Русия. Ден 48.

30 Май 2019

Чебаркул, жп екскурзия до Миасс и обратно; по пътя на Челябинския метеорит

Из града:

https://www.sports-tracker.com/workout/vesko_dechev/5cef81df0f3e497abb81449b

С влака:

https://www.sports-tracker.com/workout/vesko_dechev/5cef8b9cb99d96a16be0bb73

Около езерото:

https://www.sports-tracker.com/workout/vesko_dechev/5cf01282b99d96a16bea4377

Днес спах великолепнооо! Много хубаво приятно меко легло, нито твърдо нито меко, обемни завивки, в които потъваш приятно, прохлада и почти пълна тишина. Събудих се около 9. Абе, чудя се: нито още съм решил къде ще спя в Челябинск, нито съм бил на пикник, нито съм разгледал града както трябва. Я да си остана още ден! Цената е хубава, стаята също, хапването също! Излязох до рецепцията, платих за още ден и поръчах закуска – две палачинки с гъби и чай. 80 рубли! Има няма 2 лева!😁

Взех в раницата шише вода от хладилнка, доматите и кашкавала. Оставих кваса – щях да купя нов, окорошечния квас не ми харесва. Забравих банския…

Тръгнах навътре в града по главната улица, почти до края й, завих покрай няколко спортни комплекса, после обърнах пак към главната улица и я пресякох. Скоро стигнах северните покрайнини на града, където излязох на околовръстния път и карах докато стигнах красива сграда – жп гарата. Влязох вътре – всичко ново, поддържано, чисто, блести! Видях разписанията на влаковете – имаше влак за Миасс на обяд. Очевидно това беше електричка,а в нея може да се вкарват колелета! Просто се вземало билет и за колелото. Заснех вътре гарата скришно с камерата на велосипеда, която свалих и взех с мен. Вътре беше пълно с униформени – поне двама охранители и някакви военни може би пътници.

Направих няколко снимки с телефона обаче. 🙂

От гарата слязох обратно към центъра, като по пътя преминах през малък парк, където група от стотина деца преминаваше. Някои от възрастните бяха с връзки, подобни на скаутските. От там се спуснах до главната улица и се отправих по добре познатия маршрут покрай църквата до плажа.

По плажа тръгнах първо на запад, където скоро плажа свършваше. После тръгнах в обратната посока, преминах покрай табелата „плаж метеорит“ и продължих край джамията и още по-нататък. Според картата някъде там имаше православна църква до брега. По пътя имаше такива табели, а също и указващи, че натам има монумент, посветен на метеорита. Завъртях се няколко пъти по черните пътища в района. Излязох даже на второ плажче. Явно тази църква беше дървена постройка като имитация на крепост, разположена в двора на ограден комплекс. На входа имаше информационни табели.с ценоразписи – за ползване на барбекю, настанване и дори екскурзии до мястото на падането на метеорита. Искаха се обаче да се събере група от 10 туриста.

Върнах се нагоре към града, излязох на главното шосе и се прибрах в хотела. Върнах в хладилника храната, взех само вода и риза в раницата, а също и паспорта си. Колелото.оставих в хотела и пеша тръгнах към жп гарата. Почти със сигурност можеше да взема колелото във влака, но като за първи път реших да не рискувам.

Към езерото:

Разходка из Чебаркул

Преди гарата обмислях да вляза в супермаркет и да купя сладолед и нещо за пиене. Добре, че не влязох в крайна сметка, защото малко по-късно проверих повторно разписанието и се оказа, че влака не е в 12:45, а в 12:17. В12:45 пристига в Миасс! Бегом до гарата! Взех билет – касиерката произнесе името на града „Мьяяс“, почти като месо. Разбрахме се де! 😅

47 рубли. 1,20-1,30 лева. Човек на перона ме видя, че се мотам и ми каза да отивам на втори перон. Скоро направиха обявление и по уредбата. Също така съобщиха за преминаването на товарен влак през гарата, който скоро се появи и премина. Въобще човек трябва да е внимателен! Скоро пристигна и моят влак. Влязох в произволен вагон. Вътре условията бяха спартански, лукс нямаше, но беше чисто и седалките си бяха в норюален вид, без скъсвания и надписи. Вагонът обаче беше много широк – поне метър повече от нашите в България! От двете страни на пътеката имаше пейки, всяка за по три места. Пишеле и че вагонът е климатизиран и поддържа темература според санитарните изисквания. Но явно някой нямаше доверие на автоматоката, защото няколко прозореца вече бяха отворени. По уредба юашинистът обяеяваше спирките, които не бяха много – 4-5. До гара Миасс-1 така и не мина някой да проверява билетите.

На перона слезе и младеж с електровелосипед! Аха! Ясно, значи може.

С влака:

До автозавода ме чакаха малко над 4 километра. Но тук видях маршрутка, на която беше написан маршрута от жп гарата нататък. Пишеше и „автозавод“ и нещо друго подобно. Цената 20 рубли. Какво неясно има! Качих се. Питах за всеки случай шофьора. Платих, но билет не получих. Ролка с билети беше преметната зад шофьора.

На една от следващите спирки се качи млада госпожица. Лелееей, какви плитки! 😍 Успях да я снимам. Отстрани обаче изглеждаше още по-красиво!

За всеки случай слязох на спирка около 500м преди завода, въпреки че към него пътуват много работи там и е логично да има спирка непосредствено до сградата. Преди нея в малко паркче покрай булеварда бяха наредени множества табла с различни ръководители на звена в завода. Внезапно там видях и паметник, който ми попадна в Гугъл – в памет на загинали при жп катастрофа през 1944 година, когато са загинали над 200 работници в автозавода! Ужас!

Из Миасс:

Вкязох в централния вход на главната сграда („Инженерен корпус“), но там охранителките казаха, че музеят се посещава само с предварителна заявка и в групи. Не че кой знае какво има да се гледа на камиони, но как в Газ и Автоваз може, а тук не може?! Въобще не ги разбирам тея музеи дето трябва предварително записване!

Добре, че не бях купил билет за връщане! Влакът беше чак след 17 часа. Тръгнах по главната улица и си харесах една пвлменна (заведение за пелмени). Вътре беше много красиво направено и уютно. Разбира се без много прозорци и светлина, но това е ясно.😁

Имаше „бизнес ланч“ – тоест избираш варианти от многостепенно меню и цената е по-скромна от обичайното. Пишеше 150 рубли с пелмени и 200 с варенники. Поръчах и вареники. А то трябвало или пелмени или вареники.😂

300 рубли. Дълго се чудех защо така. Мислех, че варенниките са някакъв десерт, защото бяха в отделна секция, под секцията с пелмените. А то какво излезе…Напитките бяха многоскъпи, така че накрая си взех само чай – 10 рубли (30ст). Интересно, че това си беше редовна цена и може да седнеш и само да пиеш чай за 30 стотинки! 😁

В пелменна:

Разходих се по главната улица. Там където имаше паркова алея встрани от булеварда повървях по алеята. Една художничка и днес рисуваше портрет.

Няколко пъти спирах по РЕПове да гледам за някакво списание. Това го правя в градовете от отдавна, но така и не харесах нито едно списание. От женските имаше добре познати международни марки, но от мъжките нищо не ми хващаше окото. Накрая все пак избрах едно историческо, с брой посветен на Берия. 😂

Точно до жп гарата беше и автогарата. Отпрвих се към касата. Имаше автобуси за Чебаркул на 30 минути! Тъкмо беше минало 15 часа и затова поисках билет за 15:30, но касиерката ме попита не искам ли по-рано.😮 автобусът за 15:00 не беше дошъл още. Взех веднага билет – 49 рубли. Тук вече ме питаха за фамилия. Но не ми искаха паспорт. А бях чувал, че дори в музеите искали като си купуваш билет. Нищо подобно! Нито един път не са ми искали нито в театър, нито в музей!

В автобуса:

Автобусът се придвижи доста бързо по добре познатия ми от вчера маршрут. От автогарата тръгнах надолу към центъра и скоро бях на хотела, но го подминах и отидох на супермаркет. Купих си замразени боровинки -400 грама, за 57 рубли. 1,70-1,80. Тук бировинките са като у нас джанките! 😂

Имаше щанд с насипни бонбони – всичките на еднаква цена. Взех няколко шепи от едни. Добавих и два шоколада.😂

Бърз пазар:

В хотела реших да отдъхна малко и поръчах две палачинки и еспресо. Палачинки със сладко нямаха,освен с мед. Така че поръчах със сметана. След като похвалих за пореден път хотела и кухнята отново ме подканиха да напиша нещо в книгата за отзиви. И аз написах колкото мога на руски!😅

Кафе в хотела:

Олеее, днес ако знаех какъв ден ще ее! 😅😁😁😁😂

Експедиция по следите на Челябинския метеорит:

Тръгнах на пикник, с идеята да е в района, където е паднал метеорита. Това е Т-образното полуостровче в западния край на езерото. Предполагах, че има черни пътища около него, щом има толкова много рибари. Затова от града тръгнах на юг по шосето. Отбих в село Малково. Бързо стигнах до плаж, където вляво и вдясно от мен имаше рибари. Път обаче в близост до плажа не се забелязваше. Върнах се назад към селото и на един разклон в него хванах другото разклонение. Минах покрай няколко стопански постройки и излязох в поле, където през 200-300 метра имаше разни постройки. Теренът беше много насечен и макар тревата да не беше висока не можеше да се кара направо през полето. Продължих по криволичещия черен път, който беше в добро състояние, без много дълбоки коловози. Скоро обаче стигнах локва. Надявах се да не е много дълбока или поне дъното да е твърдо. Тръгнах но…! Оказа се дълбоко и кално и гумите се спряха в калта. Изведнъж чух щипката на външната батерия как щракна. Батерията я нямаше. Зачудих се дали не съм я изтървал по неравностите по полето, но се сетих, че чух как изщрака. Започнах с ръце да опипвам дъното. Най-дълбоките часто бяха около 50 сантиметра! Добре, че не бях мръднал още много, че от четвъртия-петия опит я напипах в по плиткото в края и я извадих! 😬 Край! Нямам батерия! Скоро вътрешната батерия на камерата ще свърши!😬 Баш когато трябва да снимам!😐

Малко след локвата камерата е спряла да записва, но има файл до там. Подозирам, че сработва една функция за автомобилни видеорегистратори – като се включи деигателят – се включва и камерата. А като се изключи двигателят – спира захранането към камерата и тя смята пътуването за приключило и се изключва малко след това.

Днес намирах правилния път, чак когато бях пробвал всички други!

Пробвах да тръгна по път, водещ към водата, но той свърши след 200-300 метра на полянка насред дървета зад постройка. Върнах се и тръгнах по другото разклонение. Скоро излязох на стар асфалтов и стигнах до вили, където асфалтът свършваше и не се виждаше да продължава. Върнах се и тръгнах по една друга отбивка, по-близо до водата. Тя също минаваше покрай вили, но после влизаше във висока брезова гора, където криволичеше, но следваше очертанията на езерото.

След известно криволичене в красива гора пътят се затреви леко. Започнаха да се появяват и разклонения и аз хващах по-големите в посока обикаляне на езерото, а не към водата, защото ми трябваше да изляза на полуострова.

Постепенно тръгнах на север, но след като забелязах, че се отдалечавам на северозапад, при първата отбивка завих на дясно. Пътя ставаше все по тревист и неутъпкан, но беше ясно видим, а тревата не беше никак висока. Притеснявах се само да не се наложи да се връщам по същия път.

Още минимум 1-2 пъти хващах отклонения. Ставаше по-диво, но пътят беше относително отчетлив. Катерих се по леко хълмче, завои и пак карах и карах. Около езерото беше почти равно, със съвсем леки наклони и се караше спокойно. Повече съпротивление правеше тревата, а не наклона.

Хванах един път, водещ към полуострова. Известно време се движих по него, но скоро стигнах до дървена постройка с голям, ограден двор. Вътре се разхождаха 20-30 овце, но хора не се виждаха. Нямаше и обходен път или пътека. Върнах се. За пореден път. Хванах друго разклонение.

Накрая – о, чудо! Видях червена кола! Значи има друг хубав път до там. Защото аз където минах до него момент беше само за джип – с дълбоки неравности, нападали клони, храсти. Наистина – стигайки до колата излязох на добре утъпкан чакълен път. Ура! Това беше в основата на полуострова. В колата нямаше никой. Тръгнах надясно към полуострова и след около 150 метра ми се изясни защо е там колата – пътя стигаше до голяма двукрила порта с табели и къщичка за портиер. На табелите пишеше, че е забранено да се влиза с автомобили и въобще с транспорт. За пешеходци не се споменаваше – иначе въобще щяха да напишат, че влизането е забранено. Стана ясно, че районът е взет под аренда от някой от доста години. Всъщност тук беше овчарника – просто бях излязал от другата му страна.

Огледах по-внимателно и отстрани на двукрилата порта видях малка врата за пешеходци. Не беше заключена. Поколебах се. Вътре в бараката нямаше никой. Влязох и тръгнах по пътя. От овчарника залая куче и скоро дотича при мен, яростно лаейки и опитвайки да ми се хвърля. Беше дребно, но все пак… В постройката никой не се мяркаше. Пътят мина покрай нея и скоро се раздели. Кой знае защо хванах дясното разклонение. То вървеше леко нагоре и извиваше твърде надясно. Бързо осъзнах грешката си, но отклонение наляво нямаше и нямаше! Наместо това пътят даже още повече извиваше и се видя на тракера как следва южния бряг. Все се надявах да има път покрай плажа. Скоро излязох до водата на малка полянка с маса и две пейки около нея.

Върнах се обратно около 700-800 метра, може и повече и хванах първото разклонение на север. Там тръгнах по широк, равен и добре утъпкан път по леко нагорнище. Стигнах до малко хълмче и започбах спускане по хубав път. Скоро се наложи да прескачам паднало дърво. Малко по-нататък стана по-диво, но все пак се забелязваше път, макар и след известно оглеждане. Стигнах до паднало огромно дърво. От клоните му не се виждаше нататък да има път! Ами сега?! Реших все пак да проверя зад него. Заобиколих отстрани и сецпокатерих по дънера. С колелото в ръце. Скочих от другата страна и за малко да стъпя накриво. Нататък имаше път, но още по-див. Промуших се под клоните на паднала бреза с колелото и след малко изкачване и финален завой на дясно излязох на малка полянка с навес като за караул, имаше 2-3 огнища от скупчени камъни.

До навеса пътека около 2-3 метра водеше до малъл плаж! Ура! Финал!

Малко пред този плаж е паднал метеорита! Като гледам различни схеми в интернет и на таблото в жп гарата – на около 100 до 200 метра от брега. Батерията на камерата беше още на 2 чертички, затова я оставих да поработи, наблюдавайки я начесто.

Съблякох ризата, събух обувките и чорапите и нагазих бистрата вода. Тя беше много чиста и приятно студена, но не ледена. Наляво плажът се простираше в протяжение на около 10-15 метра, а надясно на около 30-40. Беше широк максимум 2-3 метра. Изпрах чорапите, измих обувките и крачолите на панталона. След оная локва всичко беше във вода и кал. Интересно, че по обувките ми имаше жълт прах, като сяра.🤔

Накрая поседнах и бързо закусих с 3 още студени домата и арменски лаваш. Имах и сол. 🙂

Плажа:

Побързах обаче да тръгна наобратно, защото вече беше минало 21 часа. Отбих се встрани на полянката, където имаше още по-малко плажче, гледащо на север. Там спрях записа на камерата и пак го пуснах – за да съм сигурен, че имам запис. Иначе като свърши батерията кой знае дали ще остане въобще файл?!

Тръгнах по обратния път. Зад полянката имаше друга малка полянка с огнище и ми се стори, че там започва друг път, но не беше така. Тръгнах точно по маршрута, по който дойдох. Ба моменти имах съмнения, но на тракера се виждаше как вървя по точно същата линия. Промуших се пак под брезата, заобиколих този път падналото дърво, вместо да се катеря по него. Нататък карах, като почти не спирах, освен на другото паднало дърво, но то беше малко и се прескачаше лесно. От там започваше широк, утъпкан път, по който се спуснах на скорост и скоро излязох на разклона, а по-нататък и заобиколих къщичката и бързо излязох през малката порта, която зееше. Кучето го нямаше. Не се виждаха и хора. Червената кола си беше там. Камерата беше спряла вече.

Тръгнах по чакъления път. Скоро подминах човек до голяма пакатка тип шатра. На 200-300 метра нататък беше почивен дом „Юность“ – няколко симпатични сгради, с ограден двор. Вътре се виждаха 6-7 коли, гърмеше музика, виждаха се и хора. Пътят продължи около 2 километра, след което излязох на нормален, широн асфалтов път. Тук вече няколко пъти се разминавах с коли. Пътят следваше терена и беше на къси, дълбоки вълни, след което влезе в някакво малко предградие. Там пресякох през жп презлез и продължих към града. Очаквах нов прелез, но видях жп моста и се сетих, че се минава отдолу. Забравих обаче, че минава по асфслта голяма тръба която стърчи над пътя като легнал полицай. Беше сумрачно и я видях буквално на метър от нея с периферното си зрение. Стиснах спурачката и налетях на нея. Не паднах и не изкъртих нищо, но чувството не бе приятно. А и зад мен вляво бавно се движеше и кола.

Прибрах се в хотела. Тук вече бяха заключили – беше минало 22 часа. Звъннах, отвориха ми, прибрах колелото. Ура!

Боже какъв ден!

На юг през полетата
Из полуострова до плажа
Тръгване от северния плаж към изхода

Written by maingagara

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *