Русия. Ден 67.

18 Юни 2019

Тюкалинск – Омск

Днес е финалът от първия голям участък из Сибир! Стоях до късно, аи смяната на часовата зона ми повлия и не можах да спя след 4, когато легнах. Поспах малко, но след 6 се разбудих и не ми се спеше повече. Навън слънцето светеше. Минути след 7 запичнах да събирам багажа и слязох долу в ресторантчето да закуся и пия чай. Предложиха ми някаква каша, която руснаците може да си обичат, но мен не ми допадна. 9:02 вече бях на шосето! Рекордно рано!😁 В България, когато съм на велопоход тръгвам обикновено тръгвам точно тогава – между 9 и 10.

Обезпокои ме нещо друго обаче. Докато закачах дисагите забелязах, че една от подпорите на багажника се е счупила. Това вече не можеше да се оправи лесно на момента, още повече, че багажникът е алуминиев. Реших, че ще търся болт или дърво, което да влезе в двете части на счупената тръба и да ги държи.

Днес тръгнах много много бързо. Имаше силен попътен вятър, който аз не усещах (защото се движех със скоростта на вятъра 😅😂), но с лекота надхвърлях 20 километра в час, даже и по места с леко нагорнище. Времето беле приятно прохладно, облачно. Карах с якето но не ми беше нито топло нито студено, даже леко се запоти гърба ми от бързането.

Днес теренът е доста по монотонен и еднообразен. Покрай пътя са огромни, обработваеми полета, дървета се виждат на много малки групи надалеч от пътя. Села имаше сигурно 2-3, но все пак всичко изглежда много по-облагородено, а не диво.Чувства се, че вече тук не е тази дива пустош от предните два дни.

Тук на прав участък преминах на тежка катастрофа, видно разминала се само с материални щети. Тир се беше обърнал странично в канавката. Явно за да избегне челен удар е излязал от пътя, но в Русия пътят върви по стртмен насип и явно задната част на камиоба е поднесла и се е сурнал странично, на кабината беше цяла,само със счупено стъкло, с което нямаше да се размине при челен удар.

Днес се движех доста добре, тръгнах и рано, а дистанцията беше около 130 км и се очертаваше да пристигна след 3. Затова когато видях крайпътно заведение в края на четвъртия час отбих и седнах на кафе и фанта. В кафвнето стана малко объркване, зашото аз на кафето му казвам кафе, но на руски това значи кафене, а напитката е „кофи“, като на англиски. Е, разбрахме се. Но не останаха особено доволни, че платих с карта. За клиента в безплатно, но търговецът плаща такса и явно не в малка.

Седнах навън на единствената маса, оставена като място за пушачи. Изядоха ме обаче комарите. Убих поне около 20! Те явно бяха съвсем диви, сибирски, невиждали човек и не бягага, така че ги изтрепах без особена борба!😅

Руснаците обаче явно нямат този стремеж към стоене на открито и към красиви гледки. Времето беле прекрасни, но навън нямаше извадени маси и явно конструктивно не се предвиждаше. Да, студено ец Русия, но и в България е студено, но като се стопли заведенията вадят масите на открито.

Преминах през 2-3 участъка в ремонт. Работниците ме гледаха с нескрит интерес. Явно такива като мен не се намират често тук.😁

Преминах покрай няколко езера, включително и покрай едно малко заблатено, но изглеждащо много красиво.

Влизането в Омск не беше много бързо. Пътят обикаляше по някаква голяяяяма дъга около града, оставяйки надалеч вляво от мен голяма индустриална зона. Преминах под естакада и придължих още няколко километра през полета, докато влязох в някакво индустриално предградие. От там тръгнах по дълга права улица. Надбягвах се с тролеите и автобусите, тъй като имаше спирки на всеки 200-250 метра и се изпреварвахме с едни и същи.

Смятах да мина по по-източния мост (60 летия Победы), но се оказа, че Гугъл ме прекареа през дълга зекена и дива квартална улица и нана него кръстовище завих по широк оживен булевард към по-западния мост (60 летия ВЛКМС).

Преди моста се намираше огромната Арена Омск. Имаше край нея крайбрежен път, уж (според Гугъл) до другия мост, но бързах да пристигна и продължих по булеварда. Качих се на моста по пешеходната алея. Тя беше толкова нагъната, че щях да си доразбия велосипеда. Ей така се чупят нещата..

От горе се разкриваше красива гледка над реката и към бреговете, обрасли с буйна растителност. Мяркаха се и рибари.

Излизайки от моста стигнах до голяма радиокула. На кеъстовището край нея поех успоредно на брега. Малки трудно намерих хотела. Сега разбрах защо имаше 4 картинки в booking със схеми откъде да се мине. Бе сложете две табели бе, хора!😐

Сградата беше стара,от около сталинските години сигурно, но вътре всичко беше ново, чисто и добре изпипано. Оставих велосипеда в служебната столова. Явно нямат често велотуристи тука 😅

Шефа им като разбра откъде съм тръгнал и поиска да ми стисне ръката!😁 Обмислям да се самонаградя с бякакъв медал в края на пътешествието, сериозно! 😂

Влизане в Омск:

Стаята е великолепна! Широка, с голям широк хладилник, телевизор, електрическа кана и даже микровълнова фурна! Реших да си купя пуканки за довечера.😁

Окъпах се бързо, преоблякох се и излязох към Филхармонията.

Хотела:

До тук градът ми се беше видял сив и безличен, но сега попаднах явно на централната част, където имаше изключително красиви, бих казал дори изящни, сгради. Снимах няколко пъти, но оставих тази задача за утре.

Към Филхармонията – щрихи от Омск:

Филхармонията е в красива, модернистично изглеждаща сграда. Купих билет след чакане на опашка от 4-5 човека. Вътре фоайето се оказа доста необичайно. Огромно и многл светло, с две големи гардеробни в двата странични края. Имаше и красиво кафе, както и три автомата за кафе, напитки и дребни неща за хапване. Събираше се огромен народ, нещо принципно необичайно за камерен оркестър.

Бях пристигнал около 35 минути по-рано. Разхофих се из фоайето – там имаше шандове и около 40 -50 табла с разлипни видове абонаменти за театралния сезон. Скоро отвориха и започнахме да заемае местата си вътре в залата. Тя беше много модерна и изглеждаше като нова, с голяма сцена и светлинно табло, огромен беой прожектори по тавана като на поп концерт. Но най-ми харесага шириките редове и меките седалки. За малкл да задремя на първите произведения.😁

Във Филхармонията:

Още първите ноти ме накараха да зяпна от изумление! Залата имаше великолепна акустика!

В паузата пих едно кафе от автомат, но тук не знаят какво е дълго кафе. Въобще в Русия за кафето знаят колкото за Марс.

След концерта тръгнах по друг маршрут към най-близкият супермаркет,тъй като вече беше минало 21 часа, и щяха да затворят близкия до хотела докато се прибера. Направих пазар като за три дена. Взех си по-скъпи телешки пелмени. Тези,които до сега съм вземал, не са лоши, но не са с месо или поне не се усеща. Е, поне са евтини реших да взема и плодово кисело мляко.

По обрарния път се прибрах по друг, трети мост. По пътя снимах много нарядко. Светлината беше от ракава посока и интензитет, че не ставаше за хубави снимки в момента, а и бях решил утре да се занимая със снимки.

Обратно из града:

Пазар:

Прибрах се, прах и седнах да хапна едното кисело мляко. Не ми харесва. Има някакъв желиращ агент вътре. Това е всички друго, но не и мляко. Варих и пелмени в чайника – охааа! Много са вкусни, и месото се усеща, прекрасни са! А сметаната също се оказа многл добра! 😁

Днес се занимах с подгитовката за Москва. Разучавам къде може да се иде. Тина, приятелката ми, идва от България на 1ви Юли. Купихме билети за разходка с корабче по реката, но за Кремъл нещата са много мътни… има няколко различни екскурзии, част от които не се организират от Кремълския музей. Успях в промеждутъка да куоя и билет за вкака от Новосибирск за 28ми! Ура!!!😊 Писах на РЖД да ми кажат колко места трябва да купя за велосипеда в багажното купе, но получих отговор: ще отнеме време да изясним, чакайте. И купих 2. Надявам се да няма проблеми.

Днес ми се приспа рано рано. Защо ли?😁

Written by maingagara

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *