Русия. Ден 55.

06 Юни 2019

Екатеринбург

https://www.sports-tracker.com/workout/vesko_dechev/5cf8faad8bfe5d544bbe422e

Денят започна както завърши вчера – с искрящ ентусиазъм!

Спах до късно и мислех, че съм последният станал, но всички започнаха да се нижат след мен. Закусих малко халва и резенчета сушен ананас. Едно от момичетата приготви дранники – малки палачинки от настъргани картофи с яйце и опържени в тиган. Почерпиха ме с дранники, а аз почерпих ананас и халва.😊

Веднага след това слязох долу на първия етаж и ремонтирах багажника. Проблемът се оказа по-лесно решим, отколкото предполагах – беше се счупила едната планка, но тя пъл беше достатъчно дълга и след като премахнах по-късото парче, по по-дългото имаше достатъчно дупки за да съединя с двата болта към рамката. На снимките се вижда как са с различна дължина двете планки. За мой ужас се оказа, че почти всички болтове по багажника са силно разхлабени и едва се държат. Не е чудно – след близо 55 дена само по Русия! Пристегнах половината, но другите не можах, защото нямаше с какво да държа контра. Ще видя да поискам клещи.

Веднага след това излязох с велосипеда. Връщах се 4 пъти по стълбите: забравих всичко възможно – якето, ключовете за колелото, картата за камерата…😂

Днес целта ми беше да разузная максимално голям периметър и да заснема по пътя видео.

Тръгнах покрай стадион Динамо по крайбрежната алея. Там треньор даваше на висок глас наставления към младежи гребящи в канукаци. Малко по-нататък до парка човек беше поставил на статив старинен фотоапарат и явно се готвеше да снима 😀

От там преминах през парка покрай кино Космос и излязох до музея посветем на Николай Втори и неговото семейство. В същата сграда беше и представителството на Синода.

До музея е катедралата, построена на мястото, където се твърди, че е бил убит Николай Втори със семейството си. От там по булеварда се движих известно време, след което завих наляво по дълга градинска алея до сграда на Уралския държавен университет. Отсреща бе сградата на Театъра за опера и балет. Отбих се и взех билет за утре за Кармина Бурана.🙂 Наложи се да обиколя цялата сграда докато разбера къде е входа за касите 😁

От Операта по тясна вътрешноквартална уличка излязох на великолепна синя църква – храм Възнесение Господне. Встрани на отсрещната страна на улицата седяха няколко момичета, които рисуваха църквата. По улицата се спуснах в посока на булеварда и излязох на монумента, посветен на Комсомола.

Около църквите:

От едната страна на парка беше огромният дворец на детското творчество, който си беше точно дворец!😮😌

До паметника на Комсомола, чувайки ме да говоря по телефона на български език, млада дама на около 27-30 ме заговори и ме разпита отктде съм, къде съм ходил, къде ще ходя. Оказа се, че тя и майка й пътуват с автомобил от Сибир към Петербург, през Самара. Разпитах за Тюмен и Омск. 😁

Около двореца на децата:

Надолу по булеварда беше Детския театър, от който точно излизаха в редички множество деца.

Върнах се обратно покрай Двореца на децата и от хълма заснех през короните на дърветата няколко сгради от другата страна на булеварда.😂

Нататък преминах покрай сградата на Филхармонията и завих надясно на север, към езерото. Направих една обиколка покрай часта от езерото, която е до булеварда.

Нататък:

След това тръгнах по другия бряг, който още не беше изследван. През неголяма градина и фонтан стигнах до Академическия драматичен театър.

Погледнах набързо програмата и се спуснах покрай другия край на парка, успореден на крайбрежната алея. Излязох на площад, където беше градскста дума (градския съвет). Естествено имаше паметник на Ленин. Може ли да няма?!😁

Около езерото:

От там преминах покрай множество старинни сгради, катедралата посветена на Максимилиан Ефески и два големи мола. Заобиколих парка в ляво от мен и накрая влязох в него и го прекосих.

Зад градския съвет:

Към място за хапване:

Върнах се на булеварда, където беше моста, харесах едно заведение за кафе, но се придвижих към Филхармонията, където бях харесал кафето наблизо. За съжаление се оказа, че то работи от 18:00… върнах се обратно към преднотл кафе. Едвам намерих пътя до там – въобще не беше много близо. Там се оказа, че се предлага в момента „бизнес ланч“ и аз се възползвах. Даже се включваше напитка по избор – аз избрах дълго кафе.

Тук за втори път в Русия салатата беше почти нормална по размер. Ура! 😁 Супата беше крем супа от пасирани гъби със сметана. За второ хапнах бифтек с някакъв ориз.

Най-сетне хапване:

След хапването по най-бързия начин минах през касата на театъра и взех билет за постановката „Ветер в тополях“.

Обратно „вкъщи“

След кратък отдих се отправих към театъра. Вън беше потъмняло от облаци – идеално за снимки на тази разсеяна светлина 🙂

Театърът беше относително малък и въобще не може да се каже, че имаше някакъв лукс. Постановката беше на гостуващият Тюменски театър. Сюжета беше за трима възрастни мъже във дом за стари хора във Франция. Единия предприема разходка и се натъква на гимназия. Решават да отидат на пътешествие до Индокитай, но тъй като им се струва далече решават да направят пикник до близък хълм на около 4км, където има тополи. Второ действие преминава в планиране и обсъждане на плана.

На театър:

По обратния път млада дама с майка си ме настигнаха по пътя и ме заговориха, даже на английски. Бях им направи впечатление колко съм изгорял в лице. 😁 Разпитаха ме откъде съм. Бяха и те удивени от моето пътешествие.😁

Преди да се прибера минах през магазина и взех материал за салата. Този път не забравих репичките.

Събрахме се много голяма компания – имаше тея дни някакъв семинар и имаше доста гости, дошли за малко на гости при колегите си, които бяха настанвни тук.

Обща сбирка за вечеря:

Written by maingagara

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *