Русия. Ден 46.

28 Май 2019

Златоуст

https://www.sports-tracker.com/workout/vesko_dechev/5ced3f220f3e49a1aee4c10c

(пеша и с трамвай)

Още вчера надуших, че днес ще е интересен ден. Може би и защото, когато се подготвях за похода през Русия чрез Google street view, едно от местата, които харесах и запомних беше хотел Никольски на брега на езерото и още тогава бях решил, че ще остана поне няколко дена. Градчето не е голямо – около 170 хиляди души, но не е и малко. Освен това още вчера видях, че има квартали от къщи по околните хълмове. Затова слязох в 9 часа на рецепцията с надеждата, да не изтърва евентуална закуска, но се оказа,че не ми е включена в цената. А иначе на сайта им е обявена жена 1350 рубли плюс 150 за закуска. Но се оказа, че не е така. Както и да е, платих за още една нощувка и побързах да изляза към музея на оръжейния завод.

По пътя реших да снимам едната страна на главната улица, а на връщане – другата. Речено – сторено.

По единия „бряг“:

Съвсем скоро стигнах до сградата, където имаше голям транспарант на музея. Над двата входа обаче пишеше, че е фирмения магазин. Влязох през едната врата във фоайе. Вляво беше офисът на маркетинговия отдел, а вдясно – входа на магазина. Влязох вътре. Там в стъклени шкафове бяха изложени не толкова ножове и саби, колкото посуда – подноси, кани, чаши най-различни. Помислих, че това все пак е музеят. Затова снимах максимално скришно. Но имаше пък обявени цени – от малко под 10 000 до 60-70 000, типично около 40 000 за комплект. Всичко беше много изящно, със детайлно описание на материалите и метода на обработка както и сертификат. Подноси имаше много, но не ми харесваше това,че почти всички са декорирани с камъни вътре. Харесах едно дамско огледало и 1-2 подноса. Но точно накрая дойдох до отдела с гравюрите. Това са метални плочки – най-често правоъгълни или кръгли, равни или с вдлъбнатина. Всяка се покрива с лак, потапя се в киселина, която разяжда непокритата с лак част или прави някакво отлагане в определен цвят. Гравюрите са великолепни, релефни, с позлата. Харесах няколко, но реших първо да се разходя из града и на връщане да купя.

Фирменият магазин:

Харесах и чашки за чай, но малко под 10 000 за бройка ми се видя много. Това са около 250-300 лева.

Реших да взема гравюри, още повече че не замат много място. Съобразих, че всяка ще я гледам години и затова се взирах във всяка една по една и се опитвах далие запалва някакъв по-особен трепет години, дали ще създава в мен позитивно, радостно чувство.

Излязох от магазина. Бяха ми обяснили, че музеят е на третия етаж. От фоайето обаче нямаше знаци да е тук музея. Имаше само затворена врата, зад която се виждаше изоставено стълбище. Скоро от маркетинговия отдел излязоха жени към магазина и ми обясниха – билет се купува от магазина, излиза се от сгарадата, заобикаля се и встрани е входа.

През малко дворче се влиза в предверие с пропуск. Това си е явно нормален вход на завода. Обадиха се горе да ме чакат и ме пратиха по стълбите до третия етаж.

Там ме посрещна Наталия, уредничка в музея. Тя ми обясни за историята на града, завода и технологиите. Музея всъщност бил само на 3 години. Съдържаше както старинни предмети изработени преди два века, както и по-нови експонати – ножове на въоръжение през Вторатс световна война. Имаше и по-нови оръжия от последните десетилетия – копия на подаръци на генералните секретари по времето на Съветския съюз, до модерни произведения на изкуството. В предверието на музея даже беше положено на пода цев на противотанково оръдие, което било оставено там за гравиране.

Друго интересно беше Мечът на Победата, където бяха изобразени всички маршали на победата, а върху дръжката на меча бяха изобразени маршалски пагони.

Имаше и много оръжия, използвани по парадите на победата, както и на първия парад. Имаше автомати и картечници, богато гравирани. Наталия беше изключително развълнувана, че съм дошъл чак от България и то на велосипед и даже настоя да ме снима с различни оръжия в ръка. Аз, разбира се, приех с радост открилата ми се възможност.😀

Сред модерните експонати имаше даже два меча с инкрустирани в дръжките парчета от Челябинския метеорит, който е паднал съвсем наблизо.😁

В музея на оръжейната фабрика:

Накрая Наталия ме остави сам да поснимам и аз освен, че снимах всичко възможно, но накрая реших да заснема и видеоклип. По едно време Наталия влезе и като й казах, че снимам видеоклип ентусиазирано поде да обяснява за експонатите и специално за Меча на Победата.

Наталия беше изключително впечатлена и че съм морско офицер. Тук в Русия офицерите са на голяма почит, включително и за търговския флот. Обменихме контакти, а Наталия ми даде детайлни инструкции къде да се разходя и как да хвана трамвая, откъде да купя билет, колко струва и даже ми написа на бележка.

Обзорна обиколка из музея

На спирката точно до музея се бяха събрали доста , между които и една млада дама, ученичка във военно училище май за граничари. Беше много елегантна в униформа. Тук още от съвсем малки ги хващат и възпитават във военната професия. И явно има и доста желаещи дами. Качих се през предната врата и подадох парите през малко отворче. Дадоха ми касова бележка,която беше наместо билет. Отделно зад мястото на шофьора имаше монитор, на който вървяха обявления, включително че може да се плати с Visa, Mastercard и други. В България може ли някъде да се купи билет с карта? 🙄😌

Трамваят се заизкачва бавно по стръмен хълм. Минахме през места с красива панорама, а след това и покрай голяма красива църква. Не знах къде точно да сляза, но трябваше да стигна до Красные горки, а в Гугъл видях някакво заведение с това име и като наближихме слязох. Наблизо се виждаше кулата.

Кулата е посветена на Йоан Златоуст и е строена през 2006 година за малко повече от 180 дена. Строена е от завода, по негова инициатива и с негови работници и средства. Долу на касата ме предупредиха, че следващата екскурзия е в 13:00. Имах повече от половин час, така че се разходих през малкото паркче, ксчих се на наблюдателната площадка в единия му край и поседях там докато стана време.

В паркчето имаше много скулптури, особено покрай фонтана. А на площадката имаше огромно дърво, покрай което имаше животни,а в изящно направените клони се криеха също доста животинчета от метал.

Около кулата на Йоан Златоуст:

Малко преди 13 часа бях пред кулата, където групата се беше събрала и нетърпеливо напираше да се качва. С нас имаше и трима мъже по тениски като моряшки, но на зелени, а не сини ивици. Единият беше леко пийнал и в приповдигнато настроение. Екскурзоводката обясни, че днес било ден на граничаря.

Качихме се на първата площадка, където имаше малка изложба на съвременна художничка. От там по вити стълби постепенно излязохме на наблюдателната площадка – тераса около кулата, с високи метални перила. Направих серия снимки. Продължихме нагоре по още по-тясни стълби под камбанарията, а после по дървена стълбича излязохме на самата камбанария, където всеки имаше право да удари един път камбаната. Традицията повелявала да си намислиш желание в този момент. 🙂

От там направих още една великолепна снимка над града и езерото в посока към далечните хълмове и селище. Чувствам се компенсиран за вчерашната липса на хубави панорамни снимки.😁

Из кулата:

Реших да се върна пеша по крайбрежния път до центъра. Това си беше нормален жилищен район, а шосето вървеше буквално на 5-10 метра от езерото, но никъде нямаше крайбрежна алея или парк.

Скоро стигнах до хотел Никольски, който така бях харесал още в България. На живо изглеждаше почти както си го бях представял, може би малко по-голям се оказа. На първия етаж имаше ресторант и след известно двоумене влязох. Вътре беше изискано, но ми се щеше да седна ако не навън, то поне на маса с изглед. Сервитьорката каза, че няма тераса и може да се сяда само вътре. Въобще в Русия нямат усет за тези неща – има толкова красиви места по градовете, където може да се направи заведение. Но дори и където има построено често въобще няма никакъв изглед.

Наближавайки центъра заваля дъжд и близо до драматичния театър заваля вече драматично. Мислех да се скрия в близката църква, но не беше ясно отворено ли е въобще и кой точно вход. Затова се укрих в близката спирка на отсрещната страна. Докато чаках проверих афиша на театъра – оказа се, че има областен фестивал и театърът тези дни е по други градове. Дъждът стихна също така внезапно както и започна. През паркче се придвижих до близкия търговски център.

Пешеходна разходка по крайбрежното шосе:

Там огледах бижутерските магазини, след което посетих два за електроника. На единивт нямаше 4к спортни камери, а на другият въобще нямаше никакви.

Продължих към горните етажи, където в дъното харесах кафе. Имаше точно две маси до витрините и то без какъвто и да е изглед.

Поръчах си салата, която приличаше на Руска (или Оливие, както всъщност се казва). Супата ми беше студена супа с репички и салам, в газиран студен квас. Не е моят вкус. Изядох го криво-ляво и преминах към шницела.

В Русия имат „бизнес ланч“, обикновено между 12 и 16 часа и тогава може да се поръча от обедно меню на съвсем човешки цени.

В търговския център:

От там отидох в отсрещната сграда, където беше фирменият магазин и набързо заявих гравюрите, които вече бях харесал. Първия път натиснах някакво копче на терминала, после се оказа, че нямам достатъчно наличност, и чак от третия път, след като преведох по картата си от мобилното приложение на банката, всичко се получи. Малко над 300 лева за шест прекрасни гравюри.

Навън пак беше заваляло и се наложи да изчам известно време. Тръгнах по другата страна на улицата за да заснема втората половина. Пак заваля силно и на няколко пъти се крих под навесите на магазини. На прибежки се прибрах в хотела. В музея изрично ми обясниха гравюрите да не се чистят с мокър патцал, а само със сух. Затова през целия път ме притесняваше дъжда, въпреки че торбичката не беше много отворена, а гравюрите бяха в опаковка от найлон.

От другата страна на главната улица:

Подаръците:

След кратък отдих излязах на разходка. Опитах се да намеря кафе да седна, но нямаше нищо нормално – или пекарни или подобни заведения. Накрая се върнах покрай спортния комплекс, подминах го и завих наляво по хълма. Там запраска дъжд за поредн път. Скрих се под козирката на търговски център. Който интересно, че работеше само до 19 часа. Заради късния час слънчевата светлина идваше ниско отстрани и караше дъждовните капки да искрят красиво.

За сметка на това обаче дъждът изчиства въздуха, а облаците разсейват слънчевата светлина и стават много хубави снимки в подобен момент.😍

Вечерна разходка:

Напазарувах в супермаркет наблизо и сс прибрах през квартала. Там имаше неголямо училище, край което имаше табела, че празнува 80 годишен юбилей.

Прибрах се за малко, започнах мащабно пране и сушене, а около 22 часа, малко преди да се стъмни, излязох в близко градинка пред Спортен комплекс Металург. Поседвх малко, но пейките бяха попили вода и скоро се прибрах да довърша прането. Така разхвърлях багажа, че не знам как ще го събирам!😅

Въобще още се чудя какво да правя утре.

Пазар и вечеря:

Written by maingagara

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *