Русия. Ден 65.

16 Юни 2019

Голышманово – Абатское

https://www.sports-tracker.com/workout/vesko_dechev/5d0683728bfe5d65fa2a0587

Удивително, но сутринта около 9 вече се бях наспал и отпочинал добре. Само малко ме боляха краката, но не много. Отидох на закуска в малкото кафене на хотела. Да, имаше и закуска включена в цената от 1000 рубли(28 лева)!

После слязох до първия етаж на сградата, където супермаркетът вече работеше. Купих си малко шамфъстък и два пакета замразени плодове. Общо малко над 400 рубли. Торбичките с плодовете обаче текат, както обичайно. Ужасно… Сложих ги в найлониви торби и в раницата и потеглих из градчето. То беше скромно, от селски тип, но си имаше културен дом, красива църква и училище изглеждащо като ново. Разбира се и паметник на Ленин. Може ли без Ленин?!😅 Обаче съм обезпокоен – в къта на граничаря имаше само оръдия. Без танкове?!😅

Из Голышманово:

Скоро напуснах пределите на града, който може да е малък, но беше много важен! – имаше ЖП гара! По дългата 5-6 км отбивка излязох на главния път и отново започнах своето пътешествие през Сибир.

По пътя:

Никога не съм си представял така Сибир. Мислех, че е една ледено студена пустиня с ниска, едва поникнала трева, евентуално диви, непроходими гори. Оказа се, че не е така. И тук огрява слънце! И е много красиво!

Идеята беше да стигна до Ишим, където да обядвам, но аз излязох от Голышманово малко след 12 часа, а разстоянието от над 70 километра преодолявах по-бавно от очакваното. Дали защото след вчера нямах толкова сили или имаше вятър – не знам.

Съвсем преди разклона за Ишим видях крайпътно заведение, с доста автомобили оторед – сигурен знак, че готвят вкусно и на добри цени. Беше време и да се превключва записа на камерата, така че реших да обядвам тук. Сега разбрах, защо в Екатеринбург ми бяха казали за Омск, че е казахски град. Вътре цялата тълпа беше от хора с лица с дръпнати очи. Не, не китайци. Казахи. Едва мернах няколко души с европеидни черти.

Обядвах и си взех и литър доматен сок – доста вкусно. На тръгване сглобявам нещата по велосипеда и се усещам, че нещо липсва. Сока! Тичам вътре обратно, а там в антрето мудни лелки едва пристъпят навътре 😬 Пъргавият персонал беше прибрал вече всичко и таблата със сока беше на щендера за мръсната посуда. Взех си го в последната секунда, уф!😁

Влизането в Ишим беше не много просто. През детелина се откланях към града, но така и не ставаше видно от картата къде е центъра. Тръгнах по някаква улуца, преминах по мост над жп прелез но нямаше признаци на център. Скоро обаче попаднах на много широка улуца със сгради от сталинсйата епоха. Изглеждаше внушително – тук може да се проведе парад с танкове, толкова широк бе булеварда! Имаше доста красиви и добре поддържани сгради, между които и сградата на жп гарата. Градът е спирка дори за влакове от Владивосток за Москва!

Завъртях покрай гарата и тръгнах отново към главния път, но видях на картата голямо езеро в града и реших да се върна да го видя. Това не се оказа лесна задача, защото единия му край беше преграден от затвор или друга подобна тежко охранявана сграда с два реда огради, с мрежи с тел и дори метални мачти със спускащи се по тях се телени мрежи- явно за да не хвърлят вътре нещо.

Град Ишим:

Върнах се отново на главния път. Спирах на няколко пъти. Няколко пъти валя и се крих по спирки. Хапнах и замразвните плодове. 😁 Днес обаче напредвам много бавно, сам не зная защо. Докъм 9 вечерта ще мога да пристигна в Абатское. Нататък имаше интересно място за спане, на брега на едно езеро,но разстоянието до там за деня щеше да бъде 210-212км. Това значеше да пристигна пак около 1 след полунощ. Мен не ми пречи особено, но първо камерата няма да заснеме нищо, второ – нищо няма да видя от езерото. Друго си е да седнеш да хапнеш и пийнеш с изглед към езеро. Но пък и едва ли на някой му е хрумнало да направи заведението така🙂

След Ишим:

Нс входа на града имаше 2 крайпътни комплекса със стоянки, но предпочетох да навляза в града, предполагайки че там ще е по-спокойно. В единия от селските хотели питах за нощувки. 700 рубли. Рекорна евтиния! Няма кафе или ресторант, но има два – три хладилни витрини на рецепция, откъдето си взех нудълс. Колелото заключих вън в двора, който бе със заключваща се порта. Поискаха да платя в брой тъй като имали проблем с интернета.

Проводиха ме на втория етаж, където като видях коридора и вратите биядисани поскедно преди 50 години и ми се подкосиха краката! Но за щастие в края на коридора имаше 5-6 нови врати и там беше стаята ми. Скромно но чисто. Нямаше хладилник, но имаше електрическа кана и приготвих нудълса. Баните и тоалетните бяха общи, не изглеждаха зле, но нецми изглеждаха комфортни и реших днес да пропусна къпане и пране.

Действително, имаше проблем с интернета – не можех въобще да се логна към рутера. Не го виждах и къде е да го рестартирам. Качвах снимки през мобилната мрежа, но видеото ще остане за утре.

В селския хотел:

Written by maingagara

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *