Русия. Ден 72.

23 Юни 2019

Барабинск – Чулым

https://www.sports-tracker.com/workout/vesko_dechev/5d0fc53eb99d964ed96c7d9b

Спах доста добре и ми беше удобно. Положих глава на ранницата, като изкарах бутилката квас и други по-обвмни и твърди неща. През ранните часове на утрото стана чувствително по-хладно, но не за дълго. Към 3:30 се пробудих – навън вече беше светло, а след 4 слънцето изгря и вътре в палатката стана топло. Към 8 и нещо се пробудих за кратко. Палатката беше на 10-15 метра от шосето и трафикът вече бумтеше. Заспах отново и след 10 окончателно се събудих. Беше много хубаво, ех ако можеше да остане още ден – два, но… времето ме притиска.

Закусих малко сушени сливи и малко хляб. Излязох да снимам лагера първо с телефона, а после и със спортната камера – тя има и режим на снимки.

Палатковия лагер:

Още докато изляза и комарите наприиждаха на рояци. Багажа прибрах вътре в палатата. Наложи се обаче самата нея да я прибирам екстренно бързо, под обстрел! Не можах да преценя съвсем добре ширината на топчето като я навивах, но влезе в кслъфа, а каквото остана вън лесно се натъпка вътре. Пуснах тракера и камерата без да я включвам на външната батерия и се отдалечих максимално бързо. След около километър – два спрях, залепих с тиксо батерията за рамката, защото бях вече само с късото кабелче и така продължих.

След недълго време стигнах до крайпътен комплекс, малко преди разклона за Убинское. Влязох вътре и взех две тестени закуски, че нито бях вечерял както трябва нито бях закусвал кой знае какво.

Отново на път:

За Убинское имаше според Гугъл някакъв пряк път. Гледах за него, включително дали не започва от стоянката на заведението, но не се виждаше нищо подобно. Бях решил да вляза в градчето, тъй като в приложението на веригата супермаркети бях видял, че имат магазин в града. Модерна работа!🙂

Накрая се отказах да търся прекия път и се придвижих още километър – два нататък по главния път до разклона и от там по дълъг прав път между огромни ниви влязох в градчето. Градчето се оказа, че не е това, което се вижда от пътя, а основната му част се крие зад близката гора. Веднъж влязал в града, пътят се виеше стъпаловидно – завой надясно, завой наляво и така 4-5 пъти.

Градчето е малко, но добре уредено. Със леден спортен комплекс, спортно училище, църква, малка градина с възпоминателен монумент и доста красиво изглеждащи сгради.

На пазар в Убинское:

От магазина купих малко ябълки, две плодови кисели млека, две сладка от ягоди и малини и нова бутилка квас. Взех и шоколад. 🙂 Също купих и малко хлебче, за което пишеше, че е със сметана или нещо подобно. На вкус наподобяваше на козунак, но не толкова сладко, а иначе изглеждаше като хляб. Още докато излизам от града нападнах ябълките, а на разклона направих пауза за кисело мляко. Нататък пак спирах да хапвам ябълки и шоколад.

След Убинское:

Днес обърнах внимание на отбивките от пътя за разни села. От много дни ми се иска да кривна по някой такъв път да видя как изглеждат селата. Път до тях няма асфалтов, а само черен. Верно, че се поддържа – трамбова се, обикновено няма калища и коловози, но все пак в 2019 година да няма асфалт поне до селата на няколко километра от главния път…?

Придвижвах се умерено добре, нямах много време за губене, но пък и нямсше вече дни пред мен, за когато да отлагам. Затова като видях табела за село Филино на 1 км от главния път завих по отклонението – широк, добре утъпкан черен път от пръст и дребен чакъл.

Пътя преминаваше досами малко езерце и след разклонение завиваше надясно. Там стигнах до живописна къща, която беше на една улица с още 2-3, но беше твърде кално за да навляза там с колелото. Нататък пътят се движеше покрай блато с тръстики и излизаше в края на горичка на около кимометър нататък. Там се виждаше махала от няколко къщи. На картата се виждаше обаче, че същият път води до още 2-3 села по-навътре в полето. Обърнах обратно. През тръстилите се движеше младеж на велосипед, явно знаещ тайните места, където е твърдо и по които може да се придвижи.

Стигайки обратно до разклонението на черния път отбих по другото отклонение. Там вече имаше доста къщи – поне 10-15, имаше коли и селскотопанска техника, мяркаха се хора. Това беше улица „Централная“. От една къща излязоха две момчета – на около 10 и 8 години. Преминах покрай „културния дом“. Срещу него бе магазин. На стотина метра по-нататък стигнах до училището и обърнах наобратно. Съдейки по големината му е максимум начално. Там беше и автобусната спирка. За разлика от други села, където спирките са на самия главен път, а до там – кой как се оправи.

Експедиция до село

Излязох отново на главния път. Какво облекчение! Тук можеш да се движиш бързо и с лекота!

Скоро заръмя и започнахме едно надбягване с дъжда. Стигнах до разклон със комплекс и спирка. Скрих се в спирката и даже похапнах едното сладко с малко хляб, но ми се стори твърде сладко. За съжаление прогнозата не беше много обнадеждаваща – скоро нямаше да спира дъжда. Аз се възползвах от кратко затишие и подкарах отново към Чулым. Не след дълго заваля отново и след известно време на около 23-24 км преди града се скрих в поредната спирка. Даваха, че няма да спира до два часа, но реално дъждът се превърна в ръмеж и аз побързах да се придвижа още напред, тъй като 24 км не са никак малко – около час и половина път. Останах съвсем без батерии – външната се изтощи, като преди това зареди телефона до над 70%. Камерата също се изтощи на спирката и продължих без заснемане, но то така или иначе вече беше мръкнало.

Отново по главния път:

Километрите се нижеха сравнително бързо, дъждът почти не се усещаше. След 7-8, може би дори 10 километра ме застигна камион и отби зад мен. Понечих да се дръпна да му дам път, но шофьорът, младеж, ме викна и ми подари оеанжева светлоотразителна жилетка. Понечих да му дам монетите в джоба си, но момчето не прие. Разпита ме набързо откъде съм. Сложих жилетката върху раницата, но явно не се получи добре, защото момчето слезе от кабината и дойде да ми я оправи. След това се разделихме. На тръгване му махнах, а той ми свирна с клаксона и изчезна в тъмнината напред.

Не след дълго бях пред дилема: влизам няколко километра в Чулым до хотела, който е част от спортен комплекс и няма почти никаква информация за него или подминавам разклона и отивам на крайпътното заведение „У Таъяны“. Избрах втория вариант. Влязох в заведението, но ми казаха жени от персонала, че тук няма хотел, а е само кафе…. айде до града. Не ходих до разклона чак, а минах по друг асфалтов, но много разбит път. В града беше доста тъмно по улуците, пресякох жп прелез с поне 7-8 коловоза и след спирала по улуците намерих хотела. Долу беше заключено. Позвъних и на втория път ми отключиха и ми казаха по домофона да се качвам горе. Ужас! Не приемали чужденци. Викам: имам.валиден паспорт, виза. Тя: Но нямате регистрация. Вадя последната регистрация. И все пак не можело, нямали лиценз за чужденци. Уговорихме се утре като дойдат началниците да пита може ли да остана още ден, тъй като утре го даваха да вали цял ден. Хотелът беше по-скоро като пансион за ученици, с обща тоалетна. Баня така и не разбрах ктде има. Прах набързо, измих калта от дисагите и раницата, сложих всичко възможно да се зарежда и легнах.

Written by maingagara

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *