Русия. Ден 76.

27 Юни 2019

Новосибирск

Днес след дълго отлагане реших най-накрая да ходя в полицията за телефона. Не че е нещо кой знае колко ценен, но първо, не може да се оставя дори дребна кражба ненаказана,защото така се насърчава да краде съответният престъпник. Освен това беше лесно да се засече по вградения IMEI номер, ако някой го ползва. И освен това, ако някой го използва за престъпни действия може да се окажа виновен. Предните дни бях видял наблизо голяма сграда с надпис „Полиция“. Струваше ми се, че това е някакво по-голямо, градско управление и затова потърсих районен участък наблизо. Открих такъв на картата и около 11 часа обикалях около сградата. Там обаче се оказа, че е просто приемна като на нашите квартални инспектори и при това приемаха граждани 18- 20 часа и то само някои дни в седмицата. Нямаше в момента кой да питам, затова се запътих към голямата сграда. Там ма фронт офиса имаше млада офицерка, на която обясних въпроса си. Тя се обадо няколко пъти по телефона и скоро млад майор ме покани в кабинета си по горните етажи. Описа много подробно случая в цели две машинописни страници, описа даже какво работя и къде. След около час майорът излезе с мен до друга сграда в съседство на около 600-700 метра, където регистрираха жалбата ми. По пътя си говорехме за България и Русия. Офицерът се интересуваше как са процедурите в България и има ли много престъпност. Казах му истината и за циганите също.

Малко след 12 часа бях свършил най-накрая и тази досадна работа. Денят още предстоеше, но музеите затварят следобяда и нямаше време за няколко. Реших приоритетно да разгледадам музея на Николай Рьорих. Спуснах се по булеварда до Художествения музей и след кратко лутане по близките улици го открих. Сградата е на два етажа, строена по инициатива на възрастна дама, която ако не се лъжа е била на 86 години по него време. Музеят е строен в гладните 90те години с подкрепата на хиляди организажции и хора – в една от залите ни показаха два журнала със списъка на дарителите.

На първия етаж имаше голяма книжарница, където можеше освен книги на духовна тематика да се купят и картини и различни минерали и камъни.

Купих билет и се качих на втория етаж, където бе началото на експозицията. Там възрастна дама ме посрещна и ме попита дали бих се присъединил към група с екскурзовод, която току що беше тръгнала. Екскурзоводът е безплатен и си е наистина задължителен иначе нищо няма да разберете от музея. Екскурзоводката се спираше почти на всяка картина и разказваше историята й и какво символизира. Абсурд да се сети човек сам!

Имаше красива картина с отвирена поръа, през която се виждаха хълмове с храм. Това символизирало бъдешият свят пред Русия – свят на духовност.

Имаше и картина с митичен герой, която показвала нападението над Русия от фашистка Германия.

Много от картините бяха посветени на Хималаите. Рьорихови правят там петгодишна експедиция, изпълнена с много перипетии, през пустини, блата и високи планини, няколко пъти били арестувани за по няколко месеца.

Впечатлен от ксртините реших да си взема една. Харесах дамата водеша мъжа си по висините на духовността. Беше обаче доста голяма и дълго се чудих ще се побере ли в багажа или не. Плюс това трябваше да платв в брой и не се издаваше декларация от лицензиран оценител, че картината е реплика и не е произведение на изкуството. Написаха ми хвтрчаща бележка с печата на книжарницата. Надявам се да нямам проблеми по летищата и митниците. 😁

Доволен от музея и покупката реших да се наградя. В търсене на зеленчуков магазин из околните улички попаднах на голяма столова в еднл подземие. Супата и салатата бяха хубави, но се оказа, че второто ястие е не късчета месо, а пилешки воденички. Общо взето ги оставих наполовина. Не е моето ястие това.

Бърз обяд:

Днес минах през вчерашната сергия и купих средно голяма диня, 40 рубли килограма (около 1,15 лева)

Плячка:

Още при връщането ми в хотела я нарязох за да я сложа да се изстудява. Уж беше по-зряла от вчерашната, но беше рядко безвкусна – никаква сладост, само вода… Добре, че имах останала още малко от вчерашната.

Някой да не си помисли, че денят свършва до тук?!😁 Днес реших да посетя Школа искусств номер 17. Там е пяла и навярно пее Вероника Тычкова. Млада дама, участница в Голос дети (Гласът – деца), и макар и никой от треньорите да не се обърна тя пя много добре. Школата се намираше на около 3 километра северозападнл от хотела и аз следобяда тръгнах на пешеходна екскурзия.

Вероника Тычкова – Поля полюшка

Към Школа искусств номер 17:

По пътя два пъти се награждавах със сладолед, а също попаднах в подземен лабиринт – търговски център, където разпечатах билетите ни за балет за Москва. Наложи се да пращам файловете по мейл, долу нямаше обхват, та се наложи да излизам на булеварда 😂 Но успях!

Школата беше на първия етаж в жилищна сграда и в никакъв случай не блестеше с някакъв лукс. Какви таланти излизат от такова скромно място!🙂

Навън имаше списъци с одобрени кандидати, разпределени по различни изкуства в групи от по 5-6 човека. Нямаше никакви други графици или обявления. Зад вратата имаше малкл антре и плътна метална врата. Не пробвах да вляза, какво да им обяснявам на хората, но изслушах тържествено изпълнението на Вероника Тычкова.🙂

Школата:

От там бях решил да ходя на театър. В тази част на града имаше два театъра. Тръгнах към тях, на югоизток. Имаше няколко километра до всеки от тях. Реших да ходя на по-далечния, от 18:30.

Преминах през обикновен жилищен район, пресякох даже жп прелез близо до школата. Тук сигурно доста деца минават през прелеза всеки ден за да отидат в школата на уроци. Но това не се вижда, вижда се резултата. А колко години ден след ден ходиш да тренираш и да се учиш – никой почти не забелязва. У нас имаше също една победителка в Гласът на България (мисля Кристина Иванова), която почти всеки ден пътуваше от Горна Оряховица за уроци.

Преминах край няколко търговски центъра, но никъде не видях строителни материали. Накрая бинго! Попаднах на закрит пазар, само за стоки за строителството. Времето напредваше, така че направих една бърза обиколка в кръг. Харесах един щанд за найлони, но в крайна сметка купих ит съседен, където ми се стори по-изгодно. Взех 3 линйни метра двоен найлон за 240 рубли. Младото момче там ми го сгъна, но така неумело, че стана на топка, която постаиме в малка торбичка. Така, с торбичка с найон, тръгнах бързо към тетатъра. Не можех да си преставя как давам в гардероба торба с топка найлон и накрая не издържах. Спрях насред улицата, на ширк пешеходен участък и разгънах найлона върху асфалта. Най-невъзмутимо си го сгънах и продължих към театъра. Скоро стигнах до последното кръстовище, където завих наляво. Театър все не се виждаше и не се виждале, въпреки че според картата оставаха няколко десетки метра. Всъщност то си беше цял комплекс, а входа за театъра беше встрани и се слизаше в подземно ниво.

Към театър „Понедельник выходной“:

Оказа се, че каса няма, билети само онлайн и от разпоредителката. Тя ми предложи билет за 250 рубли, по-евтино отколкото на сайта. Явно last moment offer 😁Даже ме попитаха дали не искам да седна на първия ред. Добре, че отказах, защото по време на постановката даже сякоха дърва на метър от първия ред. Театърът беше малък, 70 места, от които се запълниха над 20. Имаше малък бар, гардероб не съм сигурен имаше ли.

В театъра:

Постановката „Пожизнено“ (Доживотно) беше моноспектакъл в едно действие, за жена убила трима души – мъж си, свекъра си и не помня още кой, май детето. Омъжила се забогат търговец, но влязла във връзка с друг мъж. Актрисата игра много емоционално, като особен ефект придаваше дълга над 10 метра верига, с която тя бе вързана за крака през цялото време, а другия край преминаваше през греда на тавана😁

Моноспектакль в одном действии по мотивам очерка Н.Лескова «Леди Макбет Мценского уезда»
Каково это – умирать из-за любви? Об этом пишут, читают, думают и говорят практически все. А каково убивать из-за любви? Вот это поворот. И обратного пути, конечно же, нет. История одной осужденной, рассказанная от первого лица.

Режиссер и художник-постановщик — Сергей Дроздов
Художник по костюмам — Елена Каребо
Действующие лица и исполнители:
Измаилова Катерина Львовна – Татьяна Терлецкая-Швальбе / София Соловьева

1 час без антракта

https://m.vk.com/product-162531841_1609266

След разтърсващата постановка тръгнах към хотела. Минах покрай Операта, покрай хотел Мариот и съвсем случайно попаднах на магазин за рибни деликатеси. Взех по двеста грама от три вида сушена риба – за утре за влака. В магазина имаше и 3-4 хладилни витрини със сигурно 50 вида бира 😁

Прибрах се в хотела колкото да остав нещата и излязох пак до банкомат на ОТП банк. Наблизо, в посока жп гарата имаше денонощно достъпен банкомат. Поне според Гугъл. Отидох там, обикалях, гледах – само магазини и офиси. Влязох даже в един супермаркет да видя дали не е поставен там. Нищо. Тогава влязох в руския сайт на банката – въобще няма тук такова нещо. Имаше на друга място , на улица Гогол, на около 2 километра от мен. Тръгвам, вървя, вървя – не мога да разбера въобще номерацията. Гледах в метрото, в магазини, в друга банка даже. Според Гугъл е на номер 13. Влязох в голям мол, но единственото което видях, бяха две наточени каки, чакащи пред мола😁

В крайна сметка пак вкязох в сайта на банката и се оказа, че въоросният офис е на улица Гогол, но съвсем друг номер нс около километър и половина нататък. Аааайде пак се връщай, прави кръгчета… Накрая намерих банкоматите. Работното време в Гугъл нямаше нищо общо с истината и се наложи на место да оторавям предложения за корекции със снимки😁

След театъра:

По обратния път преминах за пореден път към заведение с маси на открито, както у нас. И предните дни и сега беше доста пълно, което говори добре за кухнята и цените. Видях 1-2 свободни маси и реших да се отбия за прощална вечеря.

Поръчах си пица и бира Кедр и Лось. Пиците в менюто бяха леко странни като съставки и освен Калцоне, Маргарита и 4 сезона други не ми беше познато. Салатата беше приятно голяма, но все пак руски размер.😁 Бирата, о ужас, беше почти топла! Възмутително! Иначе вкусът и беше много приятен, леко сладък. Но по мое мнение не е за пица.

На вечеря:

От там просто завих зад ъгъла и излвзох зад хотела. Пресякох за да мина през парка. И там изненада! – две момичета с огромни ангелски криле минаха невъзмутимо край мен! Докато се окопитя да снимам…успях, но снимката не е на фокус въобще 😁

Нощни ангели😅:

Вечерта стегнах по-голямата част от багажа. Утре отпътувам с влака! Ура! Започвам ново пътешествие – с влак!😅😂

Written by maingagara

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *