Русия. Ден 69.

20 Юни 2019

Омск

Омск – град на таланти! От тук е Арина Ерохина – млад талант пял в Голос Дети, макар и да не премина слепите прослушвания. Стори ми се, че каза къде пее, но се оказа, че не е така. Иначе бях готов да посетя някоя школа по изкуства, каквито има много тук в Русия. Арина пее уникално вариант на песента „Зурбаган“. Пее с изключителна енергия, почти в рок вариант. Това не се хареса на журито, което явно иска точно придържане към песента, а не собствени интерпретации. А друг път (в България) искат нещо ново, различно, собствена интерпретация („Зайо, защо ди със шапка, защо си без шапка?“)

Арина Ерохина, Омск

Днес е ден за духовен живот, хаха! Отивам първо за билети за театър и на кино, а от там по музеи.😁

Харесах постсновка на Пети театър. Гугъл ме насочи на около километър и половина наблизо до хотела. Там беше голям търовски център, с няколко крила. Напомняше като архитектурно решение покрива на Операта в Сидни – от няколко „черупки“, но вътре беше единна, монолитна зала. Обиколих огромната сграда, но така и не намерих театър. Реших, че може да е вътре. Влязох, но на втория етаж нямаше нищо подобно. Оказа се, че има само билетна каса..😬 Въобще имаше голям театрален кът с каси на поне 5-6 театри! Оказа се, че вчера е имало няколко пррдставления, но явно не всички театри работят със сайтове за продажби на билети или поне информационни портали.

На експедиция за билети:

Киното се оказа в сградата на хотел Маяк. Откъм площадчето имаше няколко входа, които не бяха отворени, а един отворен водеше до помешение в ремонт. Отпред откъм реката сградата се виждаше тъмна, но май имаше някакво заведение. Чааак в другата страна на сградата, там където река Ом се вливаше в река Иртиш, имаше страничен вход към голям кинокомплекс. В интернет беше посочено, че има прожекция след около 20 минути на филма „Донбас. Окраина“. Оказа се, че прожекция сега няма, а чак след 19 часа и в 23:40. Не взех билет, защото бях на театър по времето, когато е първата прожекция, а не бях уверен, че ще ми се излиза толкова късно.

От киното реших да посетя първия областен художествен музей до Филхармонията. До него беше и краеведческия музей, но вече съм се нагледал на динозаври, мечове и ризници 🙂

В областния музей за изобразителни изкуства:

От там преминах по близкия мост и тръгнах по главната улица. Тук посетих два бижутерийни магазина. Вторият от тях (Самоцветите на Урал) имаше великолепни сапфири и топази. Направо сецвлюбих в една гривничка, от четири верижки плътно разположени сапфири. Но беше малко над 40 000 рубли (1100лева)… имаше и също такова колие. Лелеее! Ако бях момиче щях да си ги взема и двете веднага! 😂

Потресен от толкова много впечатления реших да вляза в едно заведение на главнара улица, което вчера и днес привлече вниманието ми. Влязох и седнах. Йееей! Има бизнес ланч!

Пауза:

Малко по нататък беше следващият музей. Дали беше друг корпус на същия не знам.

Следващият музей:

Тук обаче снимането вече беше забранено и се наложи да действам нелегално😅😁

Тук имаше много красоти, но най-впечатляващото беше експозиция на микрогравюри! Под микроскоп можеше да се наблюдават камили в иглено ухо, мравка държаща в една ръка катинар, а в друга – ключ и много други. Имаше изключително много миниатюрни книжки, поне една от които беше сертифицирана като рекордно малка от Гинес! Ето защо е хубаво да се ходи по музеи!

Микрогравюри:

Нататък из музея:

Към Петия театър:

Постановката беше за санаториум, в който възрастна пациентка се влюбва в главния лекар. Имаше елементи на мюзикъл – няколко пъти свириха и пяха известни съветски песни.

Алексей Арбузов
Комедия в двух действиях
Премьера состоялась 25 сентября 2013 года
Продолжительность: 2 ч. 20 мин. (1 антракт)
Эта история о встрече двух людей… Она — экстравагантная пациентка санатория на Рижском взморье. Он — главный врач. Совершенно разные по характеру, образу жизни две яркие индивидуальности в финале спектакля поняли для себя что-то очень важное…
Режиссёр-постановщик – Евгений Рогулькин (г. Новосибирск)
Художник-постановщик – Владимир Авдеев (г. Новосибирск)
Художник по свету – Наталия Гара (г. Томск)
Музыкальный руководитель – Наталья Сухотерина
Балетмейстер – заслуженный артист РФ Виктор Тзапташвили
Спектакль ведет Юлия Дивак
В спектакле звучат песни советских композиторов 60-х годов прошлого века в аранжировке Натальи Сухотериной

След театъра се прибрах пеша в хотела – не беше много близко – около 3 километра. Гугъл показваше, че може и с няколко автобуса, но трябваше да се сменят, а и пак да се върви и се отказах от тази идея.

Прибрах се за около час и спретнах вечеря с голяма салата 😁

Реших дс ходя ба кино в комплекс Вавилон на филма „Донбас. Окраина“

Ввче беше се стъмнило, а по главната улица имаше доста младежи. Мисля сега са абитуриентските балове 🙂

В киното за филма бяхме само двама души в малката зала 8. Отпред във фоайето чакаше млада красавица. Приятеля й излезе от тоалета и заминаха. Успях да снимам – ей така ходят момичетата тук на кино! 😍

Нощен Омск:

Филмът беше за двама украински войници, на които е заповядано да отидат с камион до село Маринка и да издирят и евакуират останали жители ако има. В селото обаче попадат под обстрел, единият е убит, а другият го скриват в мазата на съседна къща. Там вече се крият хора привърженици и на двата лагера, включително капитан, привърженик на сепаратистите. Двамата военни намират автомобил и решават да евакуират всички от мазето към Русия. Попадат по пътя на бтр на доброволци от батальона Азов. Един от цивилните се оказва украински военен извършил престъпления и убива капитана, но после младия украински войник убива него. Въобще филмът е пълен с обрати и не застава категорично на нито една страна. Мен ми се видя умерено интересен, но останах а такова,тегаво чувство. Не беше за аплодисменти в края на филма – като знаеш, че всичко е по действителен случай.

Прибрах се пак по централната улица, но явно находчиви граждани вече бяха прибрали пияните ученички 😅😁😂

Written by maingagara

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *