Русия. Ден 39.

21 Май 2019

Кумертау – Стерлитамак

https://www.sports-tracker.com/workout/vesko_dechev/5ce42701b99d96364f135c64

Днес слязох на закуска към 8:30, тъй като се включваше в цената. Закуската беше толкова скромна, че даже не я снимах: триъгълна филийка запечена с нещо като кашкавал и кълцан салам. Правоъгълно парче колкото домашна баница, но от яйца. Нес кафе и чай. Масло и някакви дребни хлебчета, филии хляб.

Отказаха да ме регистрират, щото бележката била окъсана, но след като попитах каква още информация трябва след като всичко нужно се чете, ми издадоха регистрация.

Заминах относително рано. Имах намерение да премина през центъра на градчето и да го заснема, но така и не разбрах къде точно е центъра. Точно срещу входа,на хотела имаше красиво паркче, с дежурните бронетранспортьор и установка град.

Излизам от Кумертау:

Още на изхода на града ме метна силен вятър, насрещно-страничен. Следващите около 30 км карах при силен вятър. На три пъти ръмя, третия път даже обърна в дъжд, за щастие за минута-две.

Движех се по умерени хълмчета, навсякъде обширни полета и тук таме китки дървета между нивите и покрай пътя. Вдясно от мен се рядяха в далечината все по-големи хълмове. За щастие цял ден не се наложи да изкачвам нищо по-сериозно.

Още на излизане от Кумертау имаше отклонение за град Мелеуз, но Гугъл ме прекара по обходния път и докато се усетя вече беше късно. Имаше нататък по пътя отбивки, но реших да не влизам, тъй като градът се виждаше добре от пътя и не ми се стори нещо забележителен.

Цял ден се опитвах да си представя какво е да живеш тук. Особено по съветско време, къде най-близката чужбина е била на по 2-3000 километра.

По пътя:

На входа на град Зирган спрях за малко за бързо хапване. Сетих се, че май никога не съм си снимал велосипеда целия. Поправих този пропуск

Влязох в града по дълга няколко километра права улица.В центъра мернах супермаркет и напазарувах малко ябълки, авокадо и прясносолно грузинско сирене.

Град Зирган:

След град Зирган вече нямаше забележим вятър. Към град Салават водеше дъъълго право отклонение от главния път. Отсечката минаваше между ниви и крайните сгради на града се виждаха добре. Имах особеното чувството, че ми е познат града. Спрях за няколко минути да резервирам хотел в Стерлитамак. През цялото време съзерцавах разстлалия се пред мен град. Струваше ми се като някакъв град, възникнал покрай голям завод, без видимо обаче да имаше такъв. Напомняше ми на края на Студентски град откъм НСА и Добрич едновременно. Имах странното чувството, че някога тук е бил моя дом.

Тръгнах по широк булевард с много зеленина. На моменти почти тунел от зелено дървета. Отстрани покрай булеварда се нижеха 5-6-7 етажни сгради, много добре поддържани, всяка боядисана добре с различни шарки,повечето в топли тонове. По първите етажи на сградите беше пълно с магазини и различни заведения. Изглеждаше ми много приятен град, който има плюсовете и на малкия и на големия град. Не многл голям, не и съвсем малък. Преминах покрай парк, излязох на нещо като централен площад с красиви сгради. Оттам преминах по пешеходна алея. Мярнах хубаво заведение за бързо хранене, но така и не се нсканих да вляза. Нататък излязох на шосе и покрай стари сгради излязох до кръгово с красива статуя. От там започнаха ибдустриални обекти и постепенно по широк булевард изшязох от града. През цялото време имах чувството, че градът ми е много познат. Все еднлюо съм живял в него. По принцип проигравах матшрута през Google Street view, но не и отклонението Самара – Оренбург – Уфа, тъй като след Самара планирах да тръгна право към Уфа. Отклонението за Оренбург го реших последните дни в Самара. Това му е хубавото като си сам – решаваш и го правиш.

Пред и в град Салават:

Малко след изхода на града стигнах до триъгълен монумент. Там бяха написани датите на основаване на Салават и близкия (8км) Ишимск. Надолу имаше голям надис, указващ че Ишимск е първооткривателя на башкирския нефт.

Наблизо се откриваше красива гледка към завод или електроцентрала, вляво (западно) от пътя. От другата страна се виждаше красива джамия и хълм с особена форма, навярно с вулканичен произход.

Преминах поне 3-4 пъти през жп прелези и излязох на финалната права към Стерлитамак. Тук на два пъти спирах да мажа веригата с машинно масло. От няколко дни го нося в странично джобче на раницата.

Към Стерлитамак:

Реших да не тръгвам по най-прекия път към хотелчето, а да мина през центъра. Излязох на някакво площадче – градина. В дъното беше кино, а отстрани сградата на руския театър. Около площадчето имаше много старинни сгради, отлично поддържани и свежо боядисани. От там тръгнах по булевард, който излезе на парк с мемориал и вечен огън. От там се прехвърлих по пешеходни паркови алеи. Накрая излязох на нещо, което изглеждаше като последния булевард в града, по покрайните му. Стигнах до хотела – няколко сгради в общ двор. Настаниха ме в едната сграда.

В Стерлитамак:

Оставих багажа в стаята и веднага излязох за шаурма. Наблизо обаче мернах пицария. Влязох и след известно колебание поръчах пица с пилешко и зеленчуци. Заявих я за вкъщи. Не ме таксуваха допълнителнл за кутията. Върнах си да оставя пицата в стаята. Пътьом взех и колелото, което бях оставил до сградата, където беше рецепцията и го прибрах на първия етаж в моята сграда. Излязох отново до блузкия магазин за скадолед и нещо за пиене. В крайна сметка взех два сладоледа , репички и салатка. Салатката беше по-малка, не като нашите в България, но беше с корените и в мини саксийка с пръст. Освен това имаше надпис, че отговаря на стандартите ГОСТ, които са от времето на Съветския съюз. Те не си захвърлуха държавните стандарти, както ние направихме с БДС.

След бърза вечеря напълних ваната и взех топла вана. Колко релсксиращо!

В хотела:

Written by maingagara

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *