Русия. Ден 64.

15 Юни 2019

Тюнень – Голышманово

https://www.sports-tracker.com/workout/vesko_dechev/5d054dfce883bfdba27cd42b

Днес по съвет на консулството в Екатеринбург трябваше да мина да подам жалба за телефона. Била стандартна бланка. Реших, че събота едва ли е подходящ ден и заминах. От града излизах доста дълго – много светофари, много нещо! И се чака по над 60 секунди на червено, на главен булевард! Защо? Заради някакви странични улички с по няколко коли…

Скоро стигнах до първата детелина, а след около 18-19 км и до втората и се качих на главния път. Трафик имаше доста, и днес няма мира!

Реших днес да прибвам да нсправя рекорден пробег от около 222 км, макар че ситуацията не беше много подходяща – имаше вятър, който беше сякаш странично насрещен, а и след първите 80 км се започна едно леко, но дълго изкачване около 30км поне.

Още след излизане от града прокапа дъжд, но за кратко. През деня на няколко пъти валя къде по-силно, къде по-слабо. По едно време се крих на автобусна спирка за около двайсетина минути.

След първите стотина километра стсна много красиво – широки полета, заградени от горски пояси и много храсти. Земята се обработваше около пътя, но населени места и крайпътни заведения имаше мноого нарядко. Хората масово ме гледаха с любопитство, обръщаха се и ми се усмихваха, като преминавах край някоя спряла за почивка кола.😁

Около 130я километър излязох на участък, където пътят описваше дъъъълга дъга и се виждаше сигурно на поне 20 километра как се вие пътя. Отстрани имаше големи ферми, виждаха се и няколко фабрични комина.

Някъде около 20:30 спрях на една спирка и изпих прясното мляко. Извадих и от шоколадовите бонбони с кокос. Прясното мляко много ми хареса – хем е течност, хем храна. Не е сладко, не пали на жажда, а хладно е прекрасно.

Около 150я километър стана вече диво, скоро притъмня, но съвсем тъмно не стана. Направих чудесни снимки на залеза и в 23:00, както и в полунощ – слънцето видимо се движеше под хоризонта на север, което изглеждсше доста странно.

След като мръкна минах покрай няколко много красиви места, но с телефон вече не беше възможно да се снима. Минах покрай малко езерце в долче покрай пътя. Имаше и в ниските места особена мъгла. По едно време точно на нивото на главата ми се стелеха талази мъгла като тънки бели листа. Отстрани имаше места където мъглата обгръщаше ниската част на дърветата или се стелеше около езера или блата. Беше направо призрачно и даже магично , още повече че трафика след 23:00 практически изчезна. Минах покрай няколко отбивки, където камион беше отбил за през ноща. Тези отбивки бяха по-скоро асфалтови участъци в началото на черни пътища, но имаше на едно място и площадка, където бяха спряли тир, малък камион и лека кола. Ако бях опънал там площадка дали щяха да ме поканят да спя в някои от камионите?😂 Всъщност времето не е въобще за палатка – дават че е 5-6 градуса през ноща.

Около 130я километър ме заболя леко едното коляно, но удивително! – не изпитвах никаква умора, никакъв глад. Единственото нещо за което се притеснявах беше, че камерата няма да запише нищо по тъмно.

Най-накрая! Пред мен се видяха светлините на кръстовище. Имаше няколко заведения и дори полицейски патрул. Хванах от там пътя за Голышманово

23:00 часа
23:00 часа
Полунощ. Небето на север.

Отбивката се оказа малко по-дълга от очакваното. Тук един прехеърча сигурно с поне със 120 толкова близко до мен, че ми развя крачола! Ужас! Аз имам светлини, но с такава скорост докато видиш нещо или някой и си отгоре му!

Завъртях спираловидно през градчето, но нямаше видими надписи къде е хотела. В интернет беше дадена снимка на търговски център. Ходих, гледах, но нищо за хотел не видях. Излезе обаче човек от страничен вход на сградата и обясни, че имало звънец. Намерих го, имаше и надпис 😅 Позвъних. На първия етаж беше супермаркет, а някъде от горните етаж някой отвори прозорец, явно погледна. Отвориха ми. Качих се на третия етаж. Дадоха ми най-евтината стая- 1000 рубли. Бооже! Великолепно! Имаше даже включена закуска! За 1000 рубли! Телевизор, хладилник, сешоар, даже зъбен набор.

Къпах се и прах набързо.

Днес рекорд! 221,6 километра! Чувствам се добре. Умората ме налегна чак когато седнах. Погледнах се обаче в огледалото! Лелеее в лице колко съм отслабнал!

Минути след 2 часа бях вече в леглото.😊

Written by maingagara

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *