Русия. Ден 44.

26 Май 2019

Аша – Юрюзань

https://www.sports-tracker.com/workout/vesko_dechev/5cead39cb99d96a7f0a9e065

Сутринта пак се забавих доста – качването на видео, снимки и описанията ми отнемат доста време, а няма как – искам да имам подробен дневник. А детайлите избледняват след няколко дена.

Нямах закуска, хапнах съвсем малко, събрах багажа и тръгнах на път. Близо до хотела завих и тръгнах по крайречния път за град Миняр – скипланински курорт. Още на изхода на Аша имаше доста високи и стръмни скали – като в искърския пролом. Наблизо край реката минаваше жп линията и през цялото време не минаваха повече от десет минути без да мине влак и то с много вагони 40-50! Голямо движение!

Аша – Миняр:

Скоро достигнах малко селце, което помислих за Миняр, тъй като минах табелата с това име. Оказа се, че това е само предградие. След известно двоумение открих пътя за града – под двата жп моста. Градът си беше малък провинциален градец и с нищо не си личеше да е курорт – нито по прашните улици, сивите сгради. Нямаше и нещо лъскаво. Имаше малка зелена алея с паметник и два танка (тъкмо бях започнал да се притеснявам за танкивете след случая с Аша!).Центъра беше голяма соц сграда с малка асфалтова площадка отпреде. Там ме спряха да ме питат за пътя за курорта. Обясних, че съм и аз за първи път тук и даже съм чужденец!😅😂

На това площадче имаше сергия за зеленчук – взех 4 големи азербейджански розови домата за из път. В съседната барака си взех чебурек (тестяна закуска) и сладолед.

Миняр:

Завих на Т- образно кръстовище и се спуснах край малко паркче на брега на езеро. В другите му краища се виждаха хълмове и скали – великолепна гледка. Малко след като подминах езерото минах покрай красива църква и продължих по пътя, който описваше дъга. Назад се разкриваше прекрасна гледка към града и близките хълмове. Пътят се движеше в нещо като долина покрай реката, а отстрани се издигаха високи хълмове. Пресякох жп прелез и продължих нататък. Скоро преминах под жп мост и вдясно от пътя се видя красив параклис с маса и пейки до него. Чуваше се и шумене на вода под някакъв навес, на външен вид подобен на паркинг. Какво хубаво място за похапване! Реших, обаче, че е рано още за спиране и продължих нататък.

Миняр – Симская:

Скоро наближих село Станция Симская. Пътят се движеше покрай жп линията, но не я пресичаше. Отстрани се издигаха зелени хълмове – гледката много ми напомняше за Сърница. Малката, но красива жп гара я боядисваха в момента. Въобще до сега не съм видял изоставени рушащи се гари като у нас.

След гарата видях първите деца-колеги колоездачи 🙂. Малко момиченце на 6-7 караше с красива поличка. Ето това е стил! Не само аз карам по риза!

Малко по-нататък най-сетне беше жп прелеза. Бариериети бяха спуснати. Момиченце на около 5 с колело и друго на около 3 пресякоха, качиха се на колелото и си продължиха. Служителката на прелеза не реагира въобще. 😮 От другата страна имаше коли, орустигнаха още и служителката заобяснява нещо. Доколкито разбрах нямало скоро да вдигат бариерите, тъй като на стотина метра от нас по релсите се движеха бавно машини – явно течеше ремонт. Една от колите се отказа и обърна.

На няколкостотин метра нататък влязох в един от селските магазини и си купих квас. Не беше студен, но поне хладен.

Продължих по прав път към главния път. В покрайнините на селото имаше стара сграда с фабричен комин. Явно има работа и тук.

По пътя не харесах място за пикник – имаше рехава растителност, а малкото отбивки бяха към сгради или за обслужване на газопроводите. Скоро минах под главния път и излязох в побрайнините на град Сим.

Града се виждаше доста добре от входната точка – лежеше в няква котловина. Беше от малки постройки и прецених, че е по-добре да не губя време, още повече, че над града се виждаше как пътя пълзи по голям баир. От върха му със сигурност се откриваше хубава гледка. Трябваше да св кача на главния път извивайки през покрайнините на града, но вместо това предпочетох да тръгна директно към хълма по черен път. Чак впоследствие видях, че не излиза на главния път. А в Русия пътя е на стръмен насип и не можеш просто така да се включиш.

Настигна ме по черния път възрастен велосипедист и ме разпита откъде пътувам и накъде. Скоро той отби към къща наблизо, а аз продължих към някакви халета, където пътят според картата свършваше, но за моя приятна изненада само минаваше покрай постройките и излизаше на главния път. Той се катереше право нагоре, без никакви криволици, както е при нас. Какво става зимата като се заледи – не знам.😬

Бутах по банкета в отсрещното движение, а близо до върха се прехвърлих в моя банкет и започнах снимки. Горе имаше голяма площадка. Отидох на нея и направих доста снимки. Даже свалих камерата от велосипеда и я насочих ръчно.

Сим:

От другата страна на площадката също имаше красив изглед – преместих се и там. Докато снимах колелото падна и доматите се изтърколиха на земята. Реших да спирам възможно най-скоро за обяд. Тръгнах нагоре по пътя, няколко пъти се спусках и изкачвах, но никъде нямаше място като онова параклисче. Нямаше даже нормални отбивки с места за сядане. Оглеждах за полянки, но край пътя дори нямаше достатъчно гъста трева. Накрая просто отбих край пътя на сенчесто място, извадих доматите, сиренето и лаваша и като като им се нахвърлих! Ометох доматите много бързо! Вече имах и сол и всичко си беше както трябва!

Онзи велосипедист ми каза, че един път като се кача горе, после ставало равно. Не беше съвсем така. Въобще Урал е планина от хълмове по 600-650 метра, като има и няколко високи върха, но те са по-скоро изключение. Най-висок връх е 1894м.

Имаше непрекъснато малки спускания и изкачвания. Много често се налагаше да бутам. По пътя се откриваха чудесни гледки, но рядко имаше обзор надалече, защото дърветата покрай пътя са много гъсти и високи.

Край Уст Кутав имаше красиво езеро, което се простираше чак до града в далечината. Имаше и рибари по брега. Това обаче, което ме впечатли доста беше крайпътна площадка, където до сградата на кафето имаше малка барака с обявени цени за продава и купува дизел. Нали се сещате, че дизела принципно върви около 45 рубли и никой не би го продал за 32. Освен ако не го е откраднал.😂

Към Юрюзань:

Скоро стана ясно, че и днес ще пристигна по тъмно. Опитах да огледам в интернет за хотели в близкия град Юрюзань, харесах един, но когато реших за резервирам нямаше вече интернет. Накрая звъннах по телефона. Питаха ме дали съм с руски паспорт. Навярно защото пооплетох граматиката. А може би и защото в непосредствена близост е затворения град Трехгорни, в който достъпа на чужденци е забранен. Като във всеки секретен град. Издигнах се на над 600 метра надморска височина и за моя приятна изненада започна дълго стръмно спускане. От там изведнъж се откри велика гледка на десетки километри напред! Бях вече закъснял за хубави снимки… Кой да ти каже да побързаш, че има великолепна гледка?! Все пак успях да направя малко снимки. Телефонът ми снима доста добре в сумрак, но не е това, което би се получило денем на слънце.

Спуснах се надолу до разклон, от който завих почти на 180 градуса и около километър се движех на метри от главния път, но наобратно. Хайде пак изкачвай…мислех, че до хотела вече ще е само надолнище. Скоро пътят започна да завива и да сд спуска и се озовах на кръстовище, от което завих към града и след около 300-400 метра влязох в Юрюзань. Вече си беше съвсем тъмно, беше около 22 часа и бързах да пристигна за да хвана някой работещ магазин. Скоро се озовах пред хотелския комплекс – внезапно и неочаквано, тъй като Гугъл ми предлагаше разни въртележки. Двора на комплекса беше ограден с висока желязна ограда и въобще не ставаше ясно къде е входа. Почудих се около бараката до автомобилния вход, който беше заключен. Тъкмо тръгнсх да търся друг вход и чух някой да ме вика – в уж тъмнсра барака пазачът ме беше видял и излезнал да отвори.

Хотелчето беше много хубаво, а администраторката много любезна. Предложи ми две различни стай, които ми показа на третия етаж. Оставих багажа и се изстрелях навън да търся магазин. Администраторката любезно ми беше обяснила къде да намеря денонощен магазин наблизо. Пазачът любезно отново отключи портите и аз се стрелнах в съседния супермаркет, където бързо напазарувах без да става нужда да ходя до денонощния.

Прибрах се, вечеря, къпане, пране и мина два часа😂

Над Юрюзань:

Written by maingagara

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *