Русия. Ден 49.

31 Май 2019

Чебаркуль – Челябинск

Днеска пак голяма драма 😂 Вчера не споменах, за да не развалям хубавите впечатления от разходката към метеорита, но ме нахапаха кърлежи. 5 бройки. Извадих ги сам с нож. И утрепах още 5 по мен. Ужас. До сега не бях виждал кърлеж. Като дребни паячета, но много много трудно е да се смачкат – само с нокти. 😁 Един го дръпнах и се вдигна с кожата – толкова здраво се държи. Тогава разбрах, че е кърлеж. Тея пет дето ги извадих, след което утрепани, положих трупчетата им на една хартийка и днес сутринта ги занесох с мен е поликлиниката.

Събрах багажа и го оставих при администраторката, защото не збаех колко ще се бавя. Поликлиниката беше на около 500 метра. На регистратурата чакаха само двама-трима души, но ставаше много бавно, защото им търсеха хартиените здравни книжки на всеки в огромна библиотека. Накрая се оказа, че не може да ме прегледат, защото нямали инфекционист и ме пратиха в градската болница. Градскане видях, но имаше областна на около километър. То си беше цял комплекс от около 15 сгради. Влязох в главната през нещо като главен вход, но не беше. През дълъг коридор с кабинети стигнах до главното фоайе, където беше регистратурата. Там също опашка, а ба всеки няколко секунди прииждаше нов човек. Когато ми дойде реда се оказа, че не могат да ми помогнат тук, защото трябвало платен преглед. Пратиха ме в сградата на бърза помощ на втория етаж. Намерих я след кратко чудене по линейките до нея. Предния вход беше заключен и с прашни стъкла, явно въобще не е ползван. Влязох от задния вход през паркинга на втория етаж. Обясних на касата и платих 247 рубли за преглед. Инструктураха ме да ида в сградата на детското отделение да дам кърлежите за анализ. Е сега като се почна едно обикаляне!! Открих лабораторията, но не било там. Някъде отстрани на улицата, голяма стъклена сграда. Излязох, ходих на улицата даже – само къщи. Обиколих около сградата, влязох през другия край и пак попитах в лабораторията. Било някъде в „старца“. Чичко гугъл мълчи какво е това… в съседство имаше нова сграда. Обиколих я и там имаше инфекциозна лаборатория, но приемаше само 8:00-10:00. Обиколих наоколо и пак се върнах. Почуках – не било там, пак ми обясниха за стъклена сграда, „старца“ и т.н. От другата страна на сградата двама работници ми казаха, че било в детската болница, там ходил единия като го ухапал ктрлеж. Пак стъклено сдание… обиколих и пак се върнах. Показваха ми но не стана ясно. Отидох пак на сградата на детското отделение. Отстрани имаше врата, прибвах да я отворя – влязох в малко предверие, където имаше гише със стъклено прозорче. Там взеха пликчето с тръпчетата.😂 Обясних, че не живея в града и помолих да ми дадат резултатите по телефона. Дадох си номера, те техния също. Днес между 15 и 15:30 ще има резултат. Наистина бързо!

Оказа се, обаче че съм платил за лаборатория само, а не преглед. Отидох отново в сградата с регистратурата и помолих за час. Не можело там да ми дадат, защото не се занимавали с плащания. Всъщност там само издаваха талони за съответния лекар. Примерно боли го някон ухо – дават му талон за унг кабинет. За разлика от нас, където трябва да идеш първо на личния лекар, който да реши къде да те прати. Може примерно да те боли ухо, но да си за кореме, да??

Айде пак в сградата на бърза помощ. Платих на касата 440 рубли преглед. Около 12-13 лева преглед при специалист. От там отидох директно в кабинета на инфекциониста – в главнста сграда на втория етаж. Разказах на младата докторка за къележите. Пираха ме къде и кога е станало. Изписа ми доксициклин. Даде ми и бележка за имуноглобулин, който да се вземе ако резултата от лабораторията е положителен. Бил обаче платен. И можело да се постави само първите 72 часа.

Тръгнах си от болницата. Реших за всеки случай да видя в ибтернет колко струва тоя имуноглобулин. Малко над 700 рубли – двайсетина лева. Съжалих, че не отидох да ми го сложат – независимо от лабораторния анализ.

Върнах се в хотела. Пих чай с две палачинки с гъби за закуска и кратък отдих – беше вече точно 12 на обяд. Натоварих багажа и тръгнах към близкия супермаркет. Там си взех 4 пакета по 400грама замразени плодове за из път и 20 броя кокосови бонбони.

Излязох бързо от града на изток през малка индустриална зона. Не издържах и отворих първия пакет вишни още в града. Лелеее колко се изцапах! Ръката ми беше като обляна в червено. Мен това не ми пречеше особено, но можеше някой да реши, че е кръв и че съм ранен. 😀 Изядох ги бързо. Ммм, вкусно! Обаче бях взел само кваса, нямах вода. И по пътя никъде няма. Избърсах се с трева и пясък. Реших – ще ям само на чешма и то с лъжица!

Трафика беше рехав, но имаше доста автомобили. В крайна сметка излязох на главния път след двайсетина километра. Хм! Там за първи път в Русия видях знак за магистрала. И си беше магистрала. Ами сега?! Гледах за,други пътища, но не можах да,намеря някой, който да изглежда достатъчно голям и надежден за да не се окаже дива пътека. Тръгнах по магистралата. Гори, гори, гори! Голяма красота са брезовите гори!

Скоро стигнах до крайпътна отбивка със заведение. Вън имаше чешма. Измих се и напълних вода. Тук вече беше минало 15 часа и опитах да звънна в лабораторията. Ужас! Телефонът не бил регистриран в мрежата!😬 Няма обхват! Тръгнах бързо нататъка и след няколкостотин метра успях да се обадя. Всичко е окей! Пробите са добри – не са заразени с енцефалит. Даже получих и СМС с този текст, явно когато съм нямал обхват е пратен.

Отбих встрани до една брезова гора и реших да обядвам с ягодите и малко арменски лаваш. Ура!

Пак на път:

Малко по-нататък небето причерня. Погледнах в приложението на Яндекс за времето – спускат се дъждовни облаци към мен! Скоро видях аетобусни спирки край пътя. Спрях и зачаках в едната. Нарочно оставих камерата да работи. Скоро заваля, а аз хапнах единия пакет френско грозде. 😀

Докато чаках тук спря автобуса Миасс – Челябинск, с който вчера пътувах.

След повече от час дуждът утихна и почти спря. Продължих нататък. Реших да вляза в града по обиколния маршрут покрай едно от езерата. Надявах се да има нещо като парк или алея. Минах по кръгово, където имаше огромен билборд, известяващ на населението, кои са му районните полицаи. И индивидуалните им телефони!

От там по тесен път излязох на мост и през него се озовах на крайезерния булевард. Той беше далеч от брега и не се виждаше нищо от езерото, но скоро видях голям булевард надолу право към него и се спуснах натам. Стигнах до брега на езерото, където имаше и малка крайбрежна алея с пейки. Разходих се през нея до другия и край. Там, досами водата, сред дърветата, две компании си правеха пикник и даже бяха запалили по един огън!

Наблизо имаше красива църква, но оградена с висока ограда и не ставаше много ясно откъде се влиза.

Върнах се в началото на алеята, седнах на една пейка, извадих лъжицата и се почерпих с последния пакет френско грозде и останалия лаваш.

В Челябинск:

От там през квартални улички излязох на булевард, който на няколко пъти се разконяваше и се чудех накъде да поема. В крайна сметка реших да следвам по-големия булевард, с надеждата че ще има повече за разглеждане. Скоро се спуснах по дълъг булевард и пристигнах в хостела, който Наташа в Уфа ми препоръча. Наистина много оригинален – в старинен стил отвън и отвътре. Красиво!

На вратата ме посрещна момчето, което беше дежурно. Очакваха ме. Бил съм първият велисипедист ! 😂 имали хора на мотоцоклети, но като мене…

Ходих до магазина за лук и салата, консерва шпроти, изкъпах се и си направих хубава салата с единия лук и салатката. Отдавна не бях ял и шпроти.

Кроя планове за утре! 😀

Written by maingagara

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *