Русия. Ден 71.

22 Юни 2019 – Национален траур, ден на нападението на фашистка Германия над СССР

Татарск – Барабинск

https://www.sports-tracker.com/workout/vesko_dechev/5d0e5e98d85e39e7743e7f59

https://www.sports-tracker.com/workout/vesko_dechev/5d0f66f7d85e39e7744c733e

Сутринта нямах заявена закуска, така че събрах багажа и потеглих към центъра на градчето. ЖП гарата и гаровият площад бяха в ремонт, но аз ги заснех и обърнах наобратно. Преминах покрай малка кула и по главната улица тръгнах към вчерашния магазин. По пътя имаше и малка църква, но не тя ми направи толкова впечатление, колкото отсрещната административна сграда с наполовина спуснати знамена. Замислих се какво е станало предните дни, но се сетих, че 22 юни е денят на нападението на фашистка Германия над Съветския съюз. Бях чувал че на тази дата не се организират например абитуриентски балове и други тържества.

От магазина си купих сушена риба и квас за из път. Нещо много скъпо ми се видя, но платих. Оказа се грешка и се наложи да ми сторнират операцията. Дано са ми върнали парите по картата, досега не се е случвало подобна операция.

Из град Татарск:

Рибката беше много хубава – метнах я още от магазина. Втората обаче беше и солна, което не беше добре. Още на изхода на града започна да вали. Много бързо се усили до порой, а нямаше ни спирка, ни навес ни каквато и да е сграда където да се скрия. Отбих от пътя и се скрих под едни дървета. За щастие дъждът беше краткотраен и скоро спря. Продължих нататък към разклона. Вече няколко пъти камерата спира сама. Не мога да разбера защо. Ще станат за деня много голям брой файлове…Оказа се, че кабелът се е повредил – няколко дена нося външната батерия в джоба си, тъй като поставката за кормилото отдавна се счупи…Тъпите китайци са направили камерата с функция да играе роля на автомобилен регистратор (но не е!) И се предполага, че като спре тока един вид си изключил двигателя, тоест спрял си, тоест край на пътуването и записа. Тъпо! И не може да се изключи.

Едва няколко километра по-нататък отново заваля. Този път задържа повече, но къде да се крия?? Накрая отбих и се скрих под свода на тръба, явно строена с голям диаметър за да преминават дивите животни под пътя.

Нататък попаднах на участъци от по 10-12 км в ремонт, с еднопосочно движение на някои места, но като цяло не се забавих много. След края на един такъв участък, на чакъла покрай пътя видях самотно лежащи клещи! Каква придобивка! Наоколо нямаше нито хора, нито каквато и да било техника, така че си ги прибрах в чантата. Въобще много пъти съм се канил да напиша отделна статия за находките по руските пътища: гаечни ключове, клещи, планки и безкраен брой болтове от всякакви размери. Един път даже намерих огромно парче желязо, приличащо ми на челюст на спирачка. Беше си с внушително тегло. Гаечните ключове не прибрах, но сега клещите ще ми свършат универсална работа – за влака бих искал да снема педалите, а нямам в мен ключ 15, но с клещите се надявам да стане.

На път! :

Привечер теренът видимо се промени – започнаха да се редят безкрайни полета, дървета почти не се забелязваха. Преминах покрай няколкл живописни езерца и блата. Беше наистина завладяваща гледка целият този зелен простор.

Някъде малко след осем часа вечерта подминах малко село и стигнах до крайпътно заведение на брега на езеро. Не бях особвно гладен, но се очертаваше да пристигна в Барабинск след 22:30, а не исках да се повтаря вчерашната случка, още повече, че нямаше гаранция че там ще има въобще денонощен магазин. Затова влязох и набързо хапнах 🙂

Храната прави борбата!

Времето напредваше и аз реших все пак да видя как са цените в Барабибск и близкия до него град Куйбишев. Не знам курорт ли е там, какво е, но цените бяха по 3 – 4000 рубли. Обадих се в Барабинск в хубав хотел. Имали единична стая – 2000 рубли (56 лева). Нищо не казах, не резервирах.

Нататък към Барабинск:

На разклона за Барабинск имаше мотел. Там беше ужасно стълпотворение от камиони – няколко редици от може би поне 50-60 камиона! Влязох на рецепция. Питах за стая. Отвърнаха ми с едва ли не възмутен поглед, че нямат. Никакви места. Непредвидливо бях спрял камерата на пристигане и сега реших да не я пускам отново, тъй като вече беше доста притъмняло.

Тръгнах по отбивката за Барабинск, описах една дъга покрай някакво езеро и по тъмни улици заобиколих по спирала и пристигнах пред хотела. Отпред тъкмо бяха излязли жена и дете и нещо се чудеха. Явно нямаше места. Качих се а втория етаж и попитах за стая. Там с възмутен тон ми казаха – 3000 рубли (84 лева!). Това у нас го няма дори за 4 звезден хотел!

Завъртях се кръгом и напуснах възмутен. Бях изключил даже тракера, уверен че имат стая за 2000 както ми бяха казали по телефона. Пуснах пак тракера. За деня ще са два трака. Тръгнах по обратния път край езерото и по пътя до разклона.

Малко по-нататък имаше друг мотел, но в интернет видях, че имат само 6-7 стаи от които най евтината е 1600, а тя сигурно първа е заета. Все пак, когато стигнах, влязох. На първия етаж нямаше рецепция. Качих се на втория – там точно срещу стълбището имаше стая с отворена врата, а вътре диван и бюро. Скоро се появи жена и възмутено отговори, че нямат единична стая. Попитах какви имат и получих още по изпълнен с негодувание отговор – никакви.

Тръгнах отново по пътя. Нататък след около двайсетина километра се на картата друго заведение, нл обозначено само като кафе. То изникна неочаквано 3-4 километра по-рано. Явно позицията в интернет не е правилна – тук по принцип не се работи с Гугъл, а с Яндекс и на Гугъл не може да се разчита сериозно.

Отпред имаше два камиона и кола. Влязох в зала на нещо като кафе. Нямаше никой. След 10-15 секунди се появи младо момиче, видимо сънено и обясни, че тук било само кафе, не и хотел. А отвън сградата беше на два етажа, но…

Огледах около заведението за позиция за палатка. Точно покрай сградата излизаше и някакъв друг второстепенен път, но тревата не ставаше за палатка – имсше много дебели клечки, а и беше кишаво. Въобще тук има доста блата покрай пътищата.

Продължих още по-нататък. Гледах на една от картите че уж има хотел в градче покрай пътя, но никъв сайт или данни за контакт.

Накрая харесах в тъмното една по-широка полянка край пътя. Отбих и обследвах мястото – не беше кишаво. Не е блато. Оставих настрана велосипеда и свалих багажа. Докато извадв палатката обаче ме налетяха комари, ама цели рояци! Не сте виждали такова скоростно опъване на палатка! 😂😅

Всичко стана много бързо и лесно, вече бях пъвал палатката няколко пъти: прострях платнището на вътрешната част, сглобих металните пръчки, вкарах краищата им в дупките в четирите края на платнището и пръчките се огънаха в позиция. Започнах да накачам куките на платнището по конструкцията. Повече време отне да забия 13те колчета, но поне въженцата вече бяха прогонени. Накрая събрах чантите в предверието и влязох вътре. Скоро след това заръмя. Докато капките ромоляха по платнището избих вътре двайсетина комара. Вече можеше да се спи. Беше удобно дори без постелка. Сложих телефона да се зарежда и легнах да спя.

Ура! Кой като мене – на палатка в Сибир!😀

Written by maingagara

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *