Русия. Ден 47.

29 Май 2019

Златоуст – езеро Тургояк- Миасс – Чебаркул

https://www.sports-tracker.com/workout/vesko_dechev/5cee9664e883bf6dcf3a78a1

https://www.sports-tracker.com/workout/vesko_dechev/5ceec243b99d96a16bd8b4d6

Легнах късно – в 3:28! Суших и писах статията за предния ден. Вечерях най-накрая и то стана 3:28… По това време навън вече беше станало доста светло:

3:28

Камерата в тъмно засилва яркостта, но тук небето си изглеждаше точно така, даже беше по-светло отколкото на снимката, тъй като контраста се регулира и заради осветените дървета.

Сутринта се разбуждах на няколко пъти. Станах уж само за малко да обърна якето, че и него прах вчера. Легнах, дремнах малко и станах да събирам багажа. Опаковах и гравюрите с бялата си хавлиена кърпа и една тениска. Не знаех дали там ще ми дадат някаква опаковка, затова обвих всичко с тиксо, сложих го в торбичка и пак опаковах. Изрових си от багажа химикалката и скъсах един лист от сувенирния бележник, който си купих в музея на Автоваз (Лада). Написах адреса на получателя и същи го залепих. Оставих място и за мой адрес ако искат.

Излязох бързо от хотела, като взех с мен и скъсаните обувки да ги изхвърля по пътя. Въобще доста ще ми намалее багажа 😂

Пресякох площадчето пред спортен комплекс Металург и тръгнах надолу по главната улица, където вчера бях видял пощенски офис. Бях проверил – работеха от 8 до 20 часа, а току що беше минало 9. Вътре беше малко офисче, колкото малък банков клон. Интересно, че продаваха и различни стоки – бонбони, безалкохолни напитки, даже консерви, а също така и енергоспестяващи крушки. Въобще това е много удобно, особено в малките изолирани населени места. На стената даже имаше лист с цени за тютюневи изделия.

Дадоха ми найлонов плик, който само той струваше около 2,50 лева. Накараха ме да напиша отново всички данни направо на плика, плюс телефони на получател и изпращач. Искаха и мой адрес, но след като им обясних, че съм на хотел и днес заминавам, за мой адрес писаха пощенския клон, до поискване. Предложиха ми пратката да е обикновена или с обявена стойност, но във втория случай таксата щеше да бъде 4%, което от 11500 рубли идва доста множко и в крайна сметка отказах този вариант. Поставиха вътре всичко в плика, плюс сертификата за митниците, който за всеки случай взех с мен в пощата. Реших да го пратя и него, че да не го намокря някъде и да стане проблем като със заядливата лелка в Кумертау.

Тегло 4,8кг.Всичко струваше 572рубли. Реших да се наградя и с едни бонбони, хаха! 😂

Изсуших всичко оставащо и тръгнах по добре известния път през централната улица, оръжейната фабрика и по крайбрежното шосе чак до кулата. Продължих край нея нагоре по хълма. Оказа се, че там има доста голям кватал – кажи-речи още един град. Скоро завих наляво и тръгнах бутайки по стръмна улица. От върха й се откриваше красива гледка към централната част на града. Нататък предимно се спусках – къде по-стръмно, къде по-полегато. Вземах километрите неусетно цял ден. Времето беше хубаво, опита се да препръска на няколко пъти, но не заваля. Въздухът беше прохладен, но слънцето печеше доста и бях на косъм да сваля и ризата и да я прибера в раницата.

Минах покрай указателна табела с надпис за нвкскъв санаториум на брега на близкото езеро. Пишеше 1 киометър. Стори ми се близко, но не отбих, защото предположих, че е оградено и се охранява и трудно ще се добера до плажа.

Скоро след това минах монумент със надпис „Миасс“, но малко след това хванах отбивката за Тургояк – градче от селски тип. Проверих на картата и се оказа, че до брега на близкото езеро са около 2 километра. Около езерото се виждаха хълмове и искренно се надявах да не се наложи да ги качвам.

Влязох в селото, изкачвайки късо прагче. После се спуснах и спрях пред един магазин, заедно с няколко момчета на по десетина години, също велосипедисти. От магазинчето купих кило джанки и квас. Имаше само окрошечен квас, а той не ми харесва мн за пиене, но взех. Тъй като дребните не ми бяха достатъчни, извадих найлоновата торбичка с по-едрите пари. Там бяха и резервните долари. Продавачът ги видя и ме попита „Яяяя, какви са тези пари“. Аз запазих мълчсние, но после той отново попита и му обясних, че са американски. Ми човека къде да е виждал долари, като най-близката чужбина му е на 2000 километра?!

Тук вече ме разбраха, че съм чужденец и започнаха да ме разпитват и да се дивят как съм тръгнал на велосипед!😂

Продължих нагоре по лек баир, завих надясно и там на своеобразно площадче имаше изящна дървена църква, а малко по-нататък и каменна. По последните двеста-триста метра до плажа вървяха доста младежи, предимно девойки с разголени крака и възкъси панталонки.

Минах покрай една бариера и излязох на тясна плажна ивица, настлана с пясък и по-едри камъчета. Извадих сливите, кваса и бонбоните и ги сложих на сянка под дисагите, а аз си събух обувките и чорапите и нагазих в езерото. Водата беше студена, не така както беше в Самара. Там си беше ледена.

Езерото беше около 5 километра дълго, с почти кръгла форма. На около километър се виждаше постройка – навярно хотел. А от другата ми страна на стотина метра имаше китка дървета, където се бяха събрали повечко хора.

Тургояк:

Върнах се по обратния път на разклона и продължих към Миасс. Градът беше тесен и дълъг. Гугъл ме прекара по една от двете обходни шосета. По едно време градът се разшири и излязох на монумент, около който имаше табла с различни камиони. Оказа се, че на около стотина метра от паркчето е сградата на автозавода. Погледнах веднага в Гугъл – имаха музей, но затваряше след няколко минути. Реших да питам на еддиния портал. От там мепратиха някъде надолу. Питах и на една барака и накрая се озовах в барака до единия вход, където се издавали разрешенията за вход. Търпеливо изчаках двама души на опашката, които подаваха молби за пропуск с набор от 3-4 листа. Попълваха и някакъв опис какво има в камионите им. От там ме препратиха на фронт офиса в административната сграда. Ако утре реша да идвам. Обмислям да идвам с влак или автобус, то не е далече.

Миасс:

Продължих по централната улица покрай красиви старинни сгради. По едно време се прехвърлих на паркова алея. И тук имаше много красиви пейки. И със сигурност не струват по 8000 лева. На две места пък художници рисуваха портрети на живо.

Скоро излязох от града покрай друго езеро. От другата страна на пътя пък имаше красива брезова гора.

След не много стръмно, но дълго изкачване излязох на разклона, от който се влизаше в Чебаркул. Там, зад крайпътна отбивка, имаше сграда, може би на лесничейството, с интересен надпис.

Към Чебаркул:

„Помислете! Какво ние ще оставим на бъдещото поколение!“

Как какво бе – цял метеорит ви е паднал!😂

Влязох в града се придвижих бързо към хотела – на главната улица, в старинна, но добре поддържана сграда. Стаята беше с изглед към задния двор, приятно тиха и много уютна – с много хубав матрак на леглото и мек диван. Всичко бе много чисто. А само 1200 рубли! Чудех се дали да остана още ден, но засега само оставих багажа, изкъпах се, преоблякох се и излязох пеша из града. За разнообразие минах през друга улица паралелна на главната, персякох главния път и тръгнах из крайно кварталче с неасфалтирани улици, но с великолепна църква! Завих покрай църквата и се отправих право към езерото. Скоро вляво видях отбивка, която след 20-30 метра излизаше право на брега. Там имаше крайбрежен черен път и тук-там се бяха оформили малки пясъчни плажчета с камъни. Поседнах на един да отдъхна, а после продължих покрай брега. Минах покрай табела „Плаж Метеорит“ 😂

Нататък имаше малък кей, който сега обаче беше далеч от водата, тъй като нивото беше ниско. Продължих по по-широк черен път покрай красиви къщи на първа линия и малко преди сградата на нова джамия завих обратно към главното шосе и побързах да се прибера в хотела, тъй като там кафето(ресторанта) работеше до 22:00. Поръчах борш и нещо като нашата каварма. Всичко беше вкусно доста евтино. Само дежурната забележка: един единствен прозорец, без никакъв изглед. На единствения телевизор вместо да върви някакъв канал или музика се показваше картината от 7-8 охранителни камери. Толкова има още да се направи за хотелите и ресторантите и въобще в туризма в Русия…

В Чебаркул:

За утре все повече узрявам за идеята да остана.😌

Written by maingagara

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *