Русия. Ден 43.

25 Май 2019

Уфа – Аша

https://www.sports-tracker.com/workout/vesko_dechev/5ce95f298bfe5d44031a6024

В хостела:

Сутринта хич не ми се ставаше рано рано. Много от хората излизаха рано, дойде и нова група, които явно бяха за пръв път на такова място и бяха доста шумни. Накрая утихна всичко и поспах докъм 10. Пих сутрешен чай, снимахме се с дежурната администраторка и се приготвих за път. Оказа се, че не са ми направили регистрацията и трябва да почакам 10-15 минути да дойде човек, който да я наорави. С него дойде още една двойка. Всички бяха удивени от моето пътешествие, разпитаха ме детайлно и се снимахме вън с велосипеда и багажа.

Тръгнах на север през града – бях решил да разгледам и тази част от Уфа. Действително това беше по-новата част от града, а интересната, историческа част беше около реката. След добре известното кръгово наблизо хванах дълъг булевард. Булеварда се миеше в момента. Подминах парк с виенско колело. Нататък се отбих на крайпътна барака и си взех шаурма и кутийка фанта, но ги прибрах в ранницата, тъй като ми се щеше да изляза първо от града от лудницата и тогава. Стигнах до дворец на културата с интересна мозайка дежурния паметник на Ленин. Там имаше кръстовище, на което завих по дългата улица “ Трамвайна“.

Излизам от Уфа:

Там имаше кръстовище, на което завих по дългата улица “ Трамвайна“. Там вървеше по цялата й дължина трамвайна линия, може би затова улицата се казваше така. Иначе това беше индустриална зона. Минах покрай завод за двигатели, където имаше голям горд надпис „издигаме самолети в небето“. В дъното на дългата улица завих и по две близки едно до друго мостчета излязох на пътя за Челябинск. Тук пътят беше широк, с тук таме индустриални предприятия. На една спирка насред полето висях детенце на не повече от 6-7 да чака само на автобусна спирка. Продължих по пътя, до главния път. Там по надлез се включих в движението. Тук вече започваха повече гори. Вятъра беше съвсем лек, едва доловим. Въздухът беше хладен, но слънцето грееше и усещането беше за приятна прохлада.

По пътя имаше няколко, но многл големи отбивки със заведения. Тук в Русия отдавна пътуват на дълги разстояния и всичко е много уредено за целта. На една от отбивките видях множество камиони – добър знак. Щом има тълпа значи е хубаво.

Взех си нещо като кебап с ориз, салата и някаква тестяна закуска, която прибрах за из път. Храната ми беше многл безвкусна. Не само тук, въобще в цяла Русия. Подправки практически не се ползват. Не можеш да направиш кебап или въобще каквато и да е манджа без сериозни количества зеленчук и подправки. Още когато имах на някой от корабите готвач украинец забелязах колко безвкусно и без подправки се готви. В хостела се бяхме разговорили на тая тема и им обясних същото. Дано не са се обидили. Иначе ми харесва южната кухня, която е по-ориенталска: грузинска, арменска, азербейджанска, узбекска.

Днес на няколко пъти минавах край големи сергии с мед. Беше ми любопитно какъв е така хваленият башкирски мед, но цените бяха много сериозни – 250 рубли за 500грама слънчогледов мед и 500 рубли за 500 грама за всички други. Около 14-15 лева за половин килограм си е много, какъвто и да е меда. Такива бяха цените навсякъде, даже и в селата преди да пристигна в Уфа. Накрая спрях на едно място,избрах си мед букет от билки – иван-чай, малина и липа. Разговорихме се с продавачката. И тя беше удивена да види човек, който пътешества толкова надалеч. Дядо ми беше пчелар, така че обсъдихме и меда и пчеларството и грижите, които искат пчелите.

На път:

Неусетно стигнах до разклона за град Аша. Там отново на кръстовището имаше доста заведения и разбира се монумент – “ Аша град на металурзите“. Днес се движих изключително леко, въобще не разбрах кога го минах тива разстояние – беше почти рано, без вятър, въобще – чудесно!

До града ме деляха около 10-11км. Тръгнах по дълъг прав път, по който въобще нямаше интернет и не можах да резервирам хотел. Движих се през гори с няколко отбивки за околони села. Вместо пътят да влезе директно в града обаче, зави и описа полукръг, преминавайки през едно село. От там имаше великолепен изглед на север, където долу в ниското се виждаше градът в подножието на високи хълмове.

Влязох в града през два моста над голяма и доста бърза река. Тук вече имаше интернет и набързо избрах хотел в центъра. Реших за по-сигурно да се обадя по телефона. Резервирах и продължих.

Преминах покрай металургичен завод и жп линия, по която непрекъснато имдше движение на влакове. Около километър нататък вече бях пред хотела. Отвън изглеждаше прилично, но вътре…не беше ремонтирано поне 40 години. Отказах се да снимам банята и въобще да се къпя и пера днес. Е, и цената беше скромна, но…

На рецепцията отказаха да ме регистрират, тъй като утре било неделя. Явно при тях не идват никакви чужденци и нямат никакъв опит. Иначе рецепционистката беше много любезна, обясни ми къде е центъра, къде може да се вечеря. До рецепцията имаше цял стъклен шкаг с тенджери и всякакви термоси – всичко производство на местния завод.

Оставих багажа в стаята и бързо излязох, тъй като скоро щеше да се мръкне.

От хотела:

Градчето имаше скромно центърче-градина, с музей и културен център, където бяха обявени няколко прожекции. Имаше си и фонтан. Въобще виждаше се, че се полагат усилия да се разкраси сивия работнически градец. В другия край на градината беше мостчето към сравнително голям парк. Непосредственл преди моста имаше висок монумент в чест на награждаването на завода с орден. Монумента естествено беше изработен целият от неръждаем метал. По мостчето влязох в парка. Още до другата страна на моста имаше редица табла относно развитието на завода – всяко табло изобразяваше някакъв ключов етап. Скоро щеше да мръкне и затова се върнах обратно и тръгнах по крайбрежна алея пойрай реката. Входа на алеята беше под арка, където бяха изписани в полукръг съкращения, вероятно имена на отделни цехове и производства, а под тях години. На всяка пейка имаше вграден надпис за спорта, движението и здравето. Още от мостчето се виждаше красива църка на отсрещния бряг на реката. От алеята тя се еиждаше още по-добре – беше много красива гледка – църква насред поляна, наоколо гора, отпред – река. 😊

Излязох от крайбрежната алея и се върнах към центъра. Напазарувах на супермаркет малко ябълки, репички, нудълс, сиренце и арменски лаваш и продължих по главна улица, разкрасена през 20 метра с разноцветни флагчета над улицата. Завих скоро надясно към вътрешността на градчето. Видях доста заведения, включително кафе, което обаче отваряше чак в 10 сутринта. Имаше доста магазинчета, фризьорски и козметични салони, офиси. Стигнах до място, където пътят рязко завиваше покрай голям спортен комплекс. Имаше график за сесии в аквапарк и обявено работно време на басейн. Непосредствено до спортния комплекс имаше възпиминателен монумент с вечен огън в чест на Победата. Удивително, танкове не се виждаха.

Върнах се обратно в хотела, вечерях и легнах. Утре атакувам Урал!

Из града:

Written by maingagara

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *