Русия. Ден 52.

03 Юни 2019

Челябинск – Кыштым

https://www.sports-tracker.com/workout/vesko_dechev/5cf52ab5e883bf1caa752874

Днес тръгнах от Челябинск около 11 часа и сравнително бързо се предвижих през нещо като индустриална зона. По пътя минах няколко моста. Имаше и задръстване на едно място. Срещнах и един велосипедист с раница, попитах го дали е и той към Екатерининбург, но ми каза, че не е. Обясни, но не разбрах закъде точно пътува. След малко той е размина, а по-късно аз го изпреварих и по последнара детелина се качих на моста, където беше шосето за Кыштым.

Тук трафикът беше доста по-слаб, беше почти равно, поляни и малки горички. Скоро започнаха езерата. Тук земята е надупчена като швейцарско сирене от езера!😂 Езеро до езеро! Още на първото езеро Касарги видях хора на плаж, включително и лекотоварен камион отбил директно на плажа.

На следващото езеро – Мали Кисегач даже имаше опъната палатка, няколко автомобила пръснати покрай брега, а от едното място близо до пътя миришеше на печено месо нс огън. 😀Само ако знаех, можеше да планирам една вечер и аз тука на палатка!

Нататък край пътя минах покрай купчини дървени трупи с обелена кора. До тях бяха положени основи на дървени къщи – постройките вече бяха достигнали около метър и половина височина. Ясно се виждаше сглобката между трупите.

Следващото езеро беше Аргаяш. Там вече не издържах и хванах една отбивка и отидох чак до водата. Поизмих се и даже намокрих и велосипеда😀 Брега беше каменист, покрит с дребни камъчета. Това не навсямъде е така – принципно при реките и езерата много често брега е тинест и не може да се стигне до водата.

Още бях в началото на деня, иначе бих си направил пикник там! 🙂

Влязох в град Аргаяш. Там се оказа, че има супермаркет от веригата, която продаваше евтини замразени плодове. Моментално се насочих на там, взех ядин пакет ягоди и два вишни, 6 домата. Едва събрах всичко в чантата. 😅

После завих към пътя, който беше най-обиколен и минаваше близо до град Озьорск. Това е затворен град, там е създаден първият оеъжен плутоний в Русия и е конструирана първата атомна бомба. В момента там е център на ядрената индустрия, има доста предприятия, например небезизвестният Маяк, където се произвеждат ядрени материали за различни цели. Достъпът до града е с пропуски, като за чужденци принципно е забранен.

Движих се покрай езерото, докогато беше възможно, след което покрай сградата на детскаъа болница изляязох на улицата, водеша към главния път. Тук от будка си взех закуска като милинки, но вътре с малко дладко или локум, а също си взех и чай. Част от закуската изядох, но вече нямаше място къде да сложа останалото и я взех в ръка в торбичка.

Тук зашочваха по-обширни поляни, прошарени тук таме от някоя ивица дървета. Автомобили се мяркаха на 5- 10 минути. Чудесно! Точно както аз обичам!

По едно време гледам – дърба торбичката, закуската я няма. Изпаднала е. Щеше добре да си отива с размразените вишни…

Принципно трябваше ръчно да спирам камерата и да я запускам отново, ръй като при автоматичен преход между два файла първият става често с нулев размер. Вече имах към 5 часа преход и се оглеждах за място за пикник. За съжаление такова нямаше – нито хубав бряг, нито беседка, нито пейки, нито дори хубава поляна. Минах покрай едно село, където съвсем наблизо до пътя беше езерото Хагальгим, отбих се по черния път, но на самия бряг не можеше да се излезе, тъй като беше заблатено. Имаше обаче красива дървена лодка.🙂

Малко по-нататък отбих по черен път покрай живописна брезова горичка. Нямаше обаче къде да се седне удобно. Имаше големи парчета брезови дървета, но бяха прогнили и под тях гъмжеше от мравки.

Хапнах половината домати, извадих лъжицата от дисагите и хапнах и единия пакет вишни. Ммм! Леко замразвни, като фрапе! 😀

Пикник край пътя:

След бързото похапване се отправих към град Новгорный. Всичко хубаво, но преди града имаше ясна табела, че влизането в селищната система на Озьорск става само с пропуски. Мен никак не ми стана ясно какво се има впредвид „селищна система“: самият град Озьорск или и някакъв район, обхващащ и населените места наоколо. По пътя и в града се обръщаха към мен, както никъде другаде. Брех! Ами сега?! Само остана да ме глобят сега…

През град Новгорный:

Преминах бързо през няколко улици, покрай центъра на града и излязох на градския стадион, а от там започваше шосето към Озьорск и Кышиым. В Новгорный имаше доста сгради, които бих определил от сталинската епоха. Впредвид неясната ситуация с правото ми на достъп тук, избягвах да снимам твърде открито в района, но все пак направих няколко снимки. В града имаше голям ТЕЦ, с няколко огромни комина, които се виждаха отдалеч, дори от шосето към Озьорск. От теца до изхода на града се движих в зелен тунел от дървета. Извън града шосето вървеше пойрай дълго езеро, но растителността наоколо не позволяваше цялостен обзор. Скоро след това подминах пътна табела, указваща посоките към Озьорск и Кыштым. Не след дълго пътят стигна до разклон. Право напред се продължаваше към Озьорск, но десетина метра по-нататък имаше пак същата предупредителна табела. Реших да не правя опити да ходя до КППто, най-мслкото защото камерата на велосипеда беше много видима. Достъпът до КППто сигурно беше свободен, но снимането…смееш ли да пробваш?!

Покрай езерата Улагач и Татыщ:

Хваннах наляво към Кыштым. От лявата страна на пътя се еиждаше голямо езеро, но между него и пътя имаше тясна ивица дървета, ивица вода, широка двайсетина метра и пак редица дървета покрай пътя. На дърветата вляво от шосето имаше орез 20-30 метра табели, че преминаването е забранено. Впредвид на авариите, които са ставали в Озьорск, кой знае какво и колко радиоактивно са изпуснали в езерото…
Въпреки това, вляво от мен имаше доста често указателни табели за почивни домове. Видях на двете следващи езера хора, които дошли с колите си на пикник. На тръгване от второто езеро попаднах на три момиченца, две на около 5 години, а третото на 2, нямаше 3. Първо помислий, че родителите им са някъде наблизо, но децата пресякоха шосето и тръгнаха към Кыштым. Сами! Помислих, че скоро ще излезе автомобил и ще ги качи. Нищо такова. След около 200-300 метра, в някаква индуструслна зона на града обърнах и спрях с лице към тях. Докато рових в интернет за хотел, с едно око наблюдавах децата. Те си вървяха бавно, събираха глухарчета. Най-малкото съвсем край пътя. Отидох ди тях и им казах, че е опасно да се върви тук. Едната ми се усмихна и поклати глава в несъгласие. За цялото време никой не хвана малкото за ръка, дори когато пресичаха! 😮😬😐

На езеро Болшое Акуля:

Към езеро Анбаш:

Имаше няколко хотела. В единия звъннах, но като ми казах сума над 2000 рубли и им отказах. Втория хотел имаше сайт и направих запитване онлайн, но така и не дочаках отговор, защото внезапно след има-няма десетина минути се озовах пред хотела. Влязох в ресторанта. Там една от жените ме заведе встрани, където беше входа за хотелската част. Цената беше точно колкото беше обявена на сайта им – 1500 рубли. Колелото оставих в постройка на двора.
Стаята беше много хубава, с телевизор и хладилник. Изкъпах се и се преоблякох и побързах да изляза на пешеходна разходка в града.

В хотела:

Една от жените ме инструктира, че имало маршрутка, но не знаех къде да сляза, нито дори къде отивам. След няколкостотин метра започна търговска улица с множество магазини от двете страни на пътя. Харесах магазин за напитки, където се продаваше квас. Утре на заминаване може да взема или сега на връщане. Скоро завих наляво покрай малък площад и кулрурен дом. Спуснах се още по-надолу покрай красива и голяма църква. По пътя се разминах с двойка – момичето едва ли беше повече от 12-13 годишна, а момчето 15-16. Той й беше подарил роза и се закачаха по улицата. Интересно ми стана дали я чука и откога?!😀😂😅
Попаднах и на плакати – на 8ми юни ще има фестивал на военните оркестри. Интересно!
Малко по-надолу стигнах до кръгово, където се зачудих дали да се прибирам по друг път или по същия. Въпросът бе, че ресторанта в хотела работеше до 21:00, а наближаваше 20 часа. Изведнъж видях до мене паркирана маршрутка. Влязох и питах шофьора дали ходи към райина на хотела – за по-сигурно му показсх карта на телефона и той потвърди. Само не се разбрахме колко е билета. Стори ми се 21 рубли. Дадох 20 и попитах колко струва билета, но не получих никакъв отговор. Почти веднага встрани видях надпис 21 рубли и дадох още 1, въпреки че шофьорът нищо не беше казал.
Прибрах се много бързо, но не можах да купя квас. Нищо, утре.

Из града:

В ресторанта за пръв път видях салати по цели 200 грама!😁
Поръчах и супа с месо. Оказа се, че дори само с нея можеше да се нахраня. Все пак бяха ми предложили домашни пелмени и реших да ги опитам. Всичко беше много вкусно. Както почти не бях ял сериозно през деня, успях да се справя с всичко, и то в срок – преди 21:00.

Вечеря:

Интернета е много слаб – наложи се да качвам снимките през мобилния си нет. Докато се качваха изчетох първите 20 страници от списанието, което си бях купил в Миасс. Научих доста нови неща за Берия, на чиято личност беше посветен броя. След като качих снимките, писането оставих за сутринта.
Чудя се утре дали да не остана още ден – хотелът е хубав и евтин, ресторанта също! Обмислям!

Written by maingagara

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *