Русия. Ден 62.

13 Юни 2019

Тюмень

https://www.sports-tracker.com/workout/vesko_dechev/5d0243208bfe5d65fad56b4d

Днес се наспах чудесно, закусих набързо, пих и чай. В хотела за скромните пари има дори безплатен чай и вода в стаята ми. 🙂

Излязох с велосипеда – да мога да обиколя максимално голяма площ и да избера утре къде да се разхиждам, а също и да заснема града със екшън камерата. Още не съм гледал новата на голям екран как снима – дано да се вижда добре, но по мое мнение ъгълът на обзора е по-малък и не фокусира добре, а фокусира върху светлото небе и земята се вижда твърде тъмна…

Тръгнах от хотела право към реката, преминах през улица, оградена с бариери покрай някакви красиви сгради и излязох на Двореца на нефтохимика. От там видях красиви църкви в далечината, които според мен бяха от другия бряг на реката. Подвоумих се дали да мина по близкия мост, но на другия бряг не виждах нищо друго интересно – просто жилищни сгради и се отказах.

Из крайбрежните улици:

Слязох на крайбрежната алея и тръгнах по нея. Там всичко беше много красиво и безупречно чисто, с дълги полегати пътеки между брега и по-високата улица. Из алеите имаше множество статуи и плочи, разказващи за основаването на Тюмен и усвояването на Сибир.

На другия бряг покрай следващия мост имаше множество корабчета. Чу се обявление и се видя надпис на светлинно табло, приканващи за едночасова разходка на цена само 300 рубли. Та то виенското колело е навсякъде 200-250 рубли и то за 7-8 минути! Обмислях дали мога да заключа колелото някъде там и да взема камерата да заснема разходката.

Из крайбрежната градина:

Преди другия край на градината се качих обратно нагоре и преминах по булеварда тръгнах по него. Не след дълго стигнах до манастир с две църкви. Влязох вътре. Никой не ме възпрепятства да вляза с колелото, но дворът не изгкеждаше като градска градина, както е понякога, а си беше манастирски двор. Реших да не изнаглявам и зайключих велосипеда вътре до вратнята, а камерата взех с батерията. С този подаващ се кабел от джоба и мслко черно нещо в ръката дали не изглеждам подозрителен??😁

Завъртях се малко из двора и влязох вътре в едната църква, където прикрих камерата с ръка, а вътре набързо заснех. Знам, че не е прието, но така много хора в България и по света ще видят манастира и църквата през моите снимки

Свято Троицки мъжки манастир:

От манастира тръгнах обратно по велосипедна алея по булеварда до близкия мост – Моста на влюбените 😁. Мислех да ходя до корабчетата поне да проверя кога тръгват. Но се оказа, че мостът е само пешеходен, с два ясни знака, забраняващи велосипеди. До началото на моста имаше къщичка с надпис Полиция и хира вътре. При други обстоятелства бих минал, но в чужда държава…под носа на полицията… Въпреки, че когато се бута велосипеда човек не се води велосипедист. Видна беше обаче причината за забраната – в другия край моста не излизаше директни на улицата, а се слизаше по две много високи стълбища.

Отказах се да ходя на корабчетата и тръгнах по булевард встрани. Минах покрай няколко паметника – на загиналите в Революцията, както и покрай паметник с карта на областта. Най-трогателен обаче беше паметникът, посветен на учениците от Тюмен, които не са се завърнали никога от фронта.😐

Започнах да криволича спираловидно из улиците за да разгледам колкото се може по-голяма територия. В един момент излязох отново до сградата на Филхармонията. Наблизо харесах заведени, където да пия кафе – Театрално кафе. Така се казваше, но нецсе виждаше наоколо да има театър.

От тсм излязох на малки площадже с няколко ресторантчета, едното с красува тераса на последнуя етаж. Още вчера го харесах. Реших днес да го посетя, но засега завух оокрай сградата на Цирка и продължих по булевард на изток, покрай увеселителен парк. Не след дълго пресякох и влязох в парка. Там имаше виенско колело и множество детски въртележки. Имаше голяма сграда – Танцувален дом! С впечатляваща статуя на двойка в поза от валс. Много красиво! И изненадващо! Не бях очаквал цял танцъвален дом пък камо ли в Тюмен!

Отстрани на нея сграда харесах друго заведение за хапване – с голяма тераса и тенти. Ще видя кога къде – Трябва да се направи план.

Завих обратно на север, иьлизайки на познатите от вчера Дом на съветите и съседната сграда – кметство или нещо подобно. Надолу преминах покрай огромна сграда на комплекс, посветен на историята на Русия. Утре трябва да го посетя!

Нататък преминах покрай църква и малка градинка, където имаше паметник на Мама! Момченце се крие под полите й, а познайте кой гуши мама през коремчето! Момиченце с плитки, разбира се! 😊😊😊

Обратно навътре в града:

Скоро излязох на тясна улица. Имаше табела, че на 650 метра нататък има музей на царския пристан. Реших да проверя и се спуснах нататък, но скоро улуцата стана съвсем дива, кажи речи все едно в индустриална зона. Наблизо се виждаха няколко пристанищни крана. След извесно криволичене стигнах до малка сграда, където уж трябваше да е музея. Не ми се видя нещо кой знае колко интригуващо. В двора ме залая куче и отминах по черен път нататък. След няколкостотин метра се минаваше под друг мост, но не се виждаше пътят някакси да излиза на него. През черна отбивка излязох на паркинг на голям хипермаркет и от там на булеварда, който минаваше през моста. Съвсем наблизо до хипермаркета и булеварда беше Александривската градина. Реших да направя кръгче.🙂

В Александровский сад:

Тук беше по-съвременен квартал и затова се насочих обратно към центъра на града. Започна да вали. Ту засилваше, ту почти спираше. Все пак бързо се добрах до заведението с терасата и влязох да хапна.

Обратно из града:

Тук докато хапвах погледнах афишите и реших днес да ходя на моноспектакъл в младежки театър Космос. Онлайн се виждаше, че има още седем места, но бяха просто входни билети, не можеше да се избират места.

От тук взех колелото и тръгнах бързо към младежки театър „Космос“, който никак не беше близо – на около три километра. Сградата на театъра отвън не беше особено забележителна, но вътре фоайето беше с огромен дтъклен купол, под който бяха разположени диванчета и кафе, а един тийнейджър кротко разцъкваше на лаптопа си. За съжаление билети нямаше. Предложиха ми за 20 юни за следващия път, когато щеше да се играе постанивката. А тя обещаваше да е доста нестандартна и интересна.

Към младежки театър „Космос“:

Тръгнах обратно по дългия булевард. Край драматичния театър се отбих да разгледам и да купя билет за утре. Сградата е огромна! Нещо монументално! Отпред има голям площад с оригинален пеещ фонтан. За наглеците, които мислят,че могат да се промъкнат между струите имаше и много оригибален водоскок като струйник на лейка, от който най-внезапно тръгваше вода във всички посоки!😂

От там стигнах най-накрая до кафе Театрално. Тук хапнах чуден тортовиден десерт с капучино и плодов сок, при това за около 250 рубли – няколко лева.

Поседях, отдъхнах около час и половина и към 18 часа тръгнах за хотела. Малко след 20часа излязох. Мислех да хапна на близкото заведение с бурятска кухна. За съжаление то работеше до 20:00. Разходих се през увеселителния парк, но там заведението изглеждаше, че не еаботи, а и беше студено за тераса (около 8-9 градуса). Продължих още малко и на първата пресечка с по-голям булевард завих надясно, на юг, и се разходих в мол Галерия Вояж. Там харесах пицария, но работеха до 22 часа, а вече наближаваше 21:30.

Разхождайки се попаднах на бутик за тържествени детски роклички. Дивно красиви! Заснех две, докато продавачката не дойде да ме разпитва какво търся. И аз: амии за една петгидишна госпожица, толкова висока (показвам с ръка) 😂😂😂. И продавачката: значи размер 110 ще стане. Аз: ммм трябва да се консултирам за размера. Тя: момичето не е с вас? Аз: нее, за подарък е!😂😂😂

Вечерна разходка:

Накрая минах през площадчето, където обядвах. Там имаше и денонощно заведение за шаурма. Взех си най-голямата, но така и не можах да я изям цялата😂

Утре тръгвам по музеи!🙂

Велоразходка из Тюмень

Written by maingagara

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *