Русия. Ден 42.

24 Май 2019

Уфа

Днес се събудих в 9. Навън валеше. Момчето, с което се бяхме уговорили да излизаме, го нямаше вече. Явно беше помислил, че в дъжда няма да става за разходки. Погледнах прогнозата – даваха го да вали още поне два часа. Реших да излизам. Валеше си доста силно и в рамките на минути се намокрих здраво и вече се оглеждах за по-закътани места, където да вървя. За щастие къщата-музей на Ленин беше наблизо. В нея къща жена му е живяла 13 месеца, а Ленин 3 седмици. Така разбрах. И двамата са били изпратени на заточение в Уфа. Явно тогава така се е гледало на града 😁

Дома на Ленин в Уфа:

Разгледах музея и скоро пак се озовах в дъжда. Наблизо беше музеят на службите за сигурност. Сградата беше огромна и едва намерих входа към музея. Двукрила стоманена врата. Нямаше ни работно време, ни нищо. Звъннах два пъти и се отказах.

Нататък беше музеят на свръзките. Оказа се, че адресът не е там, където сочи чичко Гугъл, а в същата сграда, но откъм булеварда. Там беше пощата, а музеят беше изложбен отдел. Влизаше се през врата близо до централния вход за пощата. Но там ставаше в група и с предварително записване.

Наблизо беше музеят на МВР. Заобиколих сградата и стигнах до охраняем паркинг, зад който беше сградата на ведомството. Явно и тук достъпът е ограничен и сигурно става със записвания. Не ми се занимаваше и се върнах в пощата да се постопля. През цялото време чичко Гугъл ме питаше за трите музея „Знаете ли това място?“. Еми бабината ви трънкина, аз ако го зная ще ровя ли в Гугъл? Ми звъннете им един телефон и се уточнете! Или пратете някой. Мен тръгнали да разпитват…

Из улиците:

Нататък към реката беше Националният музей на Башкортостан. Сградата беше огромна, с много крила и си беше съвсем музей. Влязох, взех билет и слязох в подземния етаж. От там почна обширната експозиция – флора, фауна, изкопаеми по тези земи. Имаше даже изкуствена пещера и експозиция посветена на пещерите в републиката. Отделна зала пък беше посветена на дивото пчеларство. Имаше доста фотоси и кошери, но за добив буквално по дърветата.

Нататък преминах през повече от десет зали в горните два етажа. Първо бяха експозициите за по-старите времена – с модел на тогавашната крепост, ризници и оръжия.

Много бях впечатлен от залата, посветена на ковачеството – имаше триизмерен макет на тогавашна фабрика с доменни пещи, ковашка работилница. Имаше изложена и книга-наръчник от 1765 година – как да се топят и добиват правилно различните метали. 1765!!

Имаше зала посветена на въстанието срещу императрица Екатерина с две панорамни сцени.

Имаше и зала с експозиция на бита – как изглеждат домовете и облеклата на дворянин, търговец и селянин.

Друга зала беше посветена на различните други производства. Имаше огромни бутилки, почти колкото човешки ръст. Там бяха изложени и масивни корнизи от църква. От чугун! Това нещо ако падне върху някой…😁 А ние сега си ги правим от стиропор. Даже и гипса ни се свиди вече и не ни се занимава!😂

Отделна зала беше посветена на народните носии на националностите, които живеят в републиката.

Националният музей на Башкортостан:

Имаше и поне няколко зали посветени на по-новата история, включително развитието на промишлеността в съветско време, зала на съветския бит, отделна зала посветена на герой на Съветския съюз от републиката. Даже имаше и експозиция на спортни постижения от последните години. Въобще тук много се тачат заслужилите граждани. Имаше портрет на съветска доячка, както и на друга дама, организаторка на отглеждането и обработката на захарното цвекло.

През цялото време пътя ми се извиваше през множество зали по етсжите, където се,налагаше служителки умело да ни напътстват накъде по-нататък да се върви. Огромно нещо!

Навън дъждът беше спрял. Минахбпод близкия подлез и влязох е парка за да видя има ли гледка към реката. Снимах подлеза – чисто, без драсканици като у нас. Незнайно защо, може би заради неоните, баланса на бялото не можах да го оправя и всичко излезе жълто-зелено, а си беше варовиково бяло.

Снимах реката и тръгнах към Художествената галерия. В края на парка до подлеза стояха 3 момичета с къси рокли и голи крачета. Вън си беле студ 8 градуса, влага от скорошния дъжд и леден вятър.😬

Разходка нататък:

На път за галерията минах покрай входа на малка алея край булеварда. Миеха с водоструйка стълбовете. Между впрочем, кога последно видяхте да мият стълбовете в софийски парк? 🤔

В художествената галерия имаше няколко зали посветени на чуждестранното изкуство, както и на М. В. Нестеров, на когото е кръстена и галерията.

Горният етаж беше посветен на съвременното изкуство. Имаше уникални неща! Например имаше монитор и платна със зеленчци. На монитора се прожектираше как жена поставя картините в зеленчуков магазин пред зеленчуците за шок на клиентите. 😂

Една от експозициите на млада хуфожничка включваше клип пред московския кремъл, където тя вдига ръце и глава към небето и произнася на руски „Благодаря за това, че съм вечна!“

Художествената галерия:

Навън се разминах с поредната група ученици, явно отбелязващи края на учебната година. На няколкостотин метра надолу беше балетният театър, където влязох в кафето на втория етаж за скромно хапване. Останах там може би над час. Край мене във фоайето похапваха балерините и балетистите от вчерашният спектакъл. Беше много интересно. Чувстсвото бе уникално и същевременно доста познато от времената, когато се занимавах с танци.

Към 18 часа се придвижих към Младежкия театър. Там кафето обаче затваряше в 18. Отскочих до супермаркет в района за сладолед и пепси и се върнах за началото на днешния спектакъл. В театъра имаше огромно кафе, което още си работеше, а също и зимна градина с мостче, аквариуми животинчета. 😁

Младежкия театър:

Пиесата бе по историческия роман „Дълго, дълго детство“ на Мустай Каримов. Това е нещо като нашето „Под игото“. Пиесата е в две действия. Показва бита на селско семейство, даже по-скоро род, със сватби, раждания, тайни любови. Отне ми малко време да разбера какво е „старша майка“, но бързо зацепих, че са мюсулмани и имат по няколко съпруги.

Във втората част ставаше дума за втората световна война, как семействата изпращат синовете си, как получават известия за тяхната смърт (даже един път и погрешка), как се виждат отново и се срещат край болния си баща.

До мен на предния ред се оказа дъщерята на автора. Имаше цветя, поздравления,речи. Въобще тържество голямо!

След театъра се върнах в супермаркета, взех салата и две връзки лук и се върбах в хостела. Там направих голяма салата и сварих останалите пелмени. Почерпихме се с две момичета – дежурната администраторка Елиза и Наташа, която се оказа, че е била на същата пиеса. Помолих я да ми разкаже повече за пиесата, тъй като многи малко разбрах. Просто не схванах смисъла. Оказа се, че такъв няма, просто се разказва за бита на хората.

Наташа, две години по-голяма, се оказа пътешественик като мен. От затворен град край Челябинск, тя често идвала просто на разходка към Уфа, а сега беше тръгнала към Гърция на плаж за 11 дена. 🌞

Говорихме си тримата до два през ноща 😁