Русия. Ден 60.

11 Юни 2019

Екатеринбург – Камышлов

https://www.sports-tracker.com/workout/vesko_dechev/5cffe0ece883bf1caa465294

Днес има една добра и една лоша новина. Изчезна ми един от телефоните, Нокия 2.1. Беше ми подарен от мобилния оператор в България. Нямаше сим карта в него, беше слаб, но беше идеален за музика и качване на видео.😐 Още докато спях сутринта рано нещо ми присветна за телефона, че не се сещам къде е. Търсих из стаята, общите помещения, под матрака, дори под матрака на дивана в общата стая, но не го намерих. Тъй като не бях на 100% сигурен, а и нямаше сим карта не потърсих контакт с полицията. Говорих с администратора, но се оказа че никъде няма камери…въобще нулево съдействие. А е в хостела, защото около 23:30 последно е качвано видео в Youtube от него.

Иначе днес получих доста подаръци. На заминаване минах през азербейджанския магазин до входа на комплекса. Исках да си взема тъмни стафиди, но Зара ми беше казала, че ще доставят след 14 часа. Така или иначе си взехме довиждане, разменихме координати, а на заминаване Зара ми подари огромен пакет плодове, които едва побрах в раницата.

Град на подаръците:

Други мои подаръци от предните дни:

Тръгнах приблизително по вчерашния път до жп моста, под който се преминаваше за да се излезе на военното училище. Влязох във вчерашния супермаркет, но там имаше щанд само за батерии и не успях да купя карта за камерата. Тръгнах по булрварда, по едно време навлязох по друг булевард завивайки надясно, но никъде нямаше магазин за електроника. Върнах се на първия булевард и нагоре видях търговски център. Там всъщност имаше супермаркет и на малка част от втория етаж – 2-3 павилиончета. Долу на първия етаж имаше вендинг автомат за кабели и други аксесоари. И аше и карта 32гб за 600 рубли, но в мен нямах толкова дребни. Продължих по булеварда. Наблизо имаше друг търгивски център. Там обаче на всичките 3-4 етажи имаше само магазини за дрехи и обувки… Наблизо влязох в магазин за канцеларски мстериали. Имаше флашки и карти, но на дебели цени. Още по-нататък имаше пазар. Завъртях се през двора му, но не видях щанд за такива неща. Отсреща обаче имаше бараки на всички мобилни оператори. Пресякох и ги посетих един по един. Имаха карти, но на двойни и тройни цени. Ами сега?!

Върнах се на най-първия магазин, влязох във супермаркета, купих кутийка пепси за да разваля банкнота от 1000 рубли и взех от автомата карта. Ресто връщал, но в монети по 10 рубли 😂

Готов за път, сложих картата, фирматирах я и тръгнах. Часът беше минал 13!

За щастие беше равно, пътят бе с магистрални габарити, а даваха и вятъра от запад, тоест попътен. Така и не усетих как ги минах днес около 150 километра!

По пътя имаше много на често табели с изключитвлно заплетени указания. Но Тюмен винаги беше направо. 😊 На едно село спрях да хапна шаурма, двойна със студен морс (плодов сок). Бараката беше досами пътя и не издържах. 😃 Сутринта закусих само пакет замразени ягоди и малко останали вишни. А си трябва здрава храна, когато се кара на дълги разстояния.

Нататък спрях на една спирка да изпия пепсито, а по-нататък в едно село налях вода от пожарен кран.

Наближавайки град Богданович реших, че се движа доста добре и имам време, и се отбих през града. Малко градче от селски тип, по-малко, отколкото ми изглеждаше на картата. Прекосих го през центъра и излязох на автогарата на околовръстния път.

Малко по-нататък видях арменско заведение. Навън димеше скара и мъж печеше месо на шишове. Влязох вътре и поръчах люля кебап. Забравих му името на български…дето се прави от кайма на сабя/нож…

Цената беше обявена за 100 грама, какти обичайно в Русия, но не ми беше ясно аз ли трябва да заявя колко грама. Оказа се, че ми дадоха цялото парче, просто го изтеглиха. Поръчах го в лаваш със зеленчуци и сос като шаурма. Взех и фанта и седнах да хапна. В заведението се продаваха и множество скадка, компоти и други подобно придукти от Армения.

На заминаване навън бе прекапало и беше мокро. Докато нагласям велосипеда продавачката излезе и ми даде една питка. Дори не успях да реагирам и да благодаря докато се чудех. Не бях поръчвал, помислих че е грешка, но тя каза: вземете със себе си. Дори не знам дали благодарих във вцепенението си, а когато се окопитих дамата беше влязла обратно вътре.

Реших днес да спя в град Камышлов. Имаше три хотела, но два от тях пушеше че настаняват до 21-22 часа, но че работели денонощно. А иди разбери! Нито един нямаше нормален сайт. В booking.com бяха обявени цени с отстъпки, които не се знаеше дали са налични на место, без резервация през сайта.

Накрая реших да ида на крайпътния хотел – няма начин да не работи денонощно.

Влязох в града по дълга отбивка от главния път. Оказа се, че това, което смятах за езеро южно от града е тъмно зелена, почти черна, гора. В самия град имаше много красива църква, дори бих казал – катедрала. Нататък имаше старинни сгради и красива сграда, може би на кметството. До нея от другата страна на улуцата беше парка на победата. Имаше и танк. Слава Богу, бях взел да се притеснявам, че няма!😂

Нататък видях няколко блокчета от може би сталинския период, но добре поддържани и боядисани, а до тях сграда, която приличаше на кино, театър или културен дом. Отбих се и ги заснех, а след това продължих нататък към главния път. Преди изхода на града видях красива дървена беседка.

Хотелският комплекс беше много хубав. Стаите чудесни, както бяха и сшоред снинките в интернет, и на добри цени. Администраторката се оказа, че баща й е от България, но не знае откъде е. Дадоха ми карта за 10% намаление. 😃

Измих дисагите и раницара, изкъпах се, изпрах и слязох долу в столовата да хапна. 😊

Нощ в Русия: небето в 2 часа през ноща още синее. През ноща притъмнява около полунощ, но небето остава доста светло и въобще не става истински тъмно до сутринта.

Изглед на север от стаята ми

Written by maingagara

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *