Русия. Ден 70.

21 Юни 2019

Омск – Татарск

https://www.sports-tracker.com/workout/vesko_dechev/5d0d2181e883bfaee2afa067

Днес стегнах багажа и малко след 11 часа тръгнах. След известно криволичене минах през Фрунзенския мост и излязох от града, но трафикът остана силен още няколко десетки километра. Реших да не тръгвам по главния път и затова се насочих към друг второстепенен път, който вървеше около 50 километра успоредно на главния и вливаше в него. След около 20 километра имаше разклон, веднага имаше табела „Пътят е в авсрийно състояние“, след който пътя ставаше много лош – на дупки, с много пукнатини и неравности. Ей така се троши велосипеда! Тежките чанти подскачат на всяка неравност и пукнстина. Те изхлеждат безобидни, но са дълбоки и начесто. Километър- два преди главния път спрях на изолитан селски магазин и си взех квас, две пакетчета някскъв кафяв снакс и две пакетчета бонбони. Бонбоните бяха в самозапечатващи се пликчета, а точно такива много ми трябваха, че моите масово се изпокъсаха 😂

По главния път трафикът беше отново доста голям, но за сметка на това природата тук отново ставаше по-дива. Кой знае какви красоти тук нямаше – едни големи полета, прошарени от дървета и храсти. И така беше цял ден.

Минах покрай няколко крайпътни заведения, но не бях гладен . Към края на петия час видях табела за заведение, но явно беше далече, защото скоро бе видях такова.

Днес се случи и първата сериозна авария. Счупената тръба на багажника се размести и попадна в спиците. 2 се счупиха, трета се огъна. Нямам резервни, нито знам как да ги сменя. Дано не се напука каплата до Новосибирск. Преместих дисагите максимално напред, затегнах и болтовете тук там на багажника, но нямам нито ключ нито клещи да държа контра. Опитах да махна счупеното парче, но също няма с какво да държа контра да развия болтовете. Трябва да ги режа с лист ножовка…въобще само неприятности… Проблемите стават всъщност, когато един проблем не се реши своевременно. Той ескалира и причинява още по-големи проблеми.

Гледах за багажник в интернет, но не знам какъв ми трябва на мен – те са различни типове, според типа захващане. Аз например съм с дискови спирачки и това е важно. Поне вече знам как е на руски спица и багажник.

Карам внимателно, гледам да не излизам по камъните на банкета, поне не за дълго.

Около залез слънце местността стана много красива и аз за пръв път днес направих малко снимки. Освен това вятърът беше странично попътен и се движих доста добре. Имаше възможност да спя някъде около 150я километър, малко след 20 часа, но прецених, че мога да покарам още около два часа до град Татарска. За четири дена трябва да измина общо 620км, това прави по 155 на ден. Желателно е обаче да не се оставя твърде много за последния ден и затова окончателно реших да влизам в Татарск. Днес съм още по- на юг и тук мръкваше по-изразено.

До града стигнах след голямо обикаляне – първо десетина километра по отбивйа ит главния път, после покрай града, завой към жп прелез и обратно завой след него. На жп прелеза се нсложи да се чака – минаха два товарни влака – единия със 75 вагона в посока Новосибирск, другият наобратно с 69! Лесно намерих хотела. Оказа се обаче, че съм забравил тракера на пауза на прелеза – реалната дистанция за деня надхвърля 180км!

В хотела беше малко странна организацията – долу на първия етаж нямаше нищо, а рецепцията беше на втория и я намерих чак когато позвъних по телефона и ми казаха да се кача горе. Имаха разнообразни стаи но нормалните бяха по 3000-4000 рубли. Абсурд! Дадоха ми хубава стая за 600, но с тоалет на етажа и баня на горния етаж. Това не ми е проблем, а че нямам храна. Питах долу за денонощни дюнери. Оказа се че има денонощен магазин. Взех пак и го намерих на два светофара надолу по булеварда. Там беше пълно с хора пред и вътре в него. И непрекъснато прииждаха хора. Взех хляб, фанта и сушена риба и се прибрах 😁

Written by maingagara

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *