Русия. Ден 73.

24 Юни 2019

Чулым – Новосибирск

Сутринта малко след 7:30 се почука на вратата. Помолиха ме до 8 часа да напусна, както сме се били разбрали вчера. Попитах отново какъв е проблема, че не може да се остане е ден. Нямали лиценз за чужденци…

Батерията не се беше заредила съвсем – обикновено й трябват 13 часа. Събрах багажа и излязох. Вън се сипеше дъжд. На другата страна на площадчето имаше дървен навес и се скрих с велосипеда под него докато реша какво да правя или поне да видя на картата накъде да тръгна за да изляза от града. Не след дълго до навеса спря автомобил. От него слязоха хора, които явно работеха под същия тоя навес – явно сергия за плодове и зеленчуци. Нищо не казаха, но от приготовленията им стана ясно, че трябва да се местя. Включих камерата и тракера и тръгнах, макар да ръмеше още. Завъртях се по центъра, нсправих няколко снимки и тръгнах по някаква улица, но тъй като на площада се събираха много улици, след 50-100 метра проверката показа, че не съм хванал правилната. Върнах се и тръгнах по правилната. Описах своебразна спирала, преминавайки през мост над жп линията и излязох на главният път. Там стигнах до крайпътното кафе и влязох вътре.

Чулым:

Още беше рано, малко след 9 и почти нямаше хора. Взех си закуска и чай. Попитаха ме само това ли. Но беше рано за обяд. Седнах на една маса до контакт да заредя поне телефона. Оказа се, че явно не съм включил зарядното или кабела както трябва в хотела и през ноща телефона не се беше заредил, а сега се зареждаше много бавно, даже и след като го рестартирах няколко пъти. През това време пристиаха 3-4 пъти хора, дори цели семейства, но като цяло си беше празно. Взех си още една закуска да не карам съвсем на гладно. Скоро тока в контакта спря. Дали направиха нещо и го изключиха за да не вися безкрайно – не знам. Около 11 часа излязох навън. Дъждът беше спрял, но не беше ясно за колко време и затова побързах да тръгна, поне да напредна донякъде ако пак ме настигне дъжд. Решен съм да стигнс днес до Новосибирск, освен ако не вали цял ден като из ведро.

До края на деня не валя повече, небето просветляваше все повече, но остана доста облачно. Наоколо бяха безкрайни полета, навярно степ, и много нарядко се мяркаха дървета.

Напред към финала:

Напредвах добре, слънцето даже се опитваше да огрее през облаците и все повече се очертаваше днес да приключа велообиколката. 🙂 Това си е малко или много тържествен момент. Затова наближавайки красив крайпътен комплекс реших да обядвам там. Взех си някакъв пилешки ескалоп със задушено зеле и салата, а също и два пакета брускети за из път. Седнах на красива, остъклена от всички страни, веранда. Включих и телефона на зарядка. След хапването реших да се наградя с кафе и миринда. Скоро мина час откак бях спрял и реших да не се бавя повече, тъй като в града придвижването е по-бавно.

Гуляй на крайпътно заведение:

Нататък по пътя преминах през последните километри дива природа с езера, блата, гори и храсти. Не след дълго, още на много десетки километри преди Новосибирск, пътят стана магистрала. Още се работеше по най-западния й участък. Строяха се поне 3 естакади. Общо преброих 7 новопостриени или стриящи се, после спрях да ги броя. Самата магистрала беше много интересна – настилката беше от бетонни панели.

Скоро се сетих, че имам брускети и спрях да изям единия пакет на място с живописен изглед към китно село или вилна зона. Скоро забелязах, че на 200-300 метра нататък има неголяма площадка за почивка и тръгнах към нея. Там направих кратка пауза, през която долях масло на лявата спирачка, която отново беше тръгнала да омеква. Този път налях доста повече масло и се уверих, че влиза през тесния отвор в резервоарчето.

На финалната права:

Влизането в града много приличаше на това в Омск – голям разклон с широк обход около града. Първо помислих, че Прокудское и Красноармейское са вече града, но се оказаха отделни селища. Дори Обь се оказа съвсем отделен град, доста голя. При това. Там обърках пътя по заплетена детелина и се наложи да пресичам трафика и да се връщам за недоумение на някои шофьори. По-нататък по нещо като градска магистрала тип „Цариградско шосе“ се придвижих още десетина километра до табелата на града. Там спрях и пуснах отново камерата. Преминах покрай голям експоцентър и огромно здание на местния клон на Руската централна банка. Удивителното беше, че в самия център на западната част на Новосибирск,имаше голям действащ ТЕЦ. Минах по малко мостче с панорамен изглед към източния бряг, а след това покрай красив новопостровн квартал и се качих на Димитровский мост. Навярно е кръстен на Георги Димитров, аз за други Димитровци не се сещам…😁

Влизане в града:

Слънцето вече се устремяваше към залез. Направих няколко живописни снимки и се устремих към хотела. Движех се обаче по пешеходната зона, а скоро между нея и шосето започна мантинела и се оказа невъзможно да продължа по шосето. Наложи се да се спусна надясно под естакада и по кръгово движение да изляза отноео от другата й страна. Хотелът беше наблизо. Тук беше някакъв жп район, полуиндустриален, но сравнително близо до центъра. Самият хотел беше в бизнес център. Такъв беше хотела в Казан. Това не са типичните хотели. Тук стаите не са с кой знае какъв изглед, но са по-комфортни и добре оборудвани, а охраната е многократно засилена. 21:37 бях отпред. Качих се на втория етаж и по лабиринт от коридори се добрах до рецепцията. Там обаче възникнаха неочаквани проблеми – не можеха да ми направят имиграционна регистрация, не можеше и да се плати с карта. Още били нови, щели да се опитат утре да ми направят регистрация. Не ми се занимаваше с такива въпроси вместо да се разхождам по града. А регистрация ми трябваше, тъй като по пътя никъде не ми направиха. Принципно такава трябвс до 7 дни от влизане в Русия и после само на места, където птебивавам повече от 7 дни, но как да докажа, че НЕ съм бил?!

В крайна сметка ме помолиха да отменя резервацията и аз я отмених, при което получих писмо от booking, че се дължи глоба, въпреки че не бях плащал нищо и резервацията можеше да се отмени по всяко време. Докато търсех хотел днес бях харесал още няколко. Отправих се към хотел Централный, който наистина си беше централен – едва ли не на идеалния център. Направих резервация през сайта на хотела, но за да е действителна трябвало да се плати. Тъй като така или иначе бях на няколкостотин метра от хотела отидох направо на рецепция, но се оказа, че резервацията не е завършена. В емейла, който получих обаче нямаше линк как мога да платя. Тъпо. Направих нова резервация и този път продължих с плащането. Отказ обаче от банката… помислих, че не са достатъчно средства и прибвах още два пъти, всеки път с по-голяма сума. По едно време дори не можех да се логна в приложението на банката. И преди бяха ставали проблеми с интернет връзката им. Вече висях сигурно половин час на рецепцията да правя разни проби… накрая ме попитаха дали съм съгласен да платя кеш. Но така нямаше 10% отстъпка, което за 4 нощувки си беше сума и аз отказах. Тогава ми предложиха да ми направят 10% отстъпка и за плащане на рецепция. В крайна сметка платих само една нощувка и то в брой, тъй като трябваше да заредя картата през банковото приложение, а не можех да се логна. Пълен цирк… Помолиха ме да отменя двете резервации (през някакъв сайт WUbook)и аз ги отнених, но и там имаше удловие, че се дължи цялата сума при отмяна. Ужас! Резервациите обаче се считаха за действителни само при заплащане, а такова успешно нямаше. Накрая се качих горе. Велосипеда не искаха да оставям долу във фоайето, а ми предложиха да го взема в стаята си, тъй като тя всъщност беше от две стаи – малка гарсониера. С удоволствие се възползвах от предложението – и без това се чудех как и къде да измия и обезмасля велосипеда преди пътуването с влака и особено преди да го пратя по пощата от Москва до България.

Половин час по-късно интернет връзката с банката се възстанови. Но кой ще те чака на рецепция половин час? Или на гарата?? Пълен ужас…

Изкъпах се, прах и даже излязох около хотела. Наистина на много хубаво място – на около 300-400 метра от огромната сграда на Театъра за опера и балет. Реших да оставя по-нататъшните обиколки и снимки за утре, а аз минах през една барака и си купих шаурма, която така и не доядох цялата. На долните етажи пък имаше вендинг автомати за кафе и друг за пакетирани храни и напитки. Взех си едно добре охладено пепси и една самобръсначка. Обръснах се, но бръснсчката не беше от най-острите, а нямах повече банкноти и монети за нова 😂 Успях!😂

Хотела:

Written by maingagara

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *