Русия. Ден 54.

05 Юни 2019

Комплекс Приозерье – Екатеринбург.

https://www.sports-tracker.com/workout/vesko_dechev/5cf7ce6eb99d965530a6e151

Сутринта станах около 9. Навън валеше, макар и не много силно. Дрехите бяха почти изсъхнали, но обувките не. Наредих част от багажа и слязох до кафенето. Хапнах някаква суха закуска с чай и се върнах в стаята. Надявах се да не вали дълго. По едно време даже дъждът спря за малко. В България бих останал още ден в хотела, но тук… Имале смисъл в Кыштым или въобще в някакъв град. Тук какво да правя?

Събрах багажа, взех велосипеда от контейнера под вишката на пазача и потеглих. Направих една бърза обиколка до езерото да го заснема и покрай хотела, през естакадата се прехвърлих на платното в посока Екатеринбург.

В и около комплекса:

Валеше си часове наред безспирно. След има-няма час вече бях целият мокър, дори ръкавиците. Гледах за заведения по пътя, но видях само две-три бензиностанци. От другата страна на магистралата имаше много симпатично кафе, но нямаше как да се пресече.

На няклко пъти попадах на отсечки в ремонт. Там пътят беше стеснен и беле кошмар да се кара. На една отсечка ремонтираният участък беше асфалтиран, но не беше пуснат в експлоатация. След кратко двоумене се прехвърлих и карах 5-6 километра като цар. 😂

По пътя:

По едно време прибрах ръкавиците в ранницата – мокри не ми държаха по-топло. Температурите бяха 9-11 градуса, но се усещаше много много студено. Ако човек спре дори за кратко – замръзва. Затова само сложих найлонови торбички на ръцете си и продължих.

След известно време дъждът спря и даже почнах да изсъхвам. Спрях на една спирка, оформена в две части като стандартна спирка и триъгълна къщичка, добре закрита от вятъра.

По целия път, десетки километри по магистралата въобще нямаше обхват. Едва на спирката се хвана горе-долу добре. Дълго време не можах да избера хотел – в Екатеринбург изглежда почти няма нормални, големи хотели, които да са в центъра. Накрая избрах добре изглеждащ хостел, предлагащ и цели стаи.

Още на входа си пролича, че това е друг град, с друг, различен дух. Навлизайки в града преминах покрай красива църква. Нататък се откри гледка към езеро вдясно и отбих на парнинг край бизнес сграда да направя снимки и да се измия, че бях много много кален. След измиването пак бях, но все пак относително прилично 😂

Навлязаох в града. Ужас! Имаше светофари на всеки 150-200 метра! Разстоянието не беше много, но изведнъж ми блокираха педалите – счупила се бе планката долу вдясно и багажника падаше върху венеца. Това ме разтревожи доста. Беше вече сериозен приблем, но поне градът е над милион и нямаше да е проблем да се намери веломагазин или сервиз.

С известно закъснение пристигнах в района на хостела, но чичко Гугъл не казваше къде точно е той. Бяха две много високи сгради с голям двор. Обиколих го и намерих входа. Позвъних на домофона и ми отвориха.

На първия етаж до стълбището имаше голяма площадка – точно за велосипеда!

В Екатеринбург:

Настаних се и отскочих до близкия супермаркет за материали за салата. Взех салата и лук, но забравих репички.

Наблизо имаше интересна барака с плодове, зеленчуци, ядки и халва от Азербейджан. Купих халва и сушен ананас. Халвата беше многл леко сладка, а ананасът великолепен.🙂

В хостела:

Скоро всички разбраха за мене и ме заразпитваха детайлно. Запознахме се и се почерпихме салата. Момичетата бяха на някакъв семинар и бяха изпълнени с бурен ентусисзъм. Хвансх един такъв момент, когато вдигаха ръце. Това се превърна в наш общ знак.😂😁😁

Written by maingagara

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *