Русия. Ден 66.

17 Юни 2019

Абатское – Тюкалинск

https://www.sports-tracker.com/workout/vesko_dechev/5d07b8aed85e39028f6dece5

Сутринта свеж, наспал се се насилих да хапна нещо за да не тръгвам на гладно. От рецепцията любезно ме поканиха в местния музей. За съжаление посоката към него беше такава, че след музея пътят излизаше на главното шосе. Тоест днес не преминах отново през града, а там имаше и красиви сгради. Срещу музея беше селската църква. В самия музей имаше мероприятие с деца и нямаше възможност за екскурзовод – със цената беше 50 рубли, а без -30 (90 стотинки) 😂

В Абатское:

Държах най-накрая да разгледам един краеведчески музей. В тскъв тип музей принципно се проследява историята на селището, разказва се за именити съграждани. Имаше експозиция за бита, за фауната. Имаше препариран орел и малко мече. Най-интересното обаче беше кът посветен на скорошна експедиция по близки реки и езера, където буквално деца са се гмуркали и едва са вадили тежки кости на мамути. Даже в сувенирите се рекламираше Абатское – земя на мамути.

Имаше експозиция на стенни часовници, пишещи машини, телефони и стари телевизори. Интересни бяха различни рисунки, макети и дори кукли, кскто и дантели – всичките правени от местни жители.

В селския краеведчески музей:

Скоро тръгнах от музея, улицата изви надясно и покрай няколко езера излезе на главния път. Времето беше облачно, с неопределен вятър, приятно прохладно. Трафик имаше умерено, но камионите се движеха на тумби, както обикновено. По едно време стана толкова красиво, че не беше за вярване! Карах и пищях от радост! 😂 По едно време си викам: абе, още колко нататък ще е такава красота? То край няма! 😂

По Сибир:

Днес имаше много малко села по пътя – на около километър от пътя, с по 5-10 до двайсетина къщи. Имаше и крайпътни заведения, но нарядко и то, както обичайно, по кръстопътищата.

След около четири часа каране спрях на едно такова заведение. Почти не бях закусвал и имах нужда от солидно подкрепление. Отпред имаше неголяма барака, където се предлагаше флашки и явно музика. Собственикът беше надул някаква готина песен. Пуснах я на Shazam, но нета беше мн слаб и остана за после да се търси.

Вътре се преминаваше покрай щанд с всвкакви стоки – хранителни, домакински, санитарни. Срещу щанда имаше 4-5 хладилни витрини с огромен избор от напитики. Нататък се влизаше в голяма столова. Награбих супа, салата и нвкаква почти постна манджа в гърненце, сок от компот. Но най-много ми хареса сладкото от малини! Беше съвсем прясно, силно течно и се усещаше даже плода като леко суров. Беше леко сладко, не много. Имаше даже вътре и една вишна. Ммм! Жалко, че нямаше как да си взема за из път – беше в кутийка, но не здраво затваряща се. И всичко беше като вчера – на народни цени. Явно е Сибир е така!

Обяд:

Продължих нататък без много да бързам. Разстоянието до Омск беше 260 км сутринта и нямаше как да се мине за ден. Реших да го взема за два дена. Въпросът бе, че трябваше да спя около град Тюкалинск, след около 130км. Там пристигнах малко след 8 вечерта, имах време да карам още поне 20-30 км, но нататък по пътя не се виждаха никакви хотели на близките 70-80 километра. Това ме принуди да остана в Тюкалинск. Тъй като имах време, а и никой от трите хотела нямсше ни сайт ни контакти в booking, реших да навляза в града.

Пак по трасето:

Завъртях се до центъра, през нещо като главна улица, излязох до езерото и се върнах наобратно към главния път. В градчето имаше красиви сгради, но освен няколко главни улици всички останали бяха черни пътища. Недопустимо за град в 21 век!

На няколко пъти (поне 4-5) забравях тракера на пауза, макар и за кратко, тук на влизане в града – също. Усетих се чак на центъра. Общо за деня сигурно имам десетина километра незаписани. За сметка на това камерата засне всичко, а Наташа писа, че видеата и снимките от Сибир изглеждат чудесно на голям екран! 😊

Тюкалинск:

Като снимах паметника някаква майка викна на невръстното си дете: Дръпни се от там! Фотографират!😁

Хотелчето в центъра на града не ми хареса – беше сграда с магазин, закусвалня и явно даваха и стаи там. След вчерашния хотел не ми се отсядаше повече по села. По пътя заведенията явно са по-поддържани, а и столовите там работят винаги денонощно.

Върнах се на околовръстния път и харесах едно от 3 хотелчета. Вътре имаше уютна столова. Прибрах велосипеда вътре под стълбището за втория етаж до друг велосипед. Горе стаята беше много хубава – чисто и ново, мскар и с общ санитарен възел на етажа. Цена 700 рубли! Евтиния! 20 лева!

В хотелчето:

Хапнах борш по украински и зеле с месо. Зелето беше по български тертип – със домати. Всичко беше много вкусно и евтино! Оказа се, че съм се надценил и едва изядох всичко! 😅 Имаше и изненада – в една мслка чинийка дребни кубчета дълбоко замразена сланина. Не бях поръчвал такава, явно е към борша по украински.😁

Много съм назад с писането и снимките. Интернетът е трагичен, отказах се да качвам видео днес. Къпах се и прах и легнах чак след 3. Лоша изненада! Оказа се, че тук са по друга часова зона – минава 4!😁

Written by maingagara

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *