Русия. Ден 59.

10 Юни 2019

Екатеринбург (пикник с барбекю на езерото Шарташ)

https://www.sports-tracker.com/workout/vesko_dechev/5cfe684ed85e3955558a9068

Днес бях решен да ходя при всяко положение на пикник и да паля огън. Обясниха ми къде е мястото и след закуска от чай и сушен ананас излязох. Минах през азербейджанския магаьин и купих 5 домата и 2 корнишона. По пътя към изхода на града минах през супермаркет и купих два пакета месо, квас, подправки и лаваш. Взех и метална скара. Имаше нормален размер за около 200 рубли и по-малка , за риба, за около 90 рубли. Взех за риба, защото беше по-компактна и стигаше за две пържоли.Не видях обаче кибрит или запалки.

От супермаркета излязох на друг булевард и след кратко търсене намерих хранителен магазин, където кибрит нямаше, но имаше запалки.

Преминах покрай голяма старинна сграда на някакво военно училище и друга красива сграда на противопожарната служба.

Към езерото:

За езерото отклонението беше точно на завой на главния път, доста опасно място. Пресякох и тръгнах през гората. След няколкостотин метра излязох направо на брега на езерото Шарташ.

Пътят минаваше буквално на 2 до 15 метра от водата. На всеки 50 метра имаше малко плажче за 4-5 човека, а също и много огнища. След около 1,5 – 2 километра пътят излезе до голяма площадка, където по брега имаше още повече хора. Нататък пътят пак влизаше в хората. По целият път имаше много велосипедисти – сами или по няколко.

Покрай езерото:

След като обиколих малко покрай брега се върнах назад до място, което бях харесал за огън. Имаше железен мангал, беше сенчесто, под дървета, имаше плажче и не беше съвсем на пътя. Събрах наоколо тънки дървета и по-дебели останали от предно плаване. Наоколо бяше посипано с тънки клечки и бързо натрупах малка купчинка. Влязох 3-4 пъти и в гората в отсрещната страна на пътя и събрах по-дебели дървета. Използвах опаковката на единия пакет месо, но тръгна много трудно – имаше силен вятър, а и нямсх нищо като трева. Пробвах да посипя със сухи листа. Наложи се да взема картона от другия пакет месо. Тогава огънят тръгна изненадващо бурно – клечките се оказаха много сухи. Не знам как до сега не са ги използвали по предназначение. Наложи се да събера останали дебели дървета от огновете вляво и вдясно от мен.

Натрих едното месо с подправки от двете страни и го сложих на скарата на разстояние от жаравата – да се пече бавно. Бях поогладнял и нямах търпение, затова подпуках доматите и краставиците.😂

Квасът се беше постоплил и реших да пробвам да го охладя във водата, но имаше силна вълна, която се разбиваше брега и какти и да закрепвах бутилката тя все се освобождаваше 😂

Паля огън:

Докато сецпечеше местото млада майка и дъщеричката й минаха по асфалтовата алея и малката принцеса тръгна към мен. Запознахме се с Жанна и Аиша и им предложих да ги почерпя. Имах много месо, което нямаше как да изям сам. С малката си поиграхме. Тя ме хващсше за ръцете и не искаше да ме пуска. А като си заминаваха плака…😌😪

Месото се получи изненадващо твърдо – оказа се, че съм взел погрешка единия пакет телешко месо… хайде пак: отворих втория пакет, намазах го с малкото останали подправки и го сложих на скарата. Жаравата беше вече по-слаба и месото се изпече много бавно и си остана сочно.

Когато Жанна и Аиша минаха след малко, както бяха обещали, ги почерпих. Малката не поиска месо, но си хсреса шоколадова вафличка. 😃

Хапнах набързо, увих двете меса в лаваша и прибрах всичко в раницата. Събрах наоколо всички пластмаси – найлончета, шишета и други, а също и хартии и ги изгорих в огъня. Събрах и няколко десетки фаса, а дори и някакви панталонки. Всичко в огъня!😮

Тръгнах по брега обратно на чадовниковата стрелка. Излязох пак на широката площадка и от другата й страна отново влязох в гората. Минах през паркинг под дърветата и придължих през гората. Скоро застигнах трима велосипедисти и ги подледвах. Излязох на близкото село, а от там по тесен и натоварен път излязох чак на ЖП гарата. По добре известния ми път се спуснах до азербейджанския магазин. Взех сок от вишна. Черни стафиди нямаше…

Около езерото към вкъщи:

За вечеря не ми се ядеше месо и си сварих пелмени. Оставих си малко за закуска утре. По-късно пък се наградих с другия пакет вишни. Този път даже ги посипах с малко захар.

На вечеря едно от момчетата ми подари символичен подарък – тениска с надпис Армия на Русия.😃 Ура!

Награда:

По-късно хапнах и телешкото, но докато го притоплям за малко да го прегоря – тя печката е с едни електрони табла, копчета, цифрови дисплеи – цяло чудо!

Written by maingagara

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *