите и раницата, но…

На влизане в град Ермолаево почна да се стъмня по-сериозно. Реших да мина през това, което ми се стори център на картата, за да разгледам. Тук вечецметнсх сериозно баирите. Излязох от града покрай бензиностанция и кафене „Горска красавица“. От там пак баир към град Кумертау. Градът, видимо от монумента на входа, е млад. Основан 1953 година. Или заради нефт или заради военните.

В града преминах покрай леден дворец и излязох в центъра. Пътят направо беше преграден с ограждения, и се завиваше надясно. За пешеходци и велосипедисти все пал можеше да се влезе. Тук покрай огражденията явно имаше река и 4-5 коли с младежи се бяха събрали, извадили си пиене и си пийват.

Преди хотела спрях на денонощна барака за шаурма и си взех, че нямаше къде да ям вече.

В хотела ме очакваше неприятен сюрприз. Рецепционистката се заяде за предходните ми регистрации и се наложи да вадя багажа от дисагите за да ги търся. Тук, сега, веднага. В Оренбург така и не ме бяха рвгистрирали, а бележката от Бузулук беше станала на нищо от дъжда. Дадох я и все пак ме настаниха. В малка стая, но с малоразмерна вана. Топла вода нямало в целия град. Имало дул на първия етаж. Аз предпочетох да стопля 5-6 кани вода и да се измия във ваната. Климатик няма, но има хладилник и телевизор с кинескоп.

Още една неприятна изненада – камерата цял ден работи, но е записала,само един файл – след 18 часа. Явно защото камерата поддържа карти до 64гб, а аз сложих 128…

Written by maingagara

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *