Русия. Ден 53.

04 Юни 2019

Кыштым – комплекс Приозерье

https://www.sports-tracker.com/workout/vesko_dechev/5cf7ce698bfe5d544ba9674b

След като легнах около 3, никак не ми се ставаше рано, но около 9 часа започнах да събирам багажа и малко след 11 часа тръгнах. Движих се по вчерашния маршрут до площадчето, покрай църквата и до кръговото. В магазина за квас не се отбих.
Времето беше доста хладно и даже мрачно. Хората бяха масово с якета. Аз тръгнах по риза. Якето облякох по-късно чак.

От кръговото продължих нататък по малко мостче и втора църква. Минах покрай градския парк и завих покрай езеро до красива сграда. От там се върнах почти за кръговото и направих един кръг през близките улици. Излязох отнво на кръговото, но този път тръгнах надясно. Скоро минах покрай сградата на старо училище, а по-нататък отбих да видя и стара, рушаща се църква покрай брега на друго езеро. Върнах се на булеварда и продължих по него.

Скоро излязох на малък, но добре въоръжен парк: имаше ракетна установка с ракети и дори цял МИГ-27 😁. Наблизо имаше павилион с малко магазинче. Взех си закуска с чай, минерална вода за из път и парче свински врат. Водата беше важна, че не ми се пиеше вода от случайни източници, впредвид естеството на региона.

Покрай парка на Победата:

От другата на булеварда, срещу паркчето се разкриваше изключително красива църква със златни кубета. Разходих се около нея и я снимах от различни ъгли. После се върнах на булеварда.

Църквата Свети Николай Чудотворец:

До паркчето имаше малко езеце(поредното), където беше извадено цяло корабче тип „Комета“.
От там след кратко лутане открих кръстовището, откъдето се отивале за ЖП гарата. Всъщност на същия площад бе и автогарата, а точно до нея имаше и красива нова джамия.
Нататък минах покрай предприятие с неколкометрова ограда, достигаща до 5-6 метра и с бодлива тел по нея. Бая се зачудих дали не е затвор, но не – завод си беше.

Езерото покрай парка:

От там скоро се озовах до табелата за край на града. Пътят влизаше в елхова гора от високи дървета. На последните къщи имаше табели, че се продава мляко. Но точно от район на ядрено производство и преживял няколко ядрени аварии…🤔

Скоро пътят зави към някаква почивба база всясно, а пътят за Екатеринбург (според Гугъл!) тръгна вляво и стана доста лош – целият покрит с пясък и пръст. Малко по-нататък имаше КПП с вдигната бариера и надпис „Показвайте пропуските“. Маалеее! Нямаше никой и минах бързо, навлизайки в някакво село. Погледбах обаче картат и видях, че пътят за Екатеринбург е останал някъде встрани. Върнах се, излизайки през КППто. Намерих пътя бързо – черен околовръстен път. Малко по-нататък имаше няколко отбивки вдясно – черни пътища, но доста добре утъпкани и видно често ползвани. След няколкостотин метра се откри гледка към езерото (следващото подред). Снимах и се върнах на околовръстния път, въпреки, че пътят през гората продължаваше, но не ми се рискуваше – кой знае къде води и къде излиза на главния път, ако въобще излиза.
Погледнах отново картата и за мой късмет се оказа, че скоро трябва да изляза на по-главен път. След около километър така и стана – хубав асфалтов път с интензивно движение.

Извън Кыштым:

Направо им загубих сметката на езерата! Често спирах да снимам или отбивах по къси черни пътища да правя снимки. Между впрочем всяка снимка е с вграден геомаркер и може да се види точното местоположение, въпреки, че понякога се записва грешна позиция.
На много места имаше табели и отбивки за почивни бази. Накрая, като видях табела за палатков град, не издържах и хванах черен път през гората и след малко под 2 километра излязох в малка база с няколко дървени къщички, поне две много хубави дървенк беседки. Но гледката към езерото Долгое беше уникална!
След недълго съзерцание през гората се върнах на асфалтовия път. Чак тогава ми дойде на ума, че балетната постановка в Челябинск не е само ба 5ти, а и днес, 4ти юни. Ехх, че ме доядя! Ако вчера се бях сетил щях задължително да остана и днес в Кыштым и да отида с влака или автобуса на постановката. Вече беше минало 14 часа и беше леко късно. Трябваше ми поне час да се върна в града. Отделно, че трябваше да хвана влак или автобус почти веднага за да успея за 18:30. Нямаше интернет в района, нямаше как да се провери какви влакове и автобуси има…

Базата на брега на езерото Долгое:

Тръгнах към град Касли. Реших да вляза в град – къде от любопитство, къде за да хапна нещо. На входа на града се откриваше панаромна гледка над голямо езеро, в другия край на който се виждаха сгради на град Озьорск.

Град Касли:

Поглед на юг от отбивката за Касли
Поглед ма югоизток от отбивкатапоглед
Поглед на юг към Иртяш
Поглед на югоизток към Озьорск
Поглед на юг от входното мостче
Храм за молитва за всички народи
Старинна къща
До малкото езерце с плажа
Малкото езерце с плажа
Скромно градско плажче
Паметника до езерото с плажа

Завих по една по-голяма улица. Преминах покрай къде по-стари къде по-нови пищно декорирани дървени къщи. Пътят обаче не излизаше в центъра и се наложи да се движа по черен път. Тук се случи и първата по-сериозна авария. Падна и втория болт, който държеше багажника към седлката и той заедно с дисагите падна назад. Дисагите се сурнаха по шосето. Спрях и се зачудих какво да правя. Болтът не се виждаше наблизо. Имах, разбира се, десетина резервни. Но къде да ги вадя от дъното на багажа… отключих стоманеното въже, с което вързвам колелото и гонпрокарах през предната част на багажника на две места. После го заключих. Получи се добре.😀
От там излязох на улица, откъдето се откриваше гледка към много голяма старинна катедрала. Тръгнах натам, минавайки първо покрай паметник на загиналите за родината, пред който имаше малко езерце с плаж.
Катедралата беше монументална! Странното беше, че само главното кубе беше златно. Наложи се да се навра чак в портата на близка къща за да обхвана на камерата цялата катедрала. От другата страна на катедралата – изненада! Имаше масонска пирамида с всевиждащото око. Също такава странна архитектурно църква имаше в Нижни Новгород зад Ярмарката.

Илюминатската катедрала:

От там тръгнах да излизам от града. Минах покрай дежурния паметник на Ленин. Тъкмо се бях разтревожил, че тук си нямат! 😂
Малко по-нататък преминах през малко мостче над пролив межди две езера с чудна гледка към двете.
В края на града започна да ръми лека. Видях супермаркет, където се продаваха замразени плодове. Влязох и взех малко шам фъстък, франзела и два пакета замразени вишни. Дъждът беше от пролетния тип, който може да си вали дни, така че тръгнах отново на път.
Близо до магазина имаше трогателен паметник, изобразяващ майка изпращаща сина си войник.
На разклона млада дама невъзмутимо си продължаваше работеше по цветната градина, садейки цветя под дъжда.😮

Нататък из града:

Дъждът засилваше и намаляваше, аз си карах покрай езерата и тук там правех по някоя снимка. Ръцете ми започнаха да замръзват, въпреки че температурата беше 11 градуса. При дъжд и силен вятър се губи топлина бързо. Ръкавиците бяха някъде долу из багажа, реших засега да не ги вадя.
Преминах покрай друго градче- Кисегач, но от пътя видях само къщи разпръснати тук там и реших да не влизам. Оказа се, че при тръгване от магазина съм забравил тракера на пауза и десетина километра не са се записали въобще. Пуснах го, но скоро спрях на крайпътна спирка, където хапнах. Първо хапнах доматите с малко сол. Не можах да намеря обаче месото, което купих в Кыштым. Явно съм го изръсил някъде или въобще съм забравил да го сложа вътре докато хапвах закуската с чая.
Отворих консервата, която ми подари съквартиранта в Челябинск. Прекрасна! Огромно парче месо, с малко сос около него. А в първите дни в Русия взех руска консерва – имаше 3 дребни кубчета месо, а всичко останало беше желе, мазнотии и сос. Въобще в Русия хранителните стоки не са качествени и са много скъпи. Още не мога да нанеря хубави наденички или кренвирши…

В дъжда към разклона;

След по-малко от два километра излязох на главния път, който си беше с параметри на магистрала: две платна във всяка посока плюс резервно платно и мантинела между двете посоки. Оставаха около 85км до центъра на Екатеринбург, имах сили и жвлание да ги мина, но при тоя дъжд. А и щях да карам по тъмно и нищо нямаше да се запише на камерата. Освен това излезе много силен вятър. Закапак дъждът започна да прониква през якето ми и да ми мокри. Реших да мина оше двайсетина километра и да спя някъде по пътя, където харесам.
Напред имаше градчета с по много хотелу, но те бяха чак до Екатетинбург. Внезапно до село Щелкун видях голяна триетажна сграда на брега на голямо езеро. При това пишеше „Хотел“, а не „Мотел“. Имаше до него десетуна камиона и няколкл коли. Опитах да вляза в интернет, но нямаше обхват. Реших да ида там да питам за места. Оказа се по-сложна задача: трябваше да продължа около 200-300 метра, да се кача по естакада и да се върна назад.

След разклона:

В хотела имаха места! 1150 рубли. Оказа се, че в картата нямам достатъчно пари, а нямаше интернет да зареда през приложението на банката. Платих в брой, прибрах колелото в един контейнер на паркинга за,камиони и се качих в стаята. Великолепна! А за тези пари ди беше направо приказна! Беше много топло и чисто. Нямаше хладилник, но си имах компания – две лястовички!😀
Изкъпах се, минах през магазина за прах за пране и отидох да хапна в ресторантчето.

В хотела:

Оказа се, че няма интернет въобще в комплекса. Ужас. Ще качвам всичко утре.
След мащабно пране и простиране легнах по-рано от обикновеното.

Written by maingagara

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *