Русия. Ден 40.

22 Май 2019

Стерлитамак – Уфа

https://www.sports-tracker.com/workout/vesko_dechev/5ce57b44b99d96364f258b99

Днес успях да тръгна по-рано. Закусих с останалата пица набързо, но вчера съм забравил да изям двата сладоледа. Смятах да тръгна по друг маршрут през града, но всъщност това се оказа някаква крайна улица и нямаше кой знае какво интересно по нея.

Комплексчето и около него:

Навсякъде по кварталите имаше малки цистерни на ремаркета, където продаваха квас. Е това е размах! Не си играят на дребно руснаците. Доколко е студен квасът там не мога да кажа. Иначе може да си купиш бутилка от там и да ти я напълнят. Квасът е от категорията на лимонадите, но се прави от ферментация на хляб, има светлокафяв цвят и много приятен леко кисел вкус. Почти не е сладък. Идеален е за топло време.

Навлязох към центъра по дълъг и широк парк под огромни дървета до друг парк, където беше мемориалът на вечният огън и на кръговото хванах булевард по посока Уфа. Движех се известно време по трети дълъг парк с интересни скулптури.

Из Стерлитамак:

През цялото излизане от града имаше ужасно много трафик. Градът е с почти 300 000 население.

На последното кръгово, а и нататък по пътя имаше интересни табла, прославящи герои от Башкирия – със снимки и кратко описание на подвизите им. Когато срещнах билборд с Матросов не издържах и реших да снимам.

Матросов е 19 годишен младеж, който през Втората световна война се хвърля и запушва със собственото си тяло амбразура (отвор) в бункер, откъдето немците стрелят с картечница по неговите другари. Прекратяването на огъня дава възможност на другарите на Матросов да проведат успешна атака. От тук и изразът „Да се хвърлиш на амбразурата като Матросов“

Иначе имсше и интересни обяви за жилища. Явно не са много скъпи тук по провинцията – около 500евро/кв метър.

Ден на лозунгуте:

Днес вятърът беше лек, свеж. Времето беше хладно с шарена облачност. Карах с яке, но не много закопчано. Слънцето леко грееше и усещането беше за приятна прохлада.

Днес се движех през целия ден по път с магистрални габарити през големи хълмове със стръмни склонове. На 4-5 пъти се наложи да бутам и то много дълго: по 1-2 километра. Наоколо ми бяха полета и поляни. Тук там се мяркаха малки горички. Имаше на доста места и групи сонди за добив на нефт. 🙂

Имаше по пътя доста крайпътни заведения, макар и не толкова често и много като по пътя Москва – Нижни. Реших да заснема няколко за да обърна внимание колко е уреден транспорта в Русия. Има и отбивки, понякога с тоалетни и беседки, понякога просто площадки.

На поредния баир ми направи впечатление как пътят минава от един хълм на друг, но не по естакада. Предпочели са да направят огромен насип като бент само и само да не строят есракада. Въобще в Русия естакади и детелини не строят, освен на входовете на градовете по околовръстните шосета.

По пътя:

През целия ден бях много гладен. Хапнах авокадото и репичките, но на зеленчук само не става да се кара цял ден. Накрая спрях на едно крайпътно заведение и хапнах борш и манти. Боршът беше много вкусен. Имаше и топчета, също като в нашата супа топчета. Мантите са тестени изделия с плънка. Нямаха кока кола или фанта, нито пепси и си купих бира. 😅🌞

Обяд:

По пътя имаше много красиви пейзажи, но най бях запленен от една беседка до нива и на границата с група дървета.

Поспрях да отдъхна. Вътре беседката беше с огромна маса за поне 15 човека и огромни, дълги и широки пейки. Полегнах да почина и да поровя за хотел. Местата в хотелите се бяха изчерпали окончателно. През седмицата за да стане това в милионен град или трябва да има някакво голямо събитие или да е голям празник. Резервирах място за три нощувки в хостел, който изглеждаше много добре. Време е да натрупам наблюдения и от хостелите в Русия. 😂 Следващите дни имаше места в хотел на добро място, но трябваше утре да се нанеса след 14 часа и да се разхождам с багажа. Общо взето щеше да ми се накъса деня.

Към Уфа:

Накрая се видя градът. Беше кацнал на някакво огромно плато върху обширен хълм. Отдалече ми наподобяваше палачинка.😂 Влязох по много оживен широк магистрален път. Имаше много разклонения и детелини, но уцелих правилния път от първи опит. Движих се около десетина километра покрсй различни хипермаркети в някакъв индустриален райин.Преминах по мост над широка река и се озовах в града. Реката явно беше плавателна, защото имаше поставени буйове.

След моста едва хванах булеварда, който ми трябваше. Беше много трудно да се престроя. Беше трудно не само за мен, но и за автомобилите. Има въпиюща нужда от 1-2 светофара тук. Самият град много ми напомня на Търново – огромни баири. За щастие навътре в града беше почти равно.

Преминах през малка градина и покрай поне 2 театъра и едно кино. Близо до младежкия театър беше хостела.

Вече в града:

Хостелът не е зле, но не е за мен тая работа. Вътре беше пълно с 18-20 годишни младежи в приповдигнато настроение. Седнах във всекидневната/хола да пия чай и да хапна грузинското сиренце. Младежите се гонеха като деца, чукаха си по вратите и си правеха разни номера. Момичетата всичките се разкарваха по възкъси панталонки от тънка материя. Не съм сигурен дали не беше бельо. Направо не е за хора със слаби сърца! 😂😂

Скоро ме надушиха, че съм чужденец и ме заразпитваха откъде съм, къде съм пътувал, къде ще ходя. Две момчета ми разказаха за Башкирия, кратко историята на национален герой, който има голям паметник наблизо. Разказаха ми и за вчерашните два града – какви заводи имат, с какво се препитават. Оказа се, че в Кумертау имало завод за хеликоптерите К. Сега разбрах защо в хотела цареше военна дисциплина и спартански комфорт. 😃

Обясниха ми какво да разгледам в Уфа, разказаха ми и колко е голяма Башкирия. Утре мятам да обикалям.

За съжаление пак единият файл на камерата е с размер 0. Не знам какво да правя вече. Така повече не може да се кара! 😬 На почивката на беседкатс спрях камерата. До там нищо не се е записало. Ужасно…

Written by maingagara

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *